На сгъвката точно
 между стария и новия свят.
 Че хората се трансформират
 в себепознанието,
 вътрешната борба,
 личния опит.

 Че водачите се ангажират напълно,
 че поддържат традицията в своите 
текущи битки,
 само същества, на лидерите, майстори 
торя 
не следи фючърси,
 които насърчават чрез смирение, търпение 
et 
увереност в нашите утрешни идеали.

 Какво се случва с лечителите
 в състояние да декомпартментализира нашите слоеве 
съставен,
 да прочистим нашето същество от наследството, което ни тежи,
 укрепване на основата на тялото
 за психологическата към измеренията 
духовен
 присъединете се към нашите дълбоки соматични слоеве.
 Какво се случва с ходатаите
 простото
 повиканите, които се обаждат
 тези, които не доказват, а свидетелстват
 тези, които разпознават и култивират нашите 
невежество
 суверенни алхимици, които никога не се отказват 
не тяхна работа.

 Нека необходимата новост стане вятър 
изправен
 дъхът и светлината носещи човека 
човек
 по пътя към самоизрастването
 по пътя към сърцето
 където всичко започва.



 292

Лежа на брега, привечер 
jour, в маслото на цветовете на ума, ле 
покрай каменни керни, изправени арфи, от 
появиха се високи фигури. филтриране на вятъра, 
крясъкът на птица се разнесе от отварите 
морски пехотинци. Без объркване, мъже 
преоткри оран от миналото и слънчевата трева.  
Бяха десет ; десет живи сред 
Невидимите и отсъстващите, десет живи анимирани 
de la ferme conviction de bientôt s'élancer 
hors des écluses à poissons vers l'improbable 
fin du jour.

 Il y avait là le patrouilleur, le philosophe, 
le professeur, бащата, le parrain, le parèdre, 
le prêtre, le poète, le préposé et le 
psychologue.
 Ние, добри мъже, sommes faits en 
complexité de la pluralité des fonctions. 
Et ces dix figures  en  prescience sont à 
décliner pour que vienne un temps meilleur. 
Ne rejetons pas nos ombres et notre 
vulnérabilité, soyons humbles, soyons le tissu 
de la nouvelle donne, celle des 
jouvenceaux et jouvencelles qu'un ciel 
de traîne assomptionne vers l'idylle mainte 
et mainte fois proposée à ceux revêtus de leur 
lumière natale.
 Qu'il en soit ainsi et puissions-nous 
poursuivre notre tâche.

 Le patrouilleur 
 Aux limites de la conscience, là où les 
нещата се мислят извън деня 
неподвижен той е този човек изследовател, 
стражът неуравновесен на
ръба на скалата другаде.
 Той обикаля земята като огън 
фолет 
от един екземпляр на друг като едно изтриване 
прах на перваза на прозореца.
 Той е репортер на ексцесии и 
други укривания по установения ред.
 Той вижда какво има да се прави по ръбовете 
на илюзията.
 Непрекъснато преминавайки през периферията на 
територия, където се прави и отменя 
се появяват договорени песни, той връща 
сметка на въздействието на стрелките на 
нормалност на пазара цел от 
тези сиви времена.
 Сълза върху сълза, той крачи от 
големи разстояния, готов да бъде, в 
еквидистанция на видимата първа кръв и 
на красотата, която пресушава изворите 
тъмно.

 Философ
 В долината на творенията на ума, 
половин шум, този реже и реже 
значение 
думи и понятия.
 Той слуша с проблясък на мисълта 
сблъсъците и протакането на езика.
 Той отхвърля с опакото на ръката си 
повторете ги за критика.
 Той винаги напредва в неподходящия момент 
което някога се е случило.
 Той е вечно загриженият за доброто използване 
думи 
и концепции.
 Той се рови в сложността на 
инстинкти, употреби и твърдения 
за изграждане на забележителното предложение 
макар и само временно.
 Той е гарант за замайването на 
история чрез своята бдителност в изразяването 
истината точно, простота и 
уместност.
 В бъркотията набутани думи 
напред, сложността го движи и 
стимулира.

