Nuit passée    
Au calendaire des obsessions    
Ai vu le jeu des morts et des vivants    
Arguant de l'arc bandé    
Dans l'entre-deux des migrations.        

Вибрираща стрелка без отметка на върха на тополата
Хрупкавите листа по желание
Печено в оттенък à dia
Марките на войната
В устата на демиурга.        

гълъбови мухи !    
И се насочи към мен с червените си очи
В възмутения театър
Да режисира хорегиите на обикновен песнопение
Към ужас и разруха.        

Ябълките на очите ти
Обозначаване с щрих на римел
Повдигане на скулите
В объркването на оризов прах
Вечер в Париж като за смях.        

Включен и след това изключен
Течеше от очите на Мерилен
Карамелените сенки на зимно небе
Решаване на ребус на сърцата
Разбит от шрапнелите на фенове.        


1004

С четири ръце
Покажи ми, че палецът липсва
И това алфата и омегата
Няма облекчение
Това в случай на споделяне.       
 
пълна брада
Малка уста без устни
Отново видях онази февруарска нощ
Хрътки от моето детство
Течения през полета.    
 
Моето татуирано тяло
Майсторски вълни на Гавринис
Появиха ми се мъдри вълнички
В залива на Морбиан
При покачването на прилива.        
 
Сформирана глава
Ореол от осребрен бистул
Вярвам в щастливия Бог
Очи в очи
При братския проход на легналите фигури.        
 
И идва при мен
Причиненият пруритус
До дългата седалка
чакайки на слънце
пляскащи крила
Като малки ръце
В сянката на ясените
На южната порта
на сградата
непорочен син
Земни клепачи
Наполовина възкръснал
Покрай хоризонта
Да държи истинското
Дебел и здрав
Под обхвата на двата свята
Един деликатен и желаещ
Другият горд, че е намерил ключа
Думите основния ред    
Облечен в костюм на обстоятелствата
Понякога докосвани
Но носейки сняг
На пепелта на забравата
Че въображението изпепелява
Във времена на голяма самота
На изток от всяко лице
Припомняне на скалата
На върха на фара    
От другата страна на присъствието.    
 
 
1003

Souffrant de l'absence    
Ils se sont posés sur la ligne de crête    
Dans le champ des morts    
A la rencontre des étoiles.        
 
Какво виждаме от там ?     
Où la langue épelle les derniers mots    
D'un mystère sans fond       
Encillant l'envie de vivre.        
 
Ne parle-t-on pas d'effacement    
Alors l'axe du monde approche 
Au centre de cette quotidienneté    
Devant laquelle s'incline le Boiteux.         
 
Il est un jour    
A vivre ou à perdre    
Où le langage porte en terre sacrée    
Le bouquet du printemps.         
 
Un visage    
Ça se voit    
Des racines    
Point    
Juste une épaule    
Effleurée de la main    
A l'orée de l'enceinte    
Alors que la voix    
Creuse l'air    
De nos égarements    
Quand semblables  
A un lac qui se vide    
Les eaux boueuses    
Grouillent de vie    
Hors d'atteinte    
De l'asymptote    
Aux alliages reconstituée    
Alors que cela se boit    
господине    
Pour que charitablement     
Lever le verre    
Soit l'acmé de l'égarement     
Produit à petits cris    
Aux suçons de l'esprit    
Espadouillés      
Dans le face à face    
Avec les fosses profondes       
Retournées    
Sous l'ondée énigmatique     
De l'enfance des hommes.        
 
 
1002

En bout du chemin    
Le passage des hongres    
A serti les barbelés de crins fins.        
 
Point de repère    
Juste l'odeur de suint    
Imagerie obsidionale des oppositions.        
 
Naguère la roche métamorphique    
De creux et bosses compressée    
Fut soleil retourné.        
 
Navré de n'offrir que des mots    
Nous eûmes la délicatesse de monter à bord    
Par temps de mauvaise mer.        
 
Quand soudain    
Ombre furtive au ras des eaux hurlantes    
L'Homme apparut dans le fractal des origines.        
 
Последователен шут
Световъртежът ни повелява
За среща с бащата.        
 
тази нощ
Тя ще бъде там
Не знам къде да отида.        
 
И ще го прегърна
При изключителна гравитация
между вечните светове.        
 
Слабен дъжд
Ще му покрие езика.        
 
Миналото на една ръка разстояние
Ще разположи цветовете си.        
 
Синината на небето
Ще изяде облаците.        
 
Ще видя черния кос
В задната част на градината.        
 
Il épellera mon prénom    
Jusqu'à ce que le nom vienne.        
 
Смехът ще рикошетира
На кристала на устните.         
 
Между тръстиките
Пчелата ще трепери сухите листа.        
 
Ще се измъкнем от гнездото
В очакване на тетралогията на зората.        
 
Rigoureuse    
Faisant ciller les yeux    
Elle pénétrera le saint des saints    
En grand apparat.        
 
Moi l'enfant de mai issu d'une plaie    
Je retournerai la peau    
Pour inscrire quelques mots de Rimbaud    
 Sur le dos de la cuiller.      
 
1001


 

В капана на полезността
Помогни си
Отречете се
Бъди по-силен.        
 
