Всички публикации от Гаел Джерард

наука, визия и съюз

 Science de l'écorché des choses et des formes
освен казаното и разбраното
en разграничение просто
живот на парчета
на песни и викове в дисонанс
едно парче кожи
на демонстрационната маса
заемането на всички пукнатини
под брезовата кора с клинописни знаци
без грам пространство на свобода
всичко е покрито под комбиниран огън
обяснения
разлиства отворени книги на вятъра на фрагментирани олтарни образи
от тази жажда за знание .

Vision de la ronde éternelle
кръг срещу кръг
на пясъка извън времето
че морето ще изтрие с пяната си
конете ще бъдат пуснати на плажа
тропотът на вълните и прашките
на суровите им страни
множество открити пламъци
élevées en salve de lumières
призовавайки слънцето
сферично възприятие на това, което е
от това, което е било и ще бъде
една стъпка само една стъпка
и след това вихрушката
умело организирано от тези заложници
способни да изкривят звука на олифантите
когато толкова малко са поклонниците
d'un soleil terminal .

Union des paradoxes
извън градовете, заобиколени от мощни стени
мъжът и жената в тяхната среща
предприемете със спокойствие
със събрани ръце
напускането на това, което заплашва и расте
зовът на върховния блясък
кожата на разположение на бялата зора
към дифракциите на призмата на разбирането
няма сила освен тази на разтварянето на арпеджиото
към светая светих на духа
свободен от всякаква реч
към тихата реч .


172

Sylvain Dare d’art

 Бях оставил Надя при съседи, които живееха отгоре жилищна сграда и пристигнах в клиниката само за да те видя роден. Сложен на гърдите на майка ти, дишаше трудно, коремът е подут от a голям злокачествен тумор, прикрепен към гръбначния стълб.

Животът ти започваше.

Бяхте на три или четири години. Това се случи в алеята, разделяща нашата жилищна сграда от гаражите на улица Никола Никол. Вървяхте по махало с малките си дървени естакади в края на ръка. Тялото ви беше сковано от мазилка, която ви покриваше от краката до гръдния кош. Ти се усмихваше, ти великият Беде, както те наричах, и ти ме подтикна към това направи крачка назад, за да ми покажеш колко добре ходиш. И те взех в ръцете и те вдигна.

Дойдохте да ни видите в Марсилат. Имахме срещнах ви на летище Клермон-Феран от Марсилия. Вие ми даде тази емайлирана глинена скулптура, тежка топка с a черен изкоп – стимул да се копае по-дълбоко в нещата не казвай, и груби ръбове за защита срещу възможни хищници. взех този обект като символ на вашето страдание, което сте управлявали независимо какво и чудя се да споделя. Оттогава тази топка ме придружава като връзка между ти и аз. Бяхте на двадесет години.

Гората на Тронсе в Алие. оставих те във фотьойл в широка алея, увеличена от високи дървета. Имахме направи няколкостотин метра, след което тръгнах отпред, оставяйки ви сам, както ми предложи. Проследявайки стъпките си … вече не си бил на ! Обадих ти се за дълги минути. Ти не отговаряше. тревожи се, Потърсих те, за да те видя най-после неподвижен в малка пътека недалеч от. Настъпи дълго мълчание. Наоколо танцуваха миризми на хумус от нас. Вятърът взаимодейства със слой от последователни вълни. ние се държат за ръка в драперията на филцовите неща. Оттогава знаех че бяхме на една и съща страна, братя, Баща и синът му, слушане и добре дошли в това, което е.

От тези последни години ми се връщат дългите проведохме телефонни разговори, ти моят син Силвен и аз татко Гаел както ме нарече. Ставаше дума за това, което преживяхте в момента и някои проблясъци от миналото, които извикахте с наслада. Толкова добре спомени. Все още чувам тежкия ти протягащ глас от онези дълги нощи. Никога не е имало готови изречения. Вие търсехте изразяване, така че говоренето точно и ясно да казва същественото. И ако понякога определени думи надхвърлят мисълта ви, за да намерят баланс нестабилно между красота и глупост в сравнение с това, което беше преди, беше за добра кауза, това на иновациите в сравнение с това, където бяхте, Вие естетът на случващото се. И ти беше такъв, често напред, ти, който физически не работи. Спомням си някои теми, които непрекъснато се връщат в нашите разговори като тези за сътворението, позата на художника но и приятелството и любовта – любов към телата, любов към съществата. Вие обичани хора. Рядко си се оплаквал и винаги съм бил този, който съкращавал разговорът, който можеше да продължи часове и часове.

