От потока до песента на птиците ехо от планините толкова нежно, толкова крехко това издигане към себе си в праха на светлините отворени усти ние ще отидем белият ореол на утрините направлявайки пастира отворена ръка кой ще го вземе нашето детство между скалите в гъста растителност отколкото стремежа на кон ще открие пратеник на последното обещание според времето на приноса от откровени думи на прага на ума моят малък ливаден език моят сладък приятел на гората моята неразумност в най-добрата неделя галени толкова пъти без да чупиш рогата и какво се качва тишината на молитвата.
Поразително тъмната бездна дойде вълната мощен и топъл Бройантни илюзии в дъното на разбитите абри.
Всичко беше по-голямо молитвени лодки вълната заби лицата имаше на моста отколкото заплетени шнурове и тракащ риф.
Когато от небето извира рогът на моржовете красотата ни завладява да ни набият на кол в световъртежа на молбите предполагаемият момент на невнимание.
Злато и светлина се изсипаха взаимоотношения с цялото пръста на самотата в доказателство в ревящата петдесета ни вика обратно на работа толкова много любов да дадеш.
