Sylvain Gérard.œuvre 2 – мъжът на прозореца му

 

 Отслабналото лице на младия мъж   
 извън образованието си   
 вече способен да схване   
 заразното имброглио   
 натрупвания на знания.      
  
 И наистина познава света   
 младежът с отслабналото лице   
 без очи, без ръце, sans jambes mais bouche ferme   
 той улавя отвъдното   
 той е пазител на външното   
 и дълбоко вътре   
 това е развалина от натрупвания   
 той е получател на престъпленията и привилегиите   
 под носовете и брадите на древните   
 il est le plus habile 
 да се бори срещу присъдата   
 той гениалният със зигзагообразна съдба   
 рок валяк   
 до умилостивите извори   
 той е виновен за грабеж   
 той предлага живота си с неизказаните си мъки   
 какви се използват   
 създателите на мечти, поетите, мистиците,   
 никога да не сбъркам небесните гръмотевици   
 да си пререже корема снощи   
 être foudroyé par son ombre chaude. 
     
  
 Спокойствие и пиянство   
 пред нас лежи маска   
 богата на доказана митология   
 un masque d'accueil des reconstructions   
 къде да се съберат фрагментите от това разпръснато тяло.      
  
 О булка сестро   
 дори да пропусна скиптъра   
 Разпитах се и започнах истинския живот   
 celle de la loi des bulles   
 до които стигат само шаманите, поети, пророци,   
 "кордиери" et "къдрава"   
 - (привърженици на теорията на суперструните и на кръговата квантова гравитация)    
 всички последователи на лакунарното пространство на оттеглените води.      
  
 Няма по-голяма празнота   
 que le chant des nuages  
 отворени прозорци   
 ние птиците на глагола   
 ние бъркалките на силата на полета.      
  
 177 

Силвен Жерар. произведение на изкуството 2 – мъжът на прозореца му

    Отслабналото лице на младия мъж   
 извън образованието си   
 вече способен да схване   
 заразното имброглио   
 натрупвания на знания  .    
  
 И наистина познава света   
 младежът с отслабналото лице   
 без очи, без ръце, без крака, но с отворена уста   
 той улавя отвъдното   
 той е пазител на външното   
 и дълбоко вътре   
 това е развалина от натрупвания   
 той е получател на престъпленията и привилегиите   
 под носовете и брадите на древните   
 той е най-умният от хората   
 да се бори срещу присъдата   
 той гениалният със зигзагообразна съдба   
 рок валяк   
 до умилостивите извори   
 той е виновен за грабеж   
 той предлага живота си с неизказаните си мъки   
 какви се използват   
 създателите на мечти, поетите, мистиците,   
 никога да не сбъркам небесните гръмотевици   
 да си пререже корема снощи   
 да бъде зашеметен от това, което вижда  .      
 Спокойствие и пиянство   
 пред нас лежи маска   
 богата на доказана митология   
 маската за добре дошли на реконструкциите   
 къде да се съберат фрагментите от това разпръснато тяло  .      
 О булка сестро   
 дори да пропусна скиптъра   
 Разпитах се и започнах истинския живот   
 това на законите за балончетата   
 до които стигат само шаманите, поети, пророци,   
 "кордиери" et "къдрава"   
 - (привърженици на теорията на суперструните и на кръговата квантова гравитация)    
 всички последователи на лакунарното пространство на оттеглените води.  
     
 Няма по-голяма празнота   
 отколкото да извикам светлината   
 отворени прозорци   
 ние птиците на глагола   
 ние бъркалките на силата на полета  .

     
 177 

Sylvain Gérard. произведение на изкуството 1 – бягството

 Cette remontée du centre de la terre
 A belle allure vers le commencement 
du monde
 Cette perspective où s'essouffle 
le père invectivé 
 La brûlure des anciennes alliances 
que l'on découvre à demi-mortes le matin
 La plainte des animaux égarés en 
d'étranges contrées enfin créées
 Cette fuite vers des aubes promises
 Cet élan brisé contre la vitre des immobilités
 Cet éclair rouge sang du couteau 
contre le ventre
 Ce suçon de paix donné à la va-vite 
le temps de l'éructation
 Ce court-circuit des émotions vraies 
че една усмивка затваря между четири дъски.
 Ils sont partis
 Ils ont fuit
 Le courage à deux mains repliées sous 
la chape des convenances
 Ne les arrêtent que la fatigue et 
le soir qui tombe
 Errant de ruine en ruine
 Dans un chariot de bric et 
de broc assumé
 Le rétameur s'est éloigné dans 
un nuage de poussière
 Et la route fût longue et par trop inhospitalière
 Père et mère confondus à la craie 
graphés sur la carriole
 Leurs noms écorchés à demi effacés
 En vaines contorsions l'outil de 
braise fume en se mêlant à l'eau
 Je bave et m'extrais hors de cette 
chape carencée
 Pour la parole habile
Възход на кръстопътя на залпове
 на разбиране и световъртеж.

 Горещината на напрегнато желание 
sous la toile
 Éclair blanc au zénith
 La coquille éclate
 Le jaune se fait soleil rayonnant
 De cet éclat consacré au profond 
des origines
 De cet imbroglio d'os et 
d'organes disjoints
 Je pus grandir entre fiente et 
humidité
 Poussé sur le devant de la scène
 A noyer par l'alcool
 Ces myriades d'étoiles alors 
entrevues
 Si puissantes si fascinantes 
si monstrueuses
 Dialoguant avec ce corps douloureux
 моята душа мой бог .
 Аз карах теглича 
jusqu'à son terme
 Vers les plaines légères de pluie 
fine de vent soyeux de douce lumière 
 Ce ne furent que grâce et beauté
 Entre les barreaux de ma cellule 
à ciel ouvert
 Entre les rayons de mes roues 
ces interstices à mon déplacement si particulier
 Mon chapeau de lutin vissé sur la tête
 A dire et à redire des "Обичам те"
 Меки крака моите братя и 
sœurs en création 
 Mon unique raison
 Ma déraison ultime.

176