Големи златни врати

Големи златни врати се отваряха    
в есенната зеленина на черешовото дърво    
булката беше красива    
надменния поток от облаци.        
 
Приличаше на тази бариера      
толкова високо, че запуши черната дупка    
от хоризонта без светлината да угасне    
бяхме на излизане.        
 
Тънки ивици плат    
бродира въздуха с спазми    
и всичко беше нагоре    
с последно послание.        
 
Не пейте повече    
изгуби се    
бъди медът на дребните маниери    
Бъди умен.        
 
Отдалечете се от Духа    
обичайни пробиви    
сложи ръцете си заедно    
за повече любов.        
 
 
670

	

Хиляди цветя на малки глътки

привидно себе си     
за сметка на някаква валута на папата       
тази месоядна омраза в сух док    
разтърси в тези времена на мизерия  
мисъл за лека писалка.        
 
морска поема    
Защо съм спокоен удавник
броене на лунните мъниста       
в задната част на заклинанията.

Знам от морето    
това, което мъжът си помисли, че е видял       
ярки емулсии 
към дълбоката бездна.

Той искаше    
трябваше да бъде
но никога не вярвай.    
 
Това ожулване на коленете  
тази диктатура на омразата
пред камъчетата на брега.        
 
За да стиснете носа    
лилаво на стената
или виси слуз.
        
Поръсване на ориз на прах  
Вечер в Париж
скитането на битието    
диво дете    
душа, пресичаща елипсата на бъдещето    
за без забавяне
от едно отскачане на друго    
да бъдат сивите очи на поезията.        
 
остават свободни    
най-малкото    
в кокошарника    
петна по коледните прозорци    
на водна пара и огън    
в ръкоплясканията на ума.        
 
мъртво дете    
твърде учено дете    
с влачещи се чехли    
никога няма да бъде    
под гумените колела на фотьойла   
неуловимите часове на безсънни нощи.        
 
Да бъдеш разбран е неописуемо слабо    
докато отделяш време 
на количка пред празнината    
подтиква към салто.        
 
Да бъде мистерията на жертвата 
пред трупа на вол 
предлагани на пясъка на арените.        
 
Палпация на големи пространства    
в зората на бронзов ден
медена ръка на бузата ти.    
 
Прекрачи парапета  
в зората на един ден модерно
склонни към вълни.        
 
Вдигнете сълзите  
такъв безтегловен вихър
унищожава съмнението в съществуването.        
 
Шапки долу, господа висши   
върви по калдъръмената улицад
звънене на обувките му 
ръка за ръка    
позволи на бедния скръб 
да бъде бонбонът на въображението.        
 
Достъп до играта за наследство    
това задължение да кажа    
инструмента 
много преди закона    
за да бъде "е" в самосътворението 
направи жабата по-голяма  
и по-тесния мозък.
 
Нека бъдем радостта на огледалото    
при екстракция на лицето  
за подготвен изкоп 
свържете се отново с неговите жестове.        
 
Гротесков смях    
когато морето се отдръпне    
горчиво смучене на празни черупки.        
 
Извън чувствителното цвете    
и съкровището на емоциите    
да бъде без Бог или господар   
обработената с пясък клепсидра 
че ръцете са широки    
в пълно съзнание    
в съзерцание на решена вселена.        
 
Драскотини от мислени думи
със стилуса на учен писар    
позволява на живота да узрее.        
 
Следователно наблюдението е мистерия    
мъдро предписание, което адресира желанието   
в невинността на сърцето  
към свежестта на празната страница.        
 
 
669
 

Музика в движение

Музика в движение    
au fil de l'eau    
cueillir les souvenirs    
des silhouettes de hasard    
en fond de songes    
que déchirent les notes d'un piano    
à la tuyauterie disjointe.        
 
Prêt pour le cabotage    
de par les jours et les nuits    
en syncope souple   
à la poupe vermeille    
des rencontres pèlerines    
sans les parapluies de la chimère    
contempler un ciel serein.        
 
Partir jusqu'à terre ferme    
ensemencer les océans    
de pierres et d'algues    
acheminer le printemps des amants    
des sources taries    
vers l'avenir      
au grand retournement d'exil.    
 
Pendues au velours des rideaux    
reviennent les mains câlines    
glissant à plein ramage    
sous le rai de lumière    
unique passage    
des sentiments effleurés    
dans le fracas
d'un train en partance.        
 
 
668

Ударът на едно сърце


Le battement d'un cœur
la marche de la loutre
ondulante en sa reptation
tout concorde
des nuages voués
aux voix de femmes
ourses aux pleurs dispersés
qu'enflent les exsurgences de nos écarts de vie
en flux dense
des voix gutturales
écorchant
tels éclats de pierres stellaires
l'ombre de nos pensées
déroulées fraîches et permissives
sur la fresque de notre conscience
с женени устни.
 
 
666
 

Неизвестен Фелибридж, който злоупотребява

Допингирана котка    
с кокосово мляко
пое разходите
близо до прозореца.

В далечината очите
мистерията на елза
бяха вечерта
изблиците на гласа му
и от Индия
les ballots du comptoir.

Passèrent parasites
стъпки наоколо.

Не казвай на никого
този странен начин
de pourvoir sans raison.

Така че приятели
на пътя
внимавайте много
aux visions et dévotions.