Не съди
Приятелският съперник
Кажи му
Да лежа до теб.        
 
Да се ​​изолира
Копринена, безмълвна мелодия
Извършено е линеене
Повдигане на булото.        
 
малък знак
Никаква идея
На хартия
Петно от кафе.        
 
Жизнен въпрос
Тогава нашият произход се оформя
В сърцето на сърцето
Светлината ще влезе.        
 
С гальовен глас
Да си обречен на самота
Без да се обиждаш
На големия рекламодател.        
 
Дайте, преди да умрете
Главата си към жертвите
И се смейте на терзанията си
завинаги погребан.
 
стой близо до мен
Коледни фигурки
Жителите на щастливите улици
От Luceram the beautiful.        
 
Le Retournement    
Élèvera le corps    
Sur le pavois    
A la vue des assaillants.        
 
предавам се
Образован и жив за добро
Връща цялото отчуждение
Нечуваем при силен вятър.          
 
Направете крачка назад
На скока на очите
жени и деца
Студено подредени.       
 
Отсъстващ
Но излъчва усмивка
Празнотата вече няма да бъде изследвана
Празнотата на последния кадър.        
 
Камъните говорят
Концертът
Движението си пробива път
Ами на следващия ден ?        
 
Тогава изведнъж
Всичко щеше да започне отначало   
Пеене
Песента на привържениците.        
 
няма да остане
Това отсъствието да си бил
още известно време
Сред живите и мъртвите.        
 
Да напусна историята
Някои стигат до легенда
Разказване на небето и земята
В светлината на връщане.        
 
Мъдри и бунтовници
Ще удряш по гранитната плоча
признаци на разбиране
На висотата на присъдата.        
 
нека да продължим
Но не казвай нито дума
От тази безнравственост
Да бъда безсмъртен.        
 
 
1000
 


 

Люлея
отпред назад
На търкалящата се седалка на баба
Да води до снежната порта
Под сребърното дърво
От регентската опера
Призивът за любов
Това участие
На сборището на вещиците
Моите сестри
Иззад пролетния хълм
Нарциси и нарциси
Парфюмира въздуха
От поток от пари.        
 
Клопин накуцва
На върха на Pont des Arts
Разпознах похода на звездите
Да сочи с пръст
Скритата прегръдка
Сутринта
В духа позволение
С Посейдон
От легена до лодките
бяла ружа уста
Смее се
Пред металните столове
танцуващ карманьол
С куклите
От замъка на Алис.        
 
Nous nous sommes mis d'accord    
Pour grimper au faîte des maisons    
En conclusion sage    
Des cœurs cherchant cœurs    
Appliques de bronze posées    
Sur cette double vie    
A bâtir en liberté     
Les choses si particulières    
Que sont le chant de pierres    
Au passage du "благословен да бъде"    
августовска метафора
Бърз в импулса си
Да измисля вечността
В обкова на цветя.        
 
( дело на Манон Виши )
999

Etre capable    
De souffler    
Entre les omoplates    
Le son d'une guitare    
Aux ailes étendues.        
 
За да може
да отвориш
Втората част от живота
По границите
От това, което ни променя.         
 
целуни сина му
Докато преди
Да се ​​удавя в нейните ридания
щеше да бъде опустошен
Двойката и техните потомци.      
 
Se raccrocher    
Aux branches    
De cet arbre mal foutu    
Alors que de fixer le regard sur la poignée    
Jamais la porte ne s'ouvrira.        
 
Silence    
Quand ébranlé par la douleur    
Il faudra rentrer chez soi
Lettre lue     
Pour la métamorphose du papillon.        
 
998

Ce matin    
La retenue d'eau s'est offerte  
De nature    
Au cœur de terre    
A faire se lever le printemps    
Dans le glissement de l'air    
Hors de la faille.        
 
Тогава се върни
Красива като деня
лунен сън
Под звездите на Têt'Cho
До адмирала
Направо като аз
Хрупкава прерийна ябълка.       
  
Fléchissant le genou    
Devant la Croix des amours profonds    
Ils ont tenus    
Offrandes à hauteur de poitrine    
Les récipiendaires de la nouvelle portée    
Emboîtés telles pièces d'une poupée gigogne    
Dans l'enceinte du grand Chêne.        
 
Coule    
Eau de mars    
Hors des vasques principielles    
Allant de degré en degré    
La conscience claire    
Vers cette prodigieuse descente    
De l'autre monde jusqu'à nous.        
 
 
997

Пеперудите на дните в радостта
От една висока трева до друга
От цариградско грозде до цвят на черница
Ръцете се вдигнаха
Шествие на светлите души
На необятната равнина
Че вятърът духа от Planèze
Благоприятен за работа
Да кърпи ризи и чанти от юта
За предстоящото пристигане на Пиер
Бебето на баптист
Кой по язвителен начин
Ще избие мръсотията от пътя    
На контролирано занасяне
На сребърния си мотор
на "път"    
Направо от Manu
Платено с първия му баланс
Да отиде на село
Потърсете баницата с бял хляб
Мисия на седмицата за деца
Без да забравяме "Грис" и на "работа" от дядо.        
 
995