време не представлява никаква поръчка ; какво е интуицията която е сляпа за времето .
Времето е само минало и вечност . Невъзможно е да се мисли времето, да грабна времето . Представата за’ “сегашно време” е оксиморон
време ? Това вертикален преграда между двете части на прозореца ; предна част, а след, близък, ляво чувство / точно, двоен дял, някъде другаде ? Мисълта се упражнява в дефинирането му … и времето изтича между пръстите ни .
Времето прави споделяне, нито връзка ; позволява фалшив диалог между двама илюзии, изпълва страшно нищо, позволява лек разговор без се споменава следното, изкривява живота, той ни вика “съревновавам се” това който не е имал време да бъде, за липса на живот, чрез неприемане на нашата крайност .
Символът, неговият, е въплъщение на реалността, на това, което прави връзката между предмета и предметът .
Има някои нещо извън субекта и обекта ; там е резонансът на срещата, няма време .
Какво има там противоречиви, наивен, на осакатяване между субекта и обекта във връзка недвусмислен, надхвърля способността за говорене . Повдига и насърчава движението и към действие, което ви позволява да преминете към друго ниво на реалността .
Необходимо е да променя позицията си чрез непрекъснато разпитване “начина, по който Аз съм” в сравнение със света . И ако това не може да бъде, ако има повторение същите неща : това е да пропуснете целта .
Да отидеш от един ниво на реалност към друго ниво на реалност може да възникне само когато на определено състояние на наличност, когато нещо тайно прониква в нас, когато наблюдавате ясно без пристрастия, на медитация, на освобождаване гнездо …
Именно тогава а новото време е, моментната снимка, времето, което се ражда, време там, в светкавицата от появата му, вчера и днес, време извън времето, на пълнота на момента, сякаш вечността е там, в момента, а времето, направено другаде и от тук, Часът на срещата, и което е много повече че сумата от това, което ни призовава и от това, което сме, време в издигане, което насърчава друго ниво на съзнание, време да тръгвам, а време вече е там, време, което не е конститутивно, времето, което въпреки това ние светещ, тогава душата се повдига, тоест оживява от двойното движение на приветствие и саможертва, събрани в самозапалване .
191
