Върху потока вали дъждът   
 кирка кирка   
 от върховете до морето   
 завъртете бъдещето   
 от морето до извора   
 спомените се връщат обратно   
 детски мехурчета    
 огледала на сърцата     
 звезден прах   
 твърд на глина.  
    
 Под метонимичната арогантност   
 от астрономическо време   
 пълнене на зелена тамбурина с   
 високите вълни   
 от пристанищния кей   
 водни капки 
 скулиране   
 като минава зърното   
 сплетете лигавицата на очите ни   
 пресен кресон на надеждата.  

      
  490