 Учителят.
 господине " знам всичко " оперира в 
приглушената яснота на библиотеките и 
музеи. 
Той се преструва, че игнорира "заучено невежество" 
както е изтъкнат от Никола дьо Кюс.
 Той трупа менютата, направени от 
живот, документите, мисли,
преживявания и след това 
Декриптиране, направи ги смилаеми,
класифицирайте ги, дай им цветове 
по-леки, за да ги направите 
видими за всички.
 Той е утвърден господар на всичко 
знание, че несъответствието или 
продължителността не плаши .
 Той подслушва, разследване, натрупват и 
никога не изхвърляйте;
 Главата му е пещерата на Али Баба ; 
плюс 
има и по-добри.
 Ако огражда глагола по граматика 
като човек с власт, какъвто е той, той може 
също 
освободете думите от оковите и призовете 
спонтанност, това опасно 
подривна сила.

 Бащата.
 Той има деца, студенти, на учениците 
и поема своята роля усърдно в 
най-голямото уважение към другите.
 Пътната му карта е начертана ; той 
отдаден на доброто на своите близки и също 
за него, защото в замяна му осигурява спокойствие 
и спокойствие.
 Храни се от благодарността, че ние 
нарежда, той ле пигмалион, доставчикът 
на живота.
 Тогава по-късно, силата му намалява, 
той се надява, че неговите малки и млади издънки 
от миналото няма да го забрави, какво той 
им даде или аванс за бъдещето, 
и че те ще му помогнат да има старини 
щастлив.
 Много преди той да бъде син или ученик на a 
модел, който той все още хвали 
petites doses lorsque seul dans l'après-fête 
d'une rencontre tout tremble et se déforme 
autour de lui dans l'apesanteur d'une 
soirée d'été, moissons rentrées, корпус 
fourbu, estomac rempli.
 Le fils, l'élève, le disciple, tout 
dépendant de la transmission est une figure
de réflexion pour le père l'engageant à mieux 
se connaître et à appréhender l'avenir avec détachement.
 Бащата, donné, livré à lui-même par les 
liens affectifs et sociaux qui le pressent 
tente de pérenniser le périssable. Il se 
bât entre la soumission à l'ordre et cet élan 
de vie ravageur qui le pousse à nier ses 
obligations convenues pour pousser en 
expansion cette pulsion d'éternité qui paraît 
infinie et lui fait allumer les feux sur la 
хълм, за да го доведе до нажежаване.

 Кръстник.
 Шапката й е лятна, джобовете му 
дълбок и погледът му скрит от очила 
черен.
 Той се грижи за притежанията си, неща и хора, 
които е отговорен за защитата. Той е 
господарят, който пази своето 
длъжен, ses крепостни селяни.
 Щом стръвта поеме, че рибата е 
желязо, той се мели от ентусиазъм, защото има своето оправдание да съществува.
 Не обича да губи и по-скоро 
наложеното убеждаване увеличава приходите му.
 Той обича да бъде почитан и пестеливо 
разгънете в подходящи лъкове преди 
да влезе в арената на наемателите на 
богатството.
 Светската личност има чувство за бизнес 
и намира своя баланс в даването 
даване при условие да се даде по-малко от 
другият.
 Той е фарът в бурята от страхове 
който обещава спасение за моряците в 
дистрес.
 Той заплашва и плаши, един единствен страх, 
този, който той изисква.
 Той поставя свободата под дюшека на престорена почтеност.
 Той експлоатира добитъка си, него калкулатора 
мимолетни неща, но все пак 
звънене и препъване.

