А Бомонт на русо пони написах името ти моята сестра на бурните води отново зелени под светещата линия шеметни изкачвания .
Пътнически вариант на пианото на ореолите твоята мечта и твоят сняг се смесиха с прикритите ръбове на нашите предци направи ме горд на горчивите вълни .
Майчини листа лъжлива ера вие сте се изтощили в гали лещи върху купчина щамповани трупове .
Плачи цвете мое дишай тишината върху крепа на нашите рани бъдещето като знак за размисъл моя любов Моята сила моето смирение .
Думи под погледа на затворени сергии като лястовици на стартова линия мълчание на човека, който стои на границата на територията изричащи илюзорни миражи съобщения bravaches сговор с пустинята .
Думите тези предавателни пликове тези бойни органи превръщайки се в светли сенки са кухина на долина за детето, свито от болка . Думите говорят смисъл сред пробудени сърца че времето се разпръсква изсипете слънчеви дни унищожи външните идоли .
думи на мир са семето на дървото на нашите очаквания чиито клони достигат до небето на душата тези ръце, които нощите ми викат в моето разположение да ви приема интимно дълбоко в мен . О, ти мой приятел моя тайна какви знаци съм събрал за теб изработена от мек восък, от гниеща материя, на влюбена ярост за да накара облаците на съмнението да кървят о мой приятел бяха думи на мъдрите голяма мистерия се превърна в кладенец на науката спокойното съзерцание на крайността .
Това е тайна по стъпалата на илюзията в кристалната сянка на източник наклонено блуждаене които никой ангел или демон не може да промени незапомнена памет извън стените колегиалност на страха .
Искреност , полет към себе си , полет към истината , истината на благодатта без да търси разкрасяване в противотокова енергия .
Източникът в сърцето на мрака е истината . Нека хвърлим образите на себе си в пълни контейнери за боклук , нека се появи странната гледка на човека, иницииран от неговата сянка . Към водите на духа, без привикване , нищо друго освен останки от древна мъдрост в зората на началата .
Във фарандола на илюзиите остава сърцевината на произхода . Обърнете се без да бързате мелницата на ума сблъсква се със себе си и отидете на пътешествие , от воала към вратите където човек вече няма да живее от образа си . Любящи създания отвъд себе си . Изразяване на истината със сърцето .
Душата ти вече няма да бъде разделена , произведения и думи, образуващи сингъла .
Извън театъра на сенките животът не е шоу , тя е приключение на този, който излиза от пещерата на циклопа . Тайната на искреността внушава живот в творби и форми .
Твърде често , чуваме ли , Какво : " Следвайте Пътя, мечтата да бъде човек, от да можеш да изправиш синуозността на сърцето е съществено намерение . И за това не е нужно не напускай, измъкни се от веригите на света " .
Това е лъжа !
Няма живот , да си тръгнеш означава да избегнеш търсенето на Истината . Веригите съществуват само в себе си .
Вместо да бъдете привлечени от миражи екстериор, предпазете се от собствените си трикове .
Спрете да търсите убежище зад фалшификат смирение .
Хвърли се в океана на провидението .
Предпочитайте това, което не познавате , игнорирайте това, което вие зная.
Не се страхувайте от неизвестното .
Истината не е забулена .
Твоите очи са тези, които носят воала .
Твоите очи , воали, които трябва да отворите .
Мъдрият , неговият , скъсване с навиците си .
Les miracles du monde sont d'une effarante pureté , la seule voie est la rectitude intérieure .
La lumière en bout de corridor , l'ultime de la voie , un au-delà au plus proche de soi.
Къде да отидем ? Лице в лице . Изслушване на другите . Върви по общ път . Джетър , сякаш случайно поглед отстрани , достатъчно, за да не навреди и накарайте компанията да танцува , както в минали бдения сортирайте камъчетата в чинията с леща . Времето вечно започва отново, под писалката , до предоставянето на проливен дъжд , разгърне панопама си отворена врата , на изпяти прегръдки des gouttes d'eau souvenantes. Нямаше , чиста , écrit под шината , отколкото усмивката, която се поддава на казване . Между вътрешността на сейфа има тесен проходметодично изградени към credenzas на знаниетои кръгът на децата на радостта .Има държавипреплитане на постижениякъдето откровението филтрира .Случва се такаябълката падаща от дървото е чудо .Да съберем плодовете ,избършете го с кърпатанеизбелено платно ,носете на нивото на очите ,текстура на кожата ,изящният пликбезкрайното разширяване на зародишаде син разширение ,до неговата пълнотадо неговото изчезване .В двореца на вискозитета на духа,семкова ябълкаухапанпозволява удоволствието от вкусачрез погребениеdes sucs rétrospectifs .Църковната камбана бие .Четири часа е ,Време за чайче психеделичните кукуви черупки .Да се знае, че с добри намерения , Здраве ,с щипка преценкасъответстващи на принципа на нормалността .238
Si la charrette ploie et que pièces à terre se dispersent les dérisoires brassières de l'esprit .
Il y aurait ce regard traverse de l'absence des catéchumènes en son enfance éteinte ma mère l'ordre de la mère morte.
Il y aurait prégnantes des caresses sous la toile que jamais n'ai cru souples à mon encontre .
Il y aurait des herbes sèches recouvertes d'un givre cristal sous la burle sévère d'un passement de jambes dansé .
Qu'on dirait l'affliction des tendres et tendres années de perdition à coopter les passants du sans souci sans cris ni repos .
Mon cœur s'est éteint il a navré le cours du temps de bulles fragiles sous le rêche du souvenir .
Les sillons se sont fait crème au café des solitudes la cuiller ourlant tournante le reflet des nuages .
