Elle s'est enfuie du nidl'aurore des éveils, la lune en ses émois. Calque étoilésur le bois de l'estradeil montrait le chemin. Ne pleurez pasne partez pasun regard suffit. Le jour se lèveet ses lèvresincendient le ciel. Les mains se tendentle harnais blesse le dosles pieds s'enfoncent dans la glaise. Par la porte étroiteaccédez aux blessurespuis remontez la pente. Au sortirplus de bruitrien que la caresse de l'herbe.Pointe une flammeentre les copeauxdu feu de Dieu. S'échappentde la caverneparoles et romances. Se penchentна ръба на скалата les êtres du couchant. Une à uneincisez la plancheau passage des sacs. Ne montez plus au grenierpassez par la coursive, le blé est arrivé. Les orifices sont empoisonnés, à croupetonsmaraudons la raison. Fini, nous n'irons plus au boiscouper le genévrier. Les pignons de paille s'envolerontpassé le temps des érafluressous le vent de planèze. Déposezle lingedans la panière d'osier. Un bouquet de marguerites, de bleuets et de coquelicotssur la margelle, le temps est à l'orage. 380
лепило нос срещу стъклото клатене от единия крак на другия детето наблюдава мъглата dont les fines gouttelettes captent la lumière живи балони devenant coulures vibrantes за ускорено събарям. зимата плаче dehors un froid sec saisissant les jambes въпреки вълнените чорапи и кадифените бикини. Последен кон ще мине в безлюдната улица аханант опушени ноздри удряйки влажната настилка на подкованите му копита. Във въздуха се носи смелост върховете на сградите галят мъглата d'au dessus la rue principale où ronfle quelques moteurs toussoteux. Поява на спомени вписан под кожата семафорното дете вижте светлините през мехурите на морето. има пясък в ставите du passage à niveau obligeant au ralentissement la bête humaine au loin lâchant ses panaches de fumée.
Ще чуя тежкия конвой темпо по късите релси un rythme glacé grimant le tireté des nuages à la queue leu-leu parsemée des souriantes branches de lilas. Маман, вали снегът вали градушка. Че сме много близо до печката. Мишки гризат пода sous la plaque de tôle de la Shell капки вода мънисто на тавана на тръбата това е конденз Мама ще подаде кърпата прикован към метлата.
Христос ще знае la couronne d'épines et le vinaigre de ses yeux d'Aubrac à faire tourner la bille bruyante в обърнатия железен капак.
Благодаря ти Рене за това, че ми позволи да бъдем приятели с големия ти брат за това, че ми позволи да разбера другия приятел на любовника. По гласа ти Поех собственост върху думата си безкрайно сега дъх върху карамфила на поета обаждането е толкова близо чувствителни борси минало и бъдеще. 375
Аз съм до теб моят приятел Рене в това завръщане на земята опасана с пламъците на пречистването. Върви по своя път не задържайте времето да бъде фин прах на предната част на къщата. Пътуване в празнотата Бъдете изравнени следи твои думи, твоите мисли, тон отношение с камшика на вечния кочияш вие сте изпратени и са тези, които ви следват vers le Grand Œuvre à permettre. Шипка сол едно нищо другарство точка на възраст просто ръце, които се търсят очи в очи Нека да вали че той продава нека слънцето грее Ставам пред теб малката стълба на доброто élevé dans la bibliothèqueсподелени думи. 376
Jaune vert на кръста между буковете au lent déplié de la lumière sur les troncs entre les ruines du château monte la charrette des morts . Des voix un vieil avion fait ronfler ses hélices les aboiements d'un chien loin très loin. L'arbre se voile se dévoile incessamment mouche noire sur le papier blanc les doigts tricotent l'écriture.
Cette plaie caramel devant l'âtre lacéré capture le gémissement des ailes.
Lignée des sièges de bois dur envahissant l'espace de nos nuits la calèche passe brinquebalante. A ne plus nuire le temps se met à l'index sans l'arogance d'un regard.