 съпругът.
 Той образува двойка с един човек 
че животът го е накарал да срещне.
 Той поема сигурност и защита спрямо 
този.
 Той има достъп до предоставените полярности 
срещата с цел превишаване 
и аз.
 Той върви напред ; и ако не е 
случаят той прекратява връзката.
 Конфронтацията с другия, този фалшив 
огледало 
от себе си, което го призовава към бдителност 
и на проницателността може в най-доброто 
случаите му позволяват да избегне срив 
в очарованието наима разлика и попитайте 
това между внимателната среща, 
избягване на ненужни повторения, изсипете 
енергично настояват за откритието 
всеки път изненадващо от страната на истините 
жив, от тези, които не могат да бъдат намалени 
към формула.
 Той не превежда на другия тайната 
за последващи действия. Всеки спира в това 
приключение, където светлината ни храни.

 Свещеникът.
 Той служи.
 Пазител на мистерии, онези тайни, които 
съберете група мъже наоколо 
основополагащи принципи, на място 
осветен, той носи великото послание на своите 
стадо.
 Той е посветеният, приемника/приемника 
на принцип, съставен от сянка и светлина, 
отражение на космос, по-голям от себе си 
des fins de protection, d'aide et de 
soutien.
 Il intercède, dirige les âmes et les 
pensées et un peu les corps vers  l'issue 
de la vie qui malgré les souffrances, 
les épreuves et la mort oriente notre 
vitalité vers le contre-espoir d'une 
fin des souffrances, d'épreuves acceptées 
qui servent à grandir sur notre chemin et 
rendent la vie après la mort éternelle 
et heureuse.
 Parfois il peut aussi mener ses 
"paroissiens" de contemptions en vérités 
révélées vers les affres d'une acceptation inconditionnelle sans empathie.

 le poète.
 Le risque tout de l'entendement.
  Il bat la campagne le nez au vent, ses 
sens perceptifs ouverts pour extraire 
les éléments essentiels dans les perles de 
rosée des matins du monde.
 Il cueille et recueille les fruits ultimes 
de l'émotion, de la pensée et de l'esprit, 
да бъде, au ras de ce qui est là.
 Dans un état de transe méditative il trace 
un chemin nouveau dans le maquis de ses 
pensées imprégnées d'habitudes, от 
pré-requis, d'indices culturels;
 Homme du passé et du présent, homme de 
culture et de sentiments, homme engagé dans 
la vie quotidienne, il porte son œuvre en
déséquilibre entre la solvabilité entendue et
les gouffres de la déraison.
 Le poète est seul et son errance est 
comparable à la clarté du vers luisant 
illuminant une coquille d’œuf.
 Il porte son attention, son regard, vers 
les lisières de la forêt profonde aux rides 
carnassières , lorsque le vent aux élans 
soudains caracole de par les frondaisons 
rassemblant brumes, éclaircies, bruits
furtifs, дрезгави викове на животни в едно
ръка, която кара убежденията да тръпнат 
най-издръжливите.
 Il fuit les ragots bien-pensants et ne 
се установява само на добро разстояние от тъмнината 
дух.
 Това е нашето време, но винаги с 
един лакът другаде.
 Той пее, танц, дрънкалка, мълчи и пиши 
докато не настъпи смърт за 
обновяване на всички неща, за Коледа, 
така че зад външния вид точки на 
вкус на забранен плод.
 Поетът знае, че не е луд, когато 
той среща този, който прилича на него.