И ако си тръгна в онази нощ на 18 да се 19 октомври, това е да избягаш от физическото си състояние като страдащ мъж, чието здравето се влошаваше, но също така е да продължите работата си отвъд тук, ти търсачът на абсолютното и на истината, поръчана от сила много по-силен от теб, властен зов, който усетихте. Бяхте забавни, любопитен, интересувам се от темите, които мога да обсъждам, предмети, свързани с естетика, към психологията и духовността. Имахте хумор понякога подробен, понякога опустошително, ти очарователният денди, който култивира правилната дума мъдро и никога да не нараняваш. Вие, любител на живота в отчаяние на това тяло, което те накара да страдаш толкова много, твоят пронизващ поглед с бадемови очи и твоята леко иронична усмивка ме прикова към вратата на плевнята за вижте душата си, която работи за изкуплението на онези, които са странно нормални в тяхното съответствие не са живели.

Душа в душа си до мен. Когато беше доставена от вашата кожна туника, беше няколко часа след телефонното обаждане бяхме ви похарчили така, че сте свързани с погребението на вашия дядо.

Една последна дума : “Моля”. Знайте, че аз моля за извинение, че не бях там по-често.

Сбогом, Гранд Беде, мой син, Силвен .

171

Баща ми е мъртъв

 Баща ми е мъртъв
 и не мога да сдържа мъката си.
 Броеницата от спомени заедно
 разпада се в безсъние .

 Малкото момче на тавана
 прибра капсулите и бегачите си от Тур дьо Франс. 

 В " gargote " пране от детството
 не е нищо повече от ръждясал леген
 " фругери - моите любови " разпада се в мъглата
 с есенна визия .

 Ще изгрее нов ден
 паяжината, украсена с перли от роса.

 Стъпки, каращи пода да скърца
 са последният пасаж от твоето присъствие .

 Nous ne retournerons plus les crêpes
 придружени от радостните викове на най-малките .

 Полетът на дивите гъски
 вече няма да се очаква както първия път.

 В " четири коня " Рено
 ne sera plus coiffée de nos vélos .
 
La trompette se sera tue
 derrière la porte de la chambre  .

 Une page est tournée
 il y a maintenant la vie .

 Faites chauffer le végétal et le minéral dans le four
 pour que s'élèvent les cierges de l'essentiel .

 Passer le gué se mérite
 pour que la vulnérabilité advienne .

 Saisissons le moignon de la mémoire
 et que sans hâte le tiroir se referme .

 Devenons esprit léger et lumineux
 pour que mains jointes cela soit .

 Sage et ouvert à ce qui vient
 soyons les passeurs de beauté .

 Carrément offert à ce qui est soyons la gorge 
et la langue des nourritures nouvelles .

 Chantons dans le vent frais du printemps
 l'andante d'un souffle libre .

 Accueillons le cœur dispos
 les énergies d'un monde au mystère éclos .

 Passeur de temps et oiseau de vérité
 c'est à vous que je m'adresse .

 Ceux qui suivent, mes enfants ,
 faisons se dévider notre pelote de vie et marchons  .

 Sans crainte, le cœur ceint de la joie des justes
 soyons la paille et le grain des moissons à venir  .


 170 

quand la pensée s’élève

La pièce était chaleureuse. Un tapis couleur rouille était posé sur le plancher. Nous avions retiré nos chaussures. Mon frère et moi avions conçu cette construction de bois et d’espace. Il y avait de multiples compartiments.

Les personnages ont vite trouvé leurs places. Certains se sont regroupés en phratries et d’autres en couples. Je me suis retrouvée seule je ne sais plus pourquoi. Un vent léger a traversé la pièce. C’est alors que je survolais villes et campagnes. Assis sur une hauteur j’ai contemplé notre oeuvre. Tout était là. Et il fallait cet éloignement pour me rendre compte que ma vie était inscrite comme à l’avance, là devant moi. Je pensais alors à ce qu’il pourrait m’arriver. Aussi pour que je puisse pénétrer et concevoir tout ça il fallait que j’en connaisse la cause. Et je cherchais, et je cherchais, … jusqu’à m’entendre dire ces mots qui me semblaient être soufflés par un esprit mystérieux. … Il me causait. … Cela était si simplement exprimé et si évident que je pris le temps d’inscrire ces quelques phrases.

Prendre soin de nos parents

avoir de la compassion

se soutenir les uns les autres

profiter de la vie

être joyeux, agréable, heureux

être spontané et naturel en amour

être détaché, le plus possible, des liaisons et des biens

être généreux

avoir une conduite éthique

produire l’action juste

prendre soin les uns des autres

gérer ses émotions

percevoir constamment les états de notre esprit

et quand la pensée s’élève

envoyer ce message à nos enfants .

169

philosopher en éduquant

L’éducation des adultes .

Vivre dans le présent .

Apprivoiser la mort .

Regarder d’en haut .

Etre créateur de cultures .

