Не се смейте за това
И ако не спрем да се смеем
Смехът ни ще се върти само в кръг
До белотата на оправданията
Докато не преодолеем грижите на този свят.

Напрежението е налице
Като стара дама
Кой би си загубил ризата
И че никога не бихме могли да настигнем
Защото твърде диво и твърде самотно.

Що се отнася до маракуята
Нека ги поставим като провизии
За тази мечка през зимата
Хибернация повече от необходимото
На площадката на къщата.

Обещание до смърт
Като всички живи същества
Спокоен и облечен в пера
При пълнолуние
Неясният живот е само магия.

Егоистичният обрат
На нашия език
Прост и често народен език
Съпруга, без да се замисля
Антологията на думите на свободата.

И когато булката си тръгва
Когато лятото се завърне
Много е хубаво да откриеш Перлата
Това ценно вродено нещо
Дълбоко в поглезеното тяло.

1424

Изтичане между ребрата
Появи се детето на света
Красивото дете на яйцето
Предмет на обширните равнини
Че е решил да посети.

Цветята паднаха
Самият прах беше голям океан
Отваряне на зейнала средна врата
Реши да живее
Във финалната четворка на любимата жена.

Споделянето беше неравностойно
Кралствата избягват бясната глутница
Агресивни същества, настанени в мизерия
Направете грабването чуто
Плът по костите на решението.

Гривите получени сутринта
Хранене на гарвани и сови
И Безкрайният, наситен, затвори пустините
Докато малкият орех
Свил гнездо в майчината утроба.

И Бог
Да се ​​разделим с
Стрелки и камъни
Който не можа да го достигне
На високото място на споделените илюзии.

Старците скитаха
Капаризиран със злато
С красива бяла коса
За да бродирате всичко, което трябва да знаете
За пролетните момичета.

1423

И жените
Срещу митниците
Възрастни дами
Млади нимфетки
Те изпяха в хор песента на Снежанка.

И мъжете
Фрак сатрапи
Много зрели мъже
Млади петлета
Да дефилира нощем пред тъмни гмуркания.

Слънцето изгряваше
За стихотворението
Ще се насладите на портокалова вана
С малък, пестелив прозорец
Да си представим прашен свят.

Стадото беше водено
При тилни вълни
Мимолетен учен 
Като изнесе реч
Като камък от летни цветя.

На горящите въглища
Мозъци, разтегнати върху жаравата
Покорихме дрифтинг деня
Докато стигнете дъното
От първия куплет на изящната елегия.

Оризът е натрупал
Черничевите дървета се залепиха по стените
Децата събраха топчетата си
В далечината се виждаха хиляда години живот
Преди усмивката на геената.

1422

Странно неуспешно писмо
От легендата за Артур
Той хълцаше с клюн
Някаква тъжна песен
Откъсване от висшите сфери на знанието.

Изкопайте кладенец
Изчакайте морето да се огледа
На бюрото на дългите нощи
Чрез триене на скалата
Извиква постепенна и внезапна мисъл.

Познайте цвета на душата
От черупките на каури, които хвърляме
Прави родените слепи способни за първична грижа
На желание-привързаност
Подходящ за сутрешно къпане.

Кой човек би придобил такава мъдрост
Там, в хакната мисъл
В най-спокойните забравени подробности
Тези птичи отпечатъци по пясъка
Да запиша последния момент, когато завесата пада.

Смейте се с поезия
В среднощното слънце
Далеч от тонални ограничения
Прави драскача с оса
Способен да хване една луна.

Нека не бъркаме вълнообразността на древната писменост
С чистата мелодия на инстинкта
Да издухаме бръчките на водата до брега
Нека подходим с отворени очи към светлата страна
Розов кварц от скала за работа.


1421

Напред
Каквото и едното от другото
Украшението на скитниците
Поставен в Светлината
Който следва Пътя, винаги е сам.

Този далечен спътник
С любящо сърце
Знаеше в Неговото присъствие
Справете се с нещата
Освен външния им вид.

Няма преглъщане
Не можах да намеря силна меланхолия
Ако не е сянката на синия феникс
Поставен там горе
На сводовете на свода.

Същото лице
Опитвайки се да забрави, че има тяло
Поръсете лазура отвътре
На страхотен повод да се пие в ръцете му
Пекадилото на изблик на душата.

Трябва да се направи красиво
Голите тела на деня
Тя имаше калабаш
Плъзгането на вятъра в изрезката
Право в сърцето и неговите настроения.

Грешка в правилния момент
Квадратен шип в кръгла вдлъбнатина
Прави грешката поносима
За препасаните с подправки
Преминете скалата на знанието.

1420

Дръж се да ти мине
Това е нещо, което бихме искали да кажем
И която плющи над водата
Сред целия дъжд.

След това слезте откровено
Към мястото на отлагането
За да отмените лентата на това, което ще дойде
Раковина от къде да се излъчва
Приглушеният звук на подреждането на обстоятелствата.

