приемете живота, да си наясно, от тази част от нас самите който се стреми да расте,да прекрачиш границите си, отговарямкъм молба, да сме съгласнис това, което е, по акцииза които не знаемпричинно-следствена сложност но това ни се струва правилно в момента. гори, така че се топля ; адаптираното теглене ще дойде след това.Всичко опира до разстояние извън перспективата, която сама съществува, перспектива, която не означава непременно истината, но кой компенсира, който прощава, което дава енергия, който обича и не ни разочарова.
И ако боли всичко несигурности и ни напътстваха към поемането на риска да бъдеш отговорност, без да се засяга какво ще се случи !
Имаше време на утвърдена парозия където все пак взехме ключа полетата, просто да не бъде повече в кръга на навиците и надникнете в ексцесиите на системата.
С разум и добродушие край водата имаше много бързеи и паданията, които ни отнеха от другата страна на себе си, това оскъдно оскърбление към себе си, този мех, пълен с ветровете приключение.
Съдбата тъче странности, циферблатът на часовника има въздишки от нежност. Спри се край вълчи извор прелюдия към мислене за хранене или да бъдат изядени, да обмисли светлотеницата на посещенията със спокойствие, да си малък се грижи за глада си също толкова само с нуждата си от сън и срещи.
Мъгла покриваше дъното от долината, дъждец донесе капчици по лицето, студът нахлу в тялото.
От гората излезе еленче веднага последван от сърна което ме изправи на крака големият дъб, възмутен от започнали гръмотевични бури основни клонове но чии издръжливата сила се разклати моето същество.
Поднових обслужването на ост. Лордът ме чакаше. Сигурно пак е валяло жаби. Пътеката вървеше нагоре. Това го знаех след могилата наклонът ще бъде надолу, че площадът на селото ще бъде шумолене от цветове и гласове, че ще кипи лека жизненост тела и души, докато нека камбанарията звъни на дванадесетте обедни удари.
Така че ще си тръгна, работа започна, ескортирани от тролове и от джиновете до точката на няма връщане там, където смъртта се присъединява раждане, au sanctuaire où touts'apaise près du frêne et dutilleul. Prémices du regain deживот.553
Светилище водене на зъбите в предната част на вала с малки стъпки по пътя на цветята Усещам ароматите мимоза моят планински грунд в призив мед думи лющеше се от чуруликането на цикадите с вълните яздейки на изричащия глас до избелените от солта ноздри шепата саликорни на една ръка разстояние ракиякъм победа.
Темпо на тръс вярвал копита, удрящи в втвърдения пясък метафората излезте от сенките тракащи прешлени пуснат на отдушник. мегалитът улавя полетът на птиците край морето бързо преминаване на въглен върху белия лист на присъствието на силван.
Cette aventure au delà de l'objet de série courbe le temps adjonction pointilleuse recouvrant les décombres du mystère de parures pour rire et de superstitions outrecuidantes. Cette aventure au delà de la raison et de l'appel courbe l'espace mesures mortifères dont la contredanse ne peut être qu'immobilité fermement plantée sur ses ergots au centre du dialogue. Marchons à grands pas tous dehors et lui dedans là où tout se tient tout se marie dans l'auguste brouillard recouvrant les excavations de la paroi haute à gravir les mains nues à chérir le repère de l'aigle alors que dansent par le bas les divagations de l'esprit derrière d'hypothétiques tentures crépusculaires.
Да не се губим който би отказал щипката сол на езика на зората води ? Нека бъдем пламъка на един свят на мир Нека бъдем благодатта на отворената архитектура Нека бъдем без омраза и слепота твърди елементи без да разплиташ твоето от моето в обсега на едното око в ливрея от любов и мъдрост нека бъдем целувката от преди да се обърнат устни заедно.
Quelques bribes de mots au vent venus au risque de passer pour un vieil orignal aux bois velus. Puissent quelques passants les saisir en sourires à l'hiver vingt et vingt sans qu'oubli se fasse à l'aube de ce qui vient alors que tout est en nous. Sans prudence à consommer pour le meilleur de soi en ouverture à l'autre. 550
Идеимислимечтан сокполет извън времетозащо не съм бил фин прахевакуирани зъби и човкив гърнетата на забравата.Керванът минававятърът вдига платнатапляскат копита по железницатаот преминаването на звездитепродължават своето пътуване със знациостава глоговата зоразавръщането на деня.тяло и сърцепризован в церемониално времеплажът посреща оцелелитепод морския дъждовен дъждледени върхове на пръститестискане на тоягата на предците~ гласът се повишава.Бдителността е тукцвят бистрориентирана към склона на скалатаизрязване на идеина малки ленти от кожадухът, пърхащ през извитите тревипод игото на спомените.Бдителността оценява разстояниетоБдителността събира в чантата сихилядите престъпленияизвършени в мирно времекакто войниците покривахаравнини и горипарчета желязо от сърма.Бдителност моето детствода не допускаме повечекъм заровените сандъци със съкровищавъзходът на злотоот смесени знаци и прахкъм конзолата на нашите ръцезапечатване на арогантността на илюзиите.Бдителностпоследното ми обажданеразвързани коланине оставяйте идеинахлу в усмивките на нашите старейшини.Нека бъдем горди и простипреди голямото сътресение.548
Толкова красива на морето в пяната му целият свят има пролетни лосове че зимата подрежда
Оглеждам уникалната туника на кожата си че желанието гали това странно пътуване само за изпълнение на договора
Оставих го да избледнее лицата на нашите мъртви по развитите корени от тези хора, които обичам тези пътници при прилива изготвен за номадството на лосовете
Истината е кралска тя е сестра на нищото уникален за ледения вятър докосва сърцето в неговото лутане
Разкрит на първа страница през годините помахай ми през прозореца сбогом от хората, които обичам
Търся светлината в тъмнината на ума и вижте настоящето в неговите отхвърляния очакванията се разпространяват по масата сред трохите на празника
Чакам безгрижната книга под лампата на погребаните животи като мръсно стъкло разкрива пръстови отпечатъци навсякъде около кървящото сърце поражение за тези тук-готови организиране на бягството на мигранти
Неизбежен провал противно на това, което чувам звукът е урок Жак, брат ми от другата страна Печеля, че съм сред губещите като прикован прилеп врата на хамбара
триумфирам в заличаването на жертвата в разорани ниви без причина без следствие Преодолявам загубите си усмихнат щракане с пръсти без реч без наука но излиза през задната врата оставен отворен откъдето произхождат изгарянията отсъствия
Така че потъвам пред чаривари от прибори на кухнятахвърлен срещу стената купа между пръстите ми обикновена купа купа с нейните парчета по ръба купа за просия забравени от детските игри изтриване на прикачения файл
Прекарвам време заблуждава ме когато протегна ръката си на всяка стъпка без красивото изражение да достигне
Наистина трябва да погледнете подход към себе си без съвест какви сме ние изпитайте необходимия шок просветлявайки ни така че малко повече от това, което сме върви по този път ~ разходката на раците Да не повярвам не се превръща в образ смея тръстиката на тръстиката бъда третият се наведе по време на диалога да съхраняваш сълзите си в стърготините скици
Да бъдеш сам като никой за напредък на изследванията чрез скокове на чипове върху покритата с кал войнишка туника замръзнал от парчето шрапнел
Да бъдеш в радост без метод не гледай какво те боли не мисли какво предстои бъде случайният късмет на грейпшот да живеем заедно с какво се събира в другата само по себе си