Remettre les choses en place avec chaises et tables verres et couverts et ronds de serviette à l'avenant .
Vivre en illusion entre la poire et le citron d'oraisons et de jours à venir finissant en tranches de potiron .
Sur le départ posée à même le sol dénudé courait la vermine saxifrage des orateurs sans parole .
Se confrontèrent du menton les accordéons de la raison à éviter le tien du mien positionnés en dérobade .
Silhouette affaissée les lunettes en bout du nez corrigèrent les fautes d'orthographe nos petites mains passagères .
Segmentés à courte échelle les chevaux de la verticale dernière levée d'un sourire par la fenêtre entrouverte . Sortilège sorti tout droit d'une tendre apostrophe les lèvres purpurines figèrent le son des églises . Faussement accaparé dans un tombereau de fumier le corps à corps des corps pensants d'étreintes désespérées .
Se glissèrent sous la ramure les champignons de l'automne à creuser les tranchées d'une guerre dont nul ne revient .
Fil à fil le pull s'allonge les aiguilles passent puis repassent le fragile des doigts s'expose sans que je m'interpose . Face contre terre soyons le roulage des galets du torrent sous la feuillée d'un saule encalminé par le qu'en-dira-t-on des prosopopées .
Ma plume sans le cal d'antan se fait entendre jusqu'à l'orient de coups secs sur la peau des sollicitudes le creux des reins en jouissance son heure et puis la mienne toutes choses confondues se rebellant ma belle dans l'offrir de la resquille à ne plus entendre les barbelés crisser sous la mitraille .
Sa cage d'oiseau sous le coudeet la croupe en carêmeun cheval passela cavalière à queue de cheval .L'âne braieles moutons bêlentun bruit de tôlecadenasse l'espacej'appelleau carrefourdes senteurs d'herbe mouilléele lever de lune .Sans prendre le tempsde maigres appendicesприсъединяванеaux remontées de laine pelotéeun quart plus basdes ailes en ordre de marche .S'enquérirfinement ciselédu crépusculeen retombée lasse du jourfièvre amèrequ'un doigt de mielrehaussetendre applicationde la flûteaux notes réjouiesdu rire des enfants .236
Не бъди "браво" който се бори с мълчанието бъде сухият корен жадният мъх спаружената гъба бъди добре дошъл за безплатна супа леща и бекон бъди протегната ръка .
бъди мъжът Малкото готов за живеене женски танц нашите влюбени инициатори бъдещи амулети нежна сеитба по страните на зелените хълмове горещ вятър фрикасе от звезди под споделена луна ние скитащи се сърцеядците оживен в завладяващи протести лоши момчета в есперанс соколарите на красотата .
Не избягвайтезъбите на разумакачен на седлото на познатите нещарана фракталспоред казаното .Разминаванетогъвкав негодникот тръстиката на избягванетосъберете празните корпуси на празника .Оризово зърноможе да се хранижандармеристите на разочарованието .Ти оставашпоробеното множествоще бъдат изхвърленивърху коронованите от предполагаемия брак .Евидър ,направете вдлъбнатина под очитена признатия демиург ,мина бар копаят ,при Барабасите ,нишите на забравата ,събере, тогава танцувайДоказателствомежду материя и духпокрай чистите заливиистината се появи .И колко неща се случиха в това незнание Богдесет очи на удивление .Рамката на вгражданията на логиката . Точката на изчезванеоткъдето всичко идва и всичко се събира .Покривът на колибите на човекасамата сграда .Ръцете на срещатав ранната утрин палавот " Здравей, как си ?" .Раната да оближешconvergence de l'algue avec la langue море и земя комбинирани .черен женско билекоренен огънзадължения на дисциплина .Острото писъккаламе върху суха глина .Кухината на мечтитев нежно оловопод амулета на шамана .Дъгатастраници за оцветяване от детствотов търсене на признание .Повдигането на погледадо интензивно небедо черепа на крайния .Отсъствие на обяснение ... Тяло за присъствие ...Бог , това доказателство . ( снимка от Франсоа Бергер )232
Виковезовът на медените думинай-добрият като скалана който да звъни .Сухият удар на бурятаоткачете басейните му с водав кервансарая на срещите .Жени във висок проход музикалният външен вид les pieds dans le dur du granite .Те пеехагърлен шумвъзход на желаниятаизвличане на защитна вълча енергияпод купчината мъртви листа .Транс в храсталакатръбите подхванаха пораженията на нощтасвити бити кучетапред нещата, казани набързо .Той изобретил хорото Безкрайната пришпорена светлинав предната част на количкатаклатещи се кракапред портите на храма .Душата миповдигнати с леко помахване на ръкатаотвес с вечерна радосткъм бягството на забравата .Усмивките се редяткимваниятапод закачалките на сценатабез аплодисментипросто да мълчи в себе сивермилион мидазадържано от дъх .Тръгнахмепред непознаваемототърси ключа към граданивото и нивотоискам да съм тамсърцето празнував невероятни пукнатини .Зеленото човече излезе от горатакосмения лишейдъхът на драконагъвкавият видкамерата на една ръка разстояние .Беше достатъчно ...и все пакдрехите вече не ни покривахацупенето на устнитеочи, изпъстрени с огнени трескиочертанията на нашите предложенияв точка на счупванеконете се оригвахаИмаше толкова много работапясъкът се стичаше от разперените пръстиобразува се petit tasвлагаме надеждата си в негонашата радостнашата болкапри пристигането на дете, което прави замък край моретов отлив на истини .Най-доброто за мигсчупиха котвите с илюзията .Всичко рухнаимаше за живеене .233