Бъдещето, в което, без да сте, сте на правилното място
Дръпвам се, контраударям
Пред полумесец петел
Носене на обществено място
Тялото и неговият език
Песни се с песента на партизаните
Представено
На пясъка на арената.

Нищо
празна
Гола кожа
Освободете се, за да не дойдат
Нито памет
Нито големи споразумения
Нито просто отпадане
Да пресече
Отворени клепачи
На това, което се случва
Тази непосредственост на облечени тела
Всички различни
На родилни глави
Готов за прокламиране
Че ключът трябва да се намери
Пукнатина в стената
Там, където черната светлина излиза
Експеримент за закрепване на ръце със сини нокти
На прохода на отвъдното.  

Премахнете грешката
Така че ядрото е очевидно
Прекъсване на кодицила преди текста
Езикът е смачкан между палеца и показалеца
В бързината за намиране на нищо не взето
Но възникна.

Думата е твоя
Плодовата шушулка
Веднага щом се раздели
Бяло мляко се смесва със земята
Да изчезне
Там
Накрая
Добре откраднал
Покриване на земята.

Курс на мерзости
Свален на място
Гладните режат големи парчета месо
В агнешкото месо.

Монтиран
Погледът на бухала
Ляво дясно ляво дясно
С големите си кръгли очи
Където става фатално
Къде е по лесно
Разгръщането на сините облаци
Благочестиво записано в стари свитъци.

Лятна вечер
За да натискате върха на ножа
На резбения камък
Открихме мекотата на бузата на майката
И външният вид на истинския живот на Син.  

През пролуката
Видях миналото погребано
Лошо ми беше
Беше 15 часа 35.

През пролуката
Видях как бъдещето се изплъзва
Добре за мен
Беше 15 часа 37.

Прах върху купчината пепел
Вятърът ще премине
Нищо няма да остане.

1419

Amandier en fleurs
Amandier au pluriel des heures
Heureux amandier pour amants heureux
Ai mandé l'unique facteur
Sans la chute des fleurs
À point d’heures.

Ma sœur mon cœur
Pleurs d’âme
À la pointe de l’arbre
Au plus haut du berceau
L’écureuil s’attarde
À fleur de peau au milieu du ruisseau.

Reflet sur l’illusion
Avons perdu les paroles de la chanson
Comme un parangon de détachement
À mesure de l’écrit grandissant
Soutenant parapluie
Par temps de pluie à minuit.

Forme faites pour plaire
À contrecœur de la polémique
Il eût été céans
Qu’en termes d’énonciation
La langue ne soit pas littéraire
Mais sujette à caution.

S’amuser comme petit fou
Guetter l’apax
Tel paquet cadeau
En leurre de tergiversation
La Vérité s’époumone dans un non-sens
Pour histoire de céleste solitude.

Point de galimatias
La fleur de l’amandier est là
Accordant de manière ambiguë
Le mot avec le ressenti
Fleurant bon la parenthèse onirique
Du souffle dans l’ombre.

1418

J’ai glissé ma lettre entre les deux roches
Pour lèvres attenantes
Joindre le geste à la parole
Par la fente obsidionale
Pour sans ambage
Contacter le chercheur en sa conscience unifiée.

Conscience simple
Demeurée immobile au cœur du mouvement
Au bord du torrent qui frissonne
À laper les blanches buées
Comme lotus né de la boue.

Point d’arbre
Juste quelque habile babil 
Avait rassemblé la mauvaise herbe
Cette armoise livrée en container
Posée au pied du roc
En posture de vacuité
À chanter les randonnées sur le chemin des douaniers
Sans fausses balustrades
À pousser au triple galop
Telle bravade des états d’âme
Le coursier du septième sceau
Guignant la ligne de crête.

Vous ne pourrez jamais le rattraper
Ce distant dandy de l’instinct
Sans le guide du routard
Et ses remarques patientelles
À combler les abysses du grand chambardement
Par l’ouïe le regard et l’odorat
Scellant à double tour du sans le sous 
La pratique du progrès
Sur le trop-plein désopilant
Des cabrioles du cœur-esprit de l’an neuf.

Magique et dilaté
Les blocs se sont animés
Et même à danser le froid le chaud
L’habile vieux soleil au lever des eaux
Écartant la faille coquillarde
Des mondes parallèles
Pour vision de la joie érémitique
Chanceler mais toujours de manière poétique
Élevée sans que traces s’effacent
À portée du croque-livres des artifices
Gorges déployées
À distiller la bonne parole 
Dans la cour de l’école
Sans redites
L’angoisse calmée
Par l’orientation bienveillante du serre-livres
Paravent elliptique
Pour brassées d’effluves marines
Avoir eu à déployer
L’abrupt du sérieux et des artifices
De gens bien ordinaires.

Plié
Devant le miroir
Nous sommes convenus de déserter
La logique indescriptible
Du Vieil Immortel
Pour farandole de tous les instants
Barioler de joie et de liberté
Le sermon décomplexé
De l’après-nous des années passées.

1417