 Придружителят.
 Животът го постави там. 
 По място и време на танца на гаметите 
той се излюпи целият набръчкан, изгубен, брутализиран 
по заповед за раждане за 
да ми кажат, че има какво да предприема, 
въпреки това.
 Не е избран ... et pourtant responsable !
 Il a posé un pied et puis un autre pour 
dans sa verticalité aboutie relier le 
ciel et la terre.
 Il avance sans se poser de questions 
dans 
le grand vide de la non-réponse.
 Droit devant, la sente est pleine 
d'épreuves auxquelles il fait face sans 
que le mode d'emploi soit inscrit au 
bastingage.
 Il fait ce qu'il y a à faire, il obéit.
 Plein de désirs libertaires refoulés, 
il se complet parfois dans le berceau 
de l'aube alors que la lumière l'oblige 
à se manifester.
 Sa tâche semble ingrate. Plus jamais il 
ne retiendra les feuilles mortes ne 
demandant qu'à tomber. Droit dans ses 
bottes il attend le vent porteur/portant 
qui lui fera s'accomplir.
 Il est la borne indicatrice d'un chemin  
où nul ne sait ce qu'il advient passé 
l'horizon.

 Le psychologue.
 L'observateur/observant des allers et 
venus de la psyché, des émotions et de 
l'âme.
 Il est l'artisan de son corps et de 
неговия ум.
 L'accompagnateur/accompagnant de son 
chemin personnel, du grandir de soi.
 Il est l'arrangeur des aléas de la vie 
в 
un mixte qui permet d'être vivant et 
conscient du chemin parcouru.
 Du corps à l'âme sans se défaire de son 
environnement il parcourt l'immensité de 
notre paysage intérieur, reflet du monde 
extérieur.
 Il croque le silence à intervalles 
inégaux et reçoit en plein cœur les lingeries 
souillées.
 Il visualise en perspective le souffle 
retenu pour ne rien troubler du précieux 
équilibre qui là devant lui oscille de 
guingois entre la romance et l'oubli 
на разнообразието.
 Il propose des expérimentations dans 
ясни и тайни сечища в 
дълбоко в гората, така че дървото, 
съюз на горната и долната част, нараняването 
между небето и земята, бъди референт 
на необходимия мир за нашите 
свадливо човечество, във вечен 
недоверие и че нищо не може да доведе 
при негова загуба.



 291

 кафяв канап
 окачени
 подаръчен пакет за любителите на водорасли
 неопределен при незабавно преминаване
 светлоуловител
 предлагана оферта
 пакет
 без думи
 зададен въпрос
 начин на съществуване в изпарение на видимото
 съглашателство между вечното и мимолетното
 лъч радост
 без препятствия по пътя
 свидетелство за границите
 безплодие и благодат
 без изявление
 чрез игра на водорасли
 да си осигури Вавилон
 вибрации
 стълбове, поддържащи невидимия храм
 autel marqué d'une croix
 amande du poème
 clé de la vraie vie .

 Et si la brume lève
 je la déchirerai
 pour un peu de présence au monde .



 290

 Causerie du bord de mer   
 que le ciel altère par ses humeurs changeantes   
 nez contre nez   
 entreprendre d'agir   
 d'aider la vie   
 sans envahir l'autre   
 utilisant le sable du clepsydre   
 sans nier les épreuves   
 pas à pas    
 entre personnes consentantes   
 sans fadeur ni rajout   
 au gré du zéphyr .  
 

 Une fois, une seule fois   
 en fin d'errance absolue   
 vasque des illusions consenties   
 où l'intime devient élégant   
 je rêvais   
 en remisant mon regard à la pointe d'un parasol   
 pour plonger dans le gouffre impensé de la quête solitaire .   

 Pris de nausées   
 je fus mis en présence   
 de ce qui était Là   
 et sans me réjouir je convoquais le réel   
 dans les échardes de bois arrachées aux marées .  
 
 J'avouais mon inquiétude   
 d'avoir glisser la poésie   
 entre langage et plénitude .   

 J'offrais ma blessure    
 au sel de la mémoire   
 sans vêture de sens    
 imprégné par la violence et la cruauté de notre temps.

 Fin de l'épisode,   
 je déposais les armes   
 les serviettes essuyèrent les lèvres grasses   
 j'admirais les vierges romanes   
 rompis le discours   
 et proposais le vertige des écarts   
 où tendre la pensée .   



