близо до оградата
потръпнах
и ти беше там
И не казах нищо.      
 
Tu étais bien là   
Et pourtant tu semblais ne pas me voir   
Si tant qu'un pas de plus   
M'aurait précipité dans ta nuit.      
 
Не бях посмял да ги уча
За щастливите хора на този свят
Че има много по-високо щастие
По-голям и по-изискан.      
 
Това, което умът ми създава
Много повече от значението на желанията
И моята душа
Ляга си, щом се наложи лекота.      
 
Saisir par les chevilles   
Le corps de mon amour   
Apporte à mes oreilles   
Le murmure de son plaisir.      
 
S'il te vient la vision   
Garde la sur ton sein   
Au plus profond de ta folie   
Que le sage ne peut atteindre.      
 
Дяволът, който чувствам в себе си
Колко е сладко да й бъдеш задължен
Когато избяга през прозореца
Разрошената роза.      
 
Ела в очите ми
И вижте ме
Идващи от
От това, което можехме да бъдем.      
 
Тежък с беди и скърби
Препъвам се в буците на съдбата
Щастлив тогава е този, който се извисява
С енергично крило към нагло небе.      
 
Тази земя на толкова красиви емоции
Не знам как да го обясня
Без да го носите пълни дръжки
Към пресъхналите ми устни.      
 
Колкото повече гледам себе си
Колкото повече намирам детството
завинаги диша
С тази подновена инерция.      
 
взимам, меся
За оттенък и диаметър
Доброто и лошото в съдебен бульон   
От преброено време.      
 
Обичам те, tu m'aimes   
Et ce cri est sublime   
Tant il est absurde   
Dans le silence des sentiments.      
 
Les tenailles se fermeront   
Sur les entrailles des paroles figées   
Alors nous plongerons dans la ténèbre   
D'un été si court d'avoir été.      
 
( детайл от произведение на Фредерик Лемаршан )
 
1026