AccepterCes choses de la vie qui font que l'on est mécontent, blessé, en colèreces choses de la vie qui ont été et qui sontи все пакtoute situation doit être acceptéecomme elle vientquelle qu'elle soitc'est comme çac'est ainsi, maintenantvoilà ce qui est arrivé .Après le juste temps pour le ressentine pas rester dans l'atermoiementaprès l'acceptation il y a la réflexion puis l'action.Accepter n'est pas fuir la situationc'est la regarder en facela nommerla comprendrediscerneren avoir connaissance parfaiteen la confrontant à ce qui importe vraiment pour soi.La joiece calmecet état où la tristesse et le malheur ne peuvent nous attaquerce cadeau à se faire et à faire à l'autrel'ultime présence à soil'accord musical parfait de l'orgueen son for intérieur.125
Quoi que vous fassiezêtre làen attentede ce qui viendra pour fendre l'armureou ne viendra pasimporte peu puisqu'il est un signeque nul ne saurait distinguer d'entre les signes .Le souvenirde ce que l'on pourra penser de nousaprès notre départdevient insignifiantdès lors que le porte à porte des essais et erreursnous enseignent à simplement "да видиш" .Nous irons où bon nous semblesans haine ni plaisirjuste avec la joie d'avoir étéet d'être jusqu'au point de non-retourun être parmi les êtresun petit d'êtreun créateur d'êtresen marche vers le rien de toute choseoù tout s'arrête et continueà mesure de l'expansion de l'universéchange de matière et d'énergiedont l'esprit ne saurait se départir .Nous colportonsune toute petite fraction de secondele message d'amourd'une vie tienne ou mienneimporte peupuisque l'entre-deuxde ce qui nous différencie et nous uniest porteur du "ние" suprême .124
Monte la plainteEn volutes lentesSourde tornadeJusqu'au regard amèneFigé par la sidération .L'anse du panier est à tresserD'entre les objets sacrésLa passiflore épanouieRagrée le sens de la vieLe maudit est passé .En marche par les sentes escarpéesLe limon colle aux piedsS'entrouvre une lueur diaphaneD'entre les voix des suppliantsLâches dans leur penchant à la servitude .En colonneL'humanité investit les lacets de la montagneAscension régulièreAux rythmes des cymbalesEt des oriflammes claquant au ventVers le Très Haut .Les visages toute de sagesse burinésSe mêlent aux lancinantes mélopéesConjugaison singulièreOffrant refugeÀ nos âmes éprouvées .123
Свежи пигментирани ягоди между лилавите й устни тя отиде галантно ескортирана портокалови цветове и птичи песни очаровайте компанията с грациозните си погледи и жестове .
От звучен акорд, пълен със счупено стъкло и мученето на карибуто той организира концертната зала върви като те бутам .
Снажен като мъжка дропла канторът напредна до ръба на ямата да каже на висок глас и да изчисти апетита си към святото потомство .
Тогава се чу в тунела, водещ към арената тропота на копитата на звяра сякаш трябваше бързо спрете всички кавги и се срещнете около това убийство .
Пресните ягоди се превърнаха в развалено сладко, изригването на кантора спука стената от оризова хартия, гробният акорд на карибуто настина докато приключи под стъклен буркан увити и готови за парада .
... бях поставил главата си под вода ! и тъй като не беше достатъчно Счупих ваната с големи ритници на подковани ботуши да ме чуеш да казвам че отвъдното е като тук щипе и смърди .
................. Когато присъствието не е на рандевуто когато Победата е близо .
Il
est précieux d’apprendre à regarder et à écouter car il n’est pas question de
se soumettre passivement à ce qui paraît merveilleux. Mais
qu’appelle-t-on écouter ? Qu’appelle-t-on regarder ?
Quand l’être s’abandonne à sa propre disponibilité, qu’il
se situe en posture de contemplation décrispée, qu’il se vide des résidus du
passé, alors il entre dans le jeu des formes, des couleurs, des volumes et des
sons. Il devient imprégné par l’actuel.
Et sous les pavés, la plage ; sous nos pas de
condescendance à la normalité, la création. Celle qui dégage l’unité
sous-jacente aux sensations. L’être se trouve là, dans cette solitude,
dans cette non-dualité. Il est expérience effective de cette solitude
intérieure et il trace son sillon.