 289

 En bord de mer
 scrutant le soleil couchant
 les petits bonshommes d'Oléron .

 Sans doigts sans voix
 justes posés là
 les galets roulés de l'océan .

 Montent la garde
 les guetteurs immobiles
 de la parole ardue . 

 Ardente présence
 compagnons des vagues
 au flux et reflux des choses créées .

 Se marient au plus bas du tertre
 le croc des cailloux blancs
 à la caresse moussue des eaux .

 Да бъде, le destin parade
 d'âpreté et d'immobilité
 telle une lampe secrète .

 Une vive lumière terminale
 rassemble les regards salamandre
 de l'horizon accompli .

 Lavés, ensevelis, roulés, posés
 ils sont à main nue
 на lanterne des morts .

 Au grand soir
 en position de surseoir
 l’œil referme ses paupières .

 De larmes point
 pile le suçon des embruns
 pigmente le glaive de l'éternel .

 Savamment orchestré
 tombée verticale réalisée
 le gong des nuits retentit .

 Là-bas dans la joie et la douleur
 les roseaux gris frissonnent
 hélant quelque bienveillance au long court .

 Dans l'amoncellement
 un horibilis nous éloigne des pierrailles
 le couinement de la mouette .

 Flamme fait cendres
 sans visages
 les lampes vacillent .

 Pour que tout recommence
 gardiens astreints mais libres
 d'atteindre la gloire des étoiles .

 Car il y aura un ciel
 devant l'inlassable patience
 criblé de fleurs des champs .

 " Mes frères, mes sœurs,
 ne nous perdons pas
 en d'obscures chamailleries .

 Nidifions dans le cairn
 la mémoire des embruns
 pour que demain
 une fièvre essentielle nous saisisse
 mâchurée d'algues
 à la tombée du jour .

 Душата ми
 ma nuit
 ma femme
 dans cet été à franchir
 entre les petits bonshommes d'Oléron
 scrutant le soleil couchant
 край морето
 laissons la dent du requin bleu
 à son gouffre
 plein de sonnailles
 pour nous rassembler
 au pays où nul de naît ou meurt ."



 288

 Se courbent
 se cabrent
 les molles idées sables .

 S'affolent
 привечер
 les effluves lasses .

 Monte des fossés
 la main leste des remontrances
 omniprésence des situations inachevées .

 Portes coulissantes à l'avenant
 dans l'embrasure
 le chant des steppes ourdit la plainte .

 Salissures engrangées
 bonne pesée et duo infrangible
 les bras s'allongent .

 Cheveux en bataille
 le simulacre des discordes
 fait se lever les errants .

 Ne déchirez pas
 les cadavres arbustifs
 ce pourrait être votre enfance .

 Menuet dansé
 à la lumière du sémaphore
 c'est même peau que la mienne .

 Enchâssée d'encre bistre
 la romance des âmes perdues
 s'offre un dernier regard .

 Souffle chaud
 d'un démiurge incandescent
 au chant infini des super-cordes .

 Et le Maître parla
 tonique et bienveillant
 sur le parvis des cathédrales .

 " Soyons lié à la vie
 dans le mystère même
 coule l'initiation qui nous rassemble .

  Soyons la voie
 des acceptations contraintes
 à l'heure du tocsin .

  Soyons l'abandon
 des vérités suprêmes
 nous les passagers de l'ombre .

  Décrochons du revers du veston
 les breloques gagnées
 au carrefour des incongruités .

  Soyons la houle et le clapot
 des sorties en mer
 en intention de se nourrir .

 Ne rejetons pas l'étranger
 le strangulé de la misère
 que notre ère accule au départ .

 Trouvons sous les pavés
 le sable échéancier
 d'un inaltérable bonheur .

 Apprenons, comprenons,
 marchons, construisons de concert
 le sens des choses et des valeurs .

  Ouvrons-nous
 au ressac du bonheur
 à l'univers du lâcher-prise ."



 287