Пълно лице и Снежна бълха се срещнаха в манастира беше на земята тогава абсолютната монада се върна назад във времето. В полунощен хлад смяната стана дълбоко изрязване на годишния фриз къде да монтирате торбата с пшеница крокени, стържещи по износената дъска. Не се подигравай на този беден кукловод да дърпаш нишките на паметта под небето на човешките взаимоотношения нейната песен е мед под Люберон през пролетта. Такова детско стихче щракайки крайниците си пътят на дъбовете се отваря от мисъл и еспарзета към дъхавия сенокос хрупкава зеленина. 656
тананикам… трогателно !