Категория Архив: Август 2014

желанието за мистично сливане следва разстройството

   Както каза Херодот в втори век пр.н.е : ” … В истината, до най-първия време, Хаосът се роди, зейналата бездна, и след това Гая, Земята, … и Ерос “.

Мистичното е дъщеря на Хаоса .

Разстройството, това е отхвърлянето на илюзията и външния вид, и тук проличава разликата между мистичното и профанното .

Трябва да си силен да се откаже от комфорта на илюзията и да отхвърли “moi” в забрава на подигравката . Изисква се сила, за да устоиш в самотата и тишина, в тъмния лабиринт от години минават години, носен от само самочувствие .

Но какво е мотивация на този, който се отказва от лекотата на изявите ?  Той е, къде е тя, обитаван от жаждата за абсолюта .

Но къде той идва тази жажда “мистика” ?  Откъде идва този елемент?, това събитие, откъде ще покълне този невероятен и невероятен подход, който се появява дъното на дъното на себе си ?

Ще говорим за “предопределеност”, д’ “прозрение”, от “благодат”, от “шанс”, д’ “повод”, от “Среща”, от “спусък” поради екстремна ситуация, изключително или травматичен . Но това не е достатъчно, защото ако семето е посято от ръка изисква се екстериор, имате нужда и от плодородна почва, за да съберете семе вътре .

Ще бъдат ли мъже и жени, носещи това съкровище, носители на тези предразположения, на тези подаръци, на тези шансове и тези образования, които ще бъдат предпочитани ? The въпросът остава и ще остане такъв . Няма определен отговор, защото няма да има отговор за тези, които не задават въпроса . Започва чрез изкуството на питането, или по-скоро чрез изкуството на учудването, и дори на чудя се, защото който не е изненадан от нищо, няма да може да постави под въпрос нищо това е .

Ще има ли благоприятни моменти за тази среща ? Историята, антропология, да се социология, психология, психоанализата ни дава улики ; Тези, които са през най-смутните времена, най-хаотичното, повечето несигурен, отколкото Мистика има своите най-добри моменти .

Но този процес излюпване на мистиката трае само кратко време . Мина времето на бъркотията, прекара това време невежество ; може би се насочваме към определено “несъзнаване”, тоест към друго невежество, където две етапи ни очакват, както несвързани, така и допълващи се : приемайки в разказ за произхода на нещата, възникващи от илюзия – да се приема без презрение – , и достигане на друго ниво на съзнание, да пусне, на трансдисциплинарност, на зрялост, отваряне извън установените стандарти .

някои, нежно, ще следват съветите за опазване на околната среда, докато че другите, усърдно, поемете по стръмната пътека, предавайки се напълно и без специални процедури за това “много” търсене, за дада погледнем etда видиш .

Така че ще има само за да бъдете отведени до Мистерията отвъд всяко име като отказва да асоциира с него утвърдителната формула на този Ultimate , като отказва да асоциирайте крайния ключ към всеки проблем .

Така ще направим и ние, на познанието в истинските чувства, на това кои сме ние . Ние, добре малки неща в такъв голям свят, но и холограмни фигури на това големи Всички . Ние , тях“Отговорен”, тях “просяци”, тях “сърдечни кукички” на основния отговор .

206

Contempler la fleur sans la cueillir

 Сегашно време , настоящето е дарение, подарък .
Научете се да се осмелявате и да знаете как да получавате .
Вижте без да гледате .
Чуйте, без да слушате .
Помирише без смъркане .
Вкусете, без да размишлявате .
Усетете без да докосвате .
Разберете без да мислите .
Да знаеш, без да знаеш повече .
Боравете с лопатата, без да изтощавате морето .
Живейте пълноценно в настоящето .
Живейте изцяло в настоящето .
Не става въпрос за безразсъдство .
Il ne s'agit pas non plus de prévoir l'avenir .
Не става дума за трупане на защити срещу всички тези страхове, които измисляме .
Това е въпрос на развитие на силни страни и ресурси във всяко настояще
което ще ни позволи да се изправим пред това, което ще се случи .
Става дума за обогатяване на настоящето .
Става дума за това да позволите да се появи увереност ,
Става дума за съзерцаване на цветето, без да го откъснете .
Става въпрос за влизане в резонанс с това, в което нямаме доверие .
Резонансът изисква мир .
И още повече мир на сърцето и душата .
Всеки резонанс е невъзможен без вътрешния смут .
Започнете, като направите ума достъпен за истинското ,
и забранете въпроса : " какво мога да взема ? "
да го замени с : " Какво ми даде ? "


205