Нека загреем тигана и кестена
puis les beignets dorés
под почернелите греди на сераля.

Нека държим хлебарките далеч
никакво детство
juste le culot
преобърнати бутилки.

За още повече червено
De скъпа си помисли
à la pesée qui émerge
Le cœur se déprogramme.

À la une à la deux
le coléoptère s'envole
в четвърт до полунощ
когато се случи тракане
автобусът Drouin от плажа.

Amusez-vous
бъде кремът на дините
водят до бика
в близост до арените
при порутената балюстрада
перлата и еспарзетата
de ses anneaux dorés
в горната част на дробовете ми
remugles de la journée.

Accumulez le bon air
към яхния от вкусове
бъди шумолещото слънце
от крясъка на колибри.

Успявам да смилам
странното тяло
това ми беше донесено
зареден с мехурчеста пяна
пред стълбите на моята стая
d'échos affublée.

Беше Джеймс
разкопчаният часовник
на ръба на скалата
пусната коса
suintant des affres de la journée.

С разглезени коренища
le ménate говори
езика на Молиер
наводнение и възникване
като дървена буболечка
водещи пътя
в гъсталаците на Champfleury.

Музата с опънато въже
във вечерта на своите разочарования
évacua quelques roucoulades
удари го настрани
без да реши мястото на своите любови.


665

Беше студено , стените бяха влажни

Беше студено    
стените бяха влажни    
селитра под нокътя    
върху плочките скрежът.        
 
Седнете срещу все още топлата печка   
чуйте мишките, хрупащи пода    
от крана капеше капка    
под линолеума листовете рекламни пана.        
 
На съседите от горния етаж им изкъртиха столовете 
оскъдна светлина изви завесите    
вятърът течеше под вратата    
мокрият моп висеше на жицата.        
 
Бях си запазил шапката с уши    
ръкавиците са същите    
Разтривах коленете си    
за да отиде пиронът.        
 
Утъпканата пръст между сградите    
нямаше трева    
през пролетта цъфна оскъдно прасковено дърво    
но така и не свърши.        
 
На квадратната маса    
мушама с цветя    
придружаваше малките бегачи    
заровете бяха хвърлени.        
 
В уютното ми легло    
Слушах поста в Галена    
гласове в пращене    
според манипулациите върху повода.        
 
 
664

Оставете се да се влеете

Оставете се да се влеете    
навлезе в същността му    
в този възвишен пасаж    
без това желание за детайлизиране на наказанието    
според светлинните ефекти    
за голямо огорчение на търсачите на истината.        
 
Вървете така, както мислим за творението    
клонката между устните    
зародишът в сърцето му    
със зелен цвят    
упорит в своите моарен ефект    
че дъхът придружава.        
 
Открийте тази звезда, която живее във вас    
синьото на петолъчната звезда си ти    
влизаш в криптата без страх, без емоции    
разкриваш себе си и измисляш живота си    
без непременно да бъде разбран    
приближаваш се до брега на състраданието.        
 
 
663
 

дълбока нощ

дълбока нощ    
какво не съм твоята тайна сянка    
на това ниво на надморска височина    
където горят дрехите от светлина    
да се облича в голяма любов    
който ни засенчва при извора.        
 
Това е на това ниво на душата    
с подобаващо уважение    
да се отнасят към другите    
че единичната идентичност се утвърждава    
съзнание за принадлежност към групата    
в пълна солидарност с еволюцията.        
 
Когато облаците се отворят    
без значение слънце или дъжд    
има включване във всяка практика    
царствата на природата са свързани    
сферите звънят    
водачът е там възможно най-близо.        
 
 
662
 

Понякога бях млад

Aux années veules    
que le temps parsème    
le long de l'allée des arbres premiers.        
 
A la pointe des romances    
clichés paradisiaques élucubrés    
l'eau se fait de plomb blanc.        
 
Ma jupe est en dentelles    
la vie la soulève    
de ses lèvres sensuelles.        
 
Un bonheur de commisérations feintes    
étale vertueusement    
le déroulé des rubans gris de l'esprit.        
 
Il y aura du pain dans l'écuelle    
les chiens pourront venir    
comme irruption sauvage sur le chemin en balcon.        
 
Ние, les compagnons du lever de lune    
arborant les colifichets du très-bas    
sommes de glace à savoir trop savoir.        
 
Servir le monde    
d'un jus de courge sucrée    
amène le désir en ses détours.        
 
Pommade rêche     
à l'aube des portails hermétiques    
mène aux pièces closes abandonnées.              
 
Au carrefour    
juste un éclairage de circonstance    
au cirque les lumignons du matin.        
 
Manger la crosse des fougères    
errance rare sans forfaiture    
когато отминат щъркелите.        
 
N'être pas seule     
dans ce tunnel sombre du retour à la mère    
mon amour vertigo désopile.        
 
S’asseoir paisible    
aux scintillements voué    
le regard équinoxe.        
 
Murmures disjoints    
entre les sept rayons que la Victoire inflige    
au Grand Être immobile.        
 
Il est une foi tenace    
que les clichés découvrent    
aux cingles de l'oubli.        
 
Oh mes petites choses abandonnées    
ne retenez de moi    
que la suite à vivre.        
 
J'ai été jeune parfois.        
 
 
661