Chez celui qui est créatif, il y a ébranlement à propos de
tout, il y a renvoi à soi-même.
Cette nourriture d'un autre ordre alors délivrée .
Cette responsabilité d'aller le cœur ouvert quitte à se laisser bousculer par les énergies du lieu .
Chercher avec ardeur .
Approcher l'esprit .
La mort externe du sage est la naissance interne de celui qui cherche .
La neige et le froid contractent nos volontés autour de l'essentiel .
Nous ne percevrons pas la biche au cœur de cristal sans être aussi le chasseur et si nos doigts gourds appuient trop vite sur la gâchette ne maugréons pas contre cette maladresse il se pourrait qu'entre la mort et la vie il y ait bien autre chose tellefloraison toute de respect et enjointe à ce qui est .
Мъгла замръзва елхите придружено от панихида на отминалите дни страховит антифон .
Бугиман Джой замръзващи върхове на пръстите който трябваше да се затопли срещу саламандъра от онази остра болка, която те нападна точно преди да се поднови класът . Антената оживява вълните в дивачество над белите вълни матиран крем под зимно слънце от настинка безапелационно .
Катинарен студено затворен и окачен на моста на спомените деня след пресичането на Pont des Arts повдигнете сърцето на мъртвите любови преобразяване на емоциите марширувайки към Тюйлери на справедливия ред пакета с листовки в чантата за ръка за ръка водете разговора и облечете голите мрамори на парка с хартия на абсцисата на тази траектория от муар до победа крива надежда за утрешния ден, която пее .
Редактирано измежду мъха инокулиран от неговите паметови дендрити от отричане мистериозните часовници дартс и отразява заемането на мястото гърлени и празнични глътки от тези срещи привечер на прага от тези романси твърде рано казано и след това забравено рано сутрин празен в прохода на кофите за боклук мъдрец, създаден след парти форми и импулси в обвивката чакай по-добри дни които възникват отново протегнати ръце дискретният се усмихва изненадващи покани и да чуя себе си да казва колко красив е животът когато бельото е окачено да сбъркам невинно намигване разменени между два листа каскади от смях в средата на слънчевите платна ангелски крила, разресващи сутрешната свежест просто тръпка за сдържане само дарението за събиране топлината в бузите без спирачка пръснете пъпката с копринено гладка целувка за Бога малка ябълка сив апи малка ябълка d'api d'api rouge .
Бързо направено добре посещението при моя мълчалив стар приятел засегнати от размразяване неговите витражи спокойни цветни пеперуди клепачи, сгънати под лукавите им вежди от направена белота .
Корабът е акостиран никакво движение не нарушава спокойствието му военният мемориал стои на стража фонтанът гука, рядка и радостна перла да играе на криеница вградени в изпражненията на снежния лък .
Червените паркинги чистачките на предното стъкло спират да се движат вратите се отварят и затръшват излизат мъже с гумени ботуши и шапки ръце в джобовете на широките си панталони те изчезват .
След това се появи отново и влезте в кафенето удължен дека-крем и натур не бокс звуците на яростни животни възвеличават проникващия фулминант .
" В Orcival ли се върна комерсиалното настроение ? " " В Бесе имаше трофея Андрос и Свети Кошон " " Превъзходството не познава криза " .
Лъжицата потупва чашата това е заради колибри които се отваряха и след това затваряха понякога идвайте тук на разходка .
Съвместно съществуване на катран и сняг в полусферични двуделки ражданията дойдоха бързо под благоприятната луна .
Катран и сняг блестяща мръсотия равнината е с качулка без да филтрирам погледа .
Катран и сняг не зависи нито от Ева, нито от Адам подметките оставиха своите отпечатъци върху стареещата ливрея на мъглите .
Катран и сняг, отбити от слънцето прибра грота да се препашат с откраднал разходката за хубаво време зает с лопатата пред вратата му докато крещящото бурле измъчени дървета и стълбове .
Асфалт и сняг припадат като размразяването оставям го ледени сталактити идва да експлодира в подножието на стените кодицил, който ми заповядва да продължа търсенето .
