Баща ми е мъртъв
 и не мога да сдържа мъката си.
 Броеницата от спомени заедно
 разпада се в безсъние .

 Малкото момче на тавана
 прибра капсулите и бегачите си от Тур дьо Франс. 

 В " gargote " пране от детството
 не е нищо повече от ръждясал леген
 " фругери - моите любови " разпада се в мъглата
 с есенна визия .

 Ще изгрее нов ден
 паяжината, украсена с перли от роса.

 Стъпки, каращи пода да скърца
 са последният пасаж от твоето присъствие .

 Nous ne retournerons plus les crêpes
 придружени от радостните викове на най-малките .

 Полетът на дивите гъски
 вече няма да се очаква както първия път.

 В " четири коня " Рено
 ne sera plus coiffée de nos vélos .
 
La trompette se sera tue
 derrière la porte de la chambre  .

 Une page est tournée
 il y a maintenant la vie .

 Faites chauffer le végétal et le minéral dans le four
 pour que s'élèvent les cierges de l'essentiel .

 Passer le gué se mérite
 pour que la vulnérabilité advienne .

 Saisissons le moignon de la mémoire
 et que sans hâte le tiroir se referme .

 Devenons esprit léger et lumineux
 pour que mains jointes cela soit .

 Sage et ouvert à ce qui vient
 soyons les passeurs de beauté .

 Carrément offert à ce qui est soyons la gorge 
et la langue des nourritures nouvelles .

 Chantons dans le vent frais du printemps
 l'andante d'un souffle libre .

 Accueillons le cœur dispos
 les énergies d'un monde au mystère éclos .

 Passeur de temps et oiseau de vérité
 c'est à vous que je m'adresse .

 Ceux qui suivent, mes enfants ,
 faisons se dévider notre pelote de vie et marchons  .

 Sans crainte, le cœur ceint de la joie des justes
 soyons la paille et le grain des moissons à venir  .


 170