Vivre en conscience le processus de connaissance : perceptionsensationpensée (image, idée) – attachementreproductionaboutissant au plaisir ou à la frustration donc à la souffrance, d’où la nécessité d’un travail sur la souffrance .

Exercer lavision pénétrante”, perception instantanée de ce qui est .

Se situer dans la joie d’être au monde, dans ladialogiqueentre les savoirs pluriels et la connaissance expérientielle de soi, une dialogique sans fin, sans prévoir le but et les aléas .

Contrer le repli sur soi .

Etre dans un juste rapport au cosmos .

Etre citoyen du monde .

Etre sage, régler sa manière de penser, être au service des autres, être une partie du monde .

Regarder le monde comme si on le voyait pour la première fois .

Etre dans une attitude de non-savoir .

Savoir que la philosophie s’efface devant l’activité de philosopher .

Porter un regard lucide sur la nature de la pensée .

Faire naître chez les autres lepenser par soi-même ” .

Etre dans le dialogue et l’ajustement créateur à l’autre .

Etre le dépositaire de toute la réflexion qui s’est faite dans le passé .

Etre conscient, cohérent et rationnel .

Etre humble devant ce qui se dit ou s’écrit .

Devant le langage se demander ce qu’il veut dire, ce qu’il doit dire et ce qu’il peut dire .

Etre tolérant et défendre la liberté de penser .

Pénétrer le sentiment océanique en se comportant tel René Char pour qui : ” A chaque effondrement des preuves le poète répond par une salve d’avenir ” .

168

Qu’est-ce donc vraiment ?

 Je ne sais qui m'a mis au monde
 ni ce qu'est ce monde
 ni qui je suis .

 Je vois ces années-lumière qui m'entourent
 et me trouve coit
 en un point de cette immensité
 sans savoir pourquoi je me trouve ici plutôt qu'ailleurs .

 Je ne sais pourquoi ce peu de temps qui m'est donné de vivre
 se trouve ici à mes pieds
 enchâssé de toute éternité
 dans ce qui m'a précédé
 et dans ce qui me suivra .

 Je ne vois qu'infinités
 de toutes parts
 comme poussière virevoltante dans le rai de soleil
 comme forme effacée par la forme qui suit .

 Ce que je sais
 c'est que je dois mourir
 mais ce que j'ignore
 est cette mort même que je ne saurais éviter
 et qui me convoque à la vie
 tel l'enfant prodigue
 dans les bras du père
 dans ce monde de mystère
 où l'anfractuosité des promesses
 nous convoque à être ce que nous avons toujours été
 dans la chambre nuptiale des commencements
 l'ombre de ton ombre
 моята съдба .


 167 

сплитането на психологическото и духовното

L’être humain est ternaire. Il est corps, psychisme et esprit.

Le corps, c’est ce qu’on voit de nous, il est faible et périssable.

Le psychique est l’étage intermédiaire. Il est le mouvement, l’émotionnel et le mental. Il est fluctuant. On ne peut pas construire sur lui. Le psychologique déblaie des choses. Il écarte des obstacles et peut rendre disponible à des éléments de connaissance de soi mais pas à notre éveil, à cet état de bien-être et d’unification avec ce qui est, à l’ultime accomplissement dans le mystère insondable de ce qui nous anime au plus profond de notre être, cet élan, cetteviriditéen marche, tel que le conçoit Hildegarde de Bingen.

L’esprit ou fine pointe de l’âme, ou le coeur, est ce qui est proche et communique avec les mondes supérieurs. L’esprit se reconnaît à ce qu’il est indestructible. Il est immense, clair et joyeux.

L’être humain est semblable à une lampe à huile dont le corps de la lampe, l’huile et la mêche seraient ses trois étages. Le corps serait l’objet en terre cuite de la lampe, le contenant fragile et nécessaire sans quoi ne s’enclencherait pas le processus de croissance de soi. Le psychique ou psychologique serait l’huile, métaphore du mouvement, des émotions, des richesses et de la beauté de l’être, de ce qui nourrit. La mèche serait l’esprit, le lieu même qui peut s’enflammer au feu divin.

Toutes ces composantes forment l’être humain en recherche d’harmonie avec toutefois une hiérarchie entre elles, la mèche spirituelle étant le summun de notre quête.

L’esprit est ce lieu étendu jusqu’à l’infini, cette lumière, cette joie qui domine les intempéries de l’existence et toutes les douleurs de l’être pour l’orienter vers sa réalisation.

166

( Texte librement inspiré de Jacqueline Kelen )

татко, ти си ?

