просто бъди там, в тялото му, грациозно. Дишайте настоящия въздух.

И виж. Да почувстваш как цялото ти същество се разтваря пред лицето на това който е пред вас.

И какво значение има, че се очертава границата между мен и това, което си давам да видя, движещ се, замъглено и след това изглежда оживено от енергия без източник или дестинация.

За дълги минути, да чакам или да не чакам, какво значение има, след като аз съм точно толкова произхода, колкото и края на света, и че времето пулсира извън времето, предавайки музика, толкова настойчива, че наслоявам мисълта и думите ми за настоящата мистерия.

Дано само чучулигата да ме извади от този блян, за да ми каже, че е късно и че трябва да се прибирам.

010

  Спокойствието вече е тук, в мен, при остава ако мога да кажа.

Ако го търся другаде, Аз съм му невярна.

Да бъдеш съблечен означава да бъдеш напълно себе си, напълно гол, за да избухне тази радост, която вече присъства в ние, тази радост, която дори ни предшества.

Няма нужда да го търсите, за да дойде. Той вече е тук.

009

Един от пътищата към вътрешната свобода не е в себеутвърждаването, както често чуваме, но просто да съм там. Просто там.

 Бъди себе си, Нито повече, нито по - малко, и бъдете отворени към другите.

008

Но те са неизбежни.

Понякога се чувства като пълен провал.. ИМА друг път и по много по-опасен начин човек има усещането да са успели.

Тези чувства трябва да се приемат такива, каквито са. са : преценки на егото за това, което егото не е квалифицирано да съди.

007

Яростта на творческия акт в цялата му екзистенциална голота изглежда възниква от психическата материя на третата страна, включена от подчертаването на афективността на скритата трета страна.

Логиката на противоречиви .

(кимване на Басараб Николеску)

006

    Това на писане, което вписва концепцията чрез разчупване на мистерия на рапсоди,

Celle du blanc ligneux chargé de la sueur ouvrière,

Celle de la trame tissée qui fait émerger le palimpseste de l’empilement des connaissances

Et celle blanche de la fin de course, бял, тъй като отворен в празнотата към това, което ще бъде.

005

  Всяко лице е текст за дешифриране .
Ако наблюдавам лицето на другия без 
намали го до това, което мисля, че знам за него, 
тогава може да се получи отваряне 
моята съвест и така е Бог 
идва на ум .

Лицето на другия, разпознато в своята другост 
е от порядъка на неуловимите и 
безкрайността .
 
Лицето е континент, който никога няма да имаме 
приключи проучването, безгранична земя, 
бездънен океан. 
 
SES черти, релефът му като този на 
земната кора, носят отпечатъка на 
всички големи и малки клати 
който го е белязал .
 
Четенето между линиите на лицето предполага a 
" ясновидство " което идва от сърцето, отидете направо 
в сърцето и което се нарича любов.
Ле визаж, тази икона на невидимото, добро е 
плюс глоба, по-ценен и още по-красив, 
когато съществото, което го е нарисувало чрез своя опит, е 
премина през теста.

 Връзката с лицето възниква като 
доброта .

Погледнете лицето на човек, е да се постави 
егото му настрана, опитва се да забрави, 
и аз ; е да се оставиш да бъдеш съзерцаван от лицето на 
другият, на този съсед, който е там, пред 
себе си и ни задължава, задължително и нежно, 
да направи непознатия свой най-близък брат.
 
 " Гледайки те твоята добра усмивка ме нахлува ... 
Още ли съм от този свят ? "                                                     
 " благодаря ти кръстница . Благодаря ти моя добра фея . "
 

 004  

   И въпреки че е отстъпил твърде много за по-малко от нищо на външното събитие, това все пак ми позволи да разчета вътрешните си демони и малка крачка към светлината.

И не е толкова лошо, особено ако, вятърът раздвижва вятърните турбини,  изброява чудесните възможности на света.

003

 Струва ми се, че е от голямо значение да се върне дългове, които нашите деца или близки могат да ни дължат .

” Не ми дължиш любовта, която изпитвам към теб дадено, Вие сте свободни да го приемете или да го откажете ” .

Това е най-доброто от условията, за да не останат оковани от най-нежните и най-лошите дългове., това на привързаността .

002

  ” Практиката прави перфектния, това е като четеш, че човек става венец. “

И снимайки това човек става фотограф – Грешката е в графиката и фона и ако се събере става ” необходимост от графика на фона ” –

Това е писане, близко до Видението. Така че в развиване на процеса на интегриране на веригата, съставена от думи и звуци на какво показва, минаваме през стената на символизма. След това има достъп до говори да бъдеш, грешка, чрез която се поглъщат парадокси, глупости, дъх новост, и случайния полет на голяма птица, пияна от свободата : на crazy-in-being, което преобръща перспективите на всеки хуманистичен проект.

Между Тюилиер и Санадоар.

001