  


тате там ли си ?
тате там ли си ?
Живял си като добър и щедър човек
93 ans
във вярност към вашите, които са ви скъпи
93 ans
на простотата на скромността на мълчанието дори
93 ans
присъствие на нашата земя
отражение на другаде много по-голямо от нас
93 ans
и след това нищо
и тогава ние
да бъде
вашите деца вашите внуци вашите правнуци
които образуват микрокосмос в тази велика вселена
миниатюрен свят
свят на същества в процес на създаване
свят, движещ се към бъдещето .

тате там ли си
ici
в нашите сърца
в памет на времето, прекарано заедно
с много моменти, които излизат на повърхността
откъсване от отминалото минало
в издигането на опит да даде плод .

кажи на татко къде си сега ?
Спомням си онзи път, когато отиде на работа с колелото си
от Grenelle до красивите квартали
и какво каза мама
че ще те срещнем
и то дори без да говоря с теб
дори когато сте сдържали емоциите си
дори когато се броях на пръсти
събиране и изваждане
дори когато рисувах сърце
в мъглата на площада на улица Saint Charles
Чаках ви .

Тате, ти вече не си от този свят
мир
на това вечно място .
И ще има ден
където и ние
ще изчезнем
и какво ще кажем
ако бяхме страхотни
ако бяхме мразещи
защото всеки знае как се правят бебета
но знаем ли как се правят татковците !
Да рестартираш съненото си същество
в сърцето ми, изпълнено със светлина
Възхищавам се на снизходителността и любовта
в знак на твое признание
баща ми за мен
нашият баща за нас вашите деца
удължаване чрез прост заобиколен път, за да бъдем живи днес
задължението да продължим работата си
да не се страхуваме да вървим напред по нашия път .
Faire
успех
направи или счупи
нека не намаляваме света
към нейните капризи и нейното страдание
там също се случват прекрасни неща
и би било престъпно да се омаловажават тези неща
нека се свържем един с друг
укрепване на нашите връзки
сътрудничат празнуват удовлетворяват прославят красотата
така че в тази раздяла с вас, Люсиен, който ни събира днес
така че в общата за всички ни трагедия на смъртта
останете в медитация
мълчи
останете в този момент на медитация
останете влюбени .


165

три малки свещи

  Три малки свещи
и какво се връща
свидетелството за часове, прекарани в хармония
тръпката от дълбините на творението
улавяне на дъха, преди да избухне
силата на погледа зад стъклото
финото присъствие на вечното битие
интарзията на изчезналите спомени
обърканото недоумение на илюзията
блясъка на комета, която никога не се е случвала
страхът от външния вид
спокойствието на повтарящите се жестове
романтиката на разменени стари песни
отвъдното на формите, очакващи своето изпълнение
очарователната трансцендентност на момента
спокойствието пред това същество, тръгващо към откритото
раната се усети при контакт със счупено стъкло
плъзгане на пръсти по прясна кожа
традицията, увековечена от признати предмети
постоянно обновяван опит
течният пясък на номадската безводност
плътният люк на заседналата сила
завладяването на материята в светлината на битието
прозрачността на изливането на завършената работа
издигането на завесата пред слънцето
издигането на съзнанието към сърцето на света
интимността на закрепването в закона
доказателства за доказателства, достъпни за художника
замъгляването на събитията в изкупителната мъгла
възстановяването на нашите вътрешни земи
дългата и скромна работа по разчистване
война срещу сенките
добрият човек в неговите възстановителни случаи
свежият тен на лицата ни отново става мъдър
музика в сдържан аскетизъм
красота в изяществото да бъдеш универсален .

Да бъда жив в учудващо благоговение пред тайната
да запомним следите на хората
да вдъхнеш единствената стойностна реалност
финият дъх на добрата стойка
ежедневна похвала
съзерцанието на прост цветен камък.


164

Bien sûr qu’il eût du courage

 Разбира се, че имаше смелост
 този мъж
 да живее дълги години с благоразумие
 простота и скромност
 да управлява лодката си
 по ежедневните брегове
 без да се налага да питате къде да отидете
 без да вижда как времето минава
 бавно напредва към устието
 където границите се изплъзват
 където всичко става сиво
 че гледката потъмнява
 липса на въздух
 че умът вече не реагира
 но къде отива
 тържествуващ в очакванията си
 Мистерията
 тази нетварна светлина
 тази интензивна светлина, идваща от много високо
 тази празнина
 habitée de vieilles âmes
 този крехък скиф
 изчезват в мъглата
 тази висока точка
 сливайки се с хоризонта
 в памет на това, което идва и си отива
 пространството на задържан дъх
 в памет на това, което беше
 следи от твоето име върху надраскания ствол на дървото
 да бъдат възложени
 да трансформира това горчиво-сладко писане
 по задължение на съвестта
 вървейки по пътеката
 разбиране на това, което е
 креп на повторно отворената рана
 край на лятото
 тъй като погледът се проваля
 при отлив
 в онзи, чието сърце живее в любов.


 163