Не се смейте за това
И ако не спрем да се смеем
Смехът ни ще се върти само в кръг
До белотата на оправданията
Докато не преодолеем грижите на този свят.

Напрежението е налице
Като стара дама
Кой би си загубил ризата
И че никога не бихме могли да настигнем
Защото твърде диво и твърде самотно.

Що се отнася до маракуята
Нека ги поставим като провизии
За тази мечка през зимата
Хибернация повече от необходимото
На площадката на къщата.

Обещание до смърт
Като всички живи същества
Спокоен и облечен в пера
При пълнолуние
Неясният живот е само магия.

Егоистичният обрат
На нашия език
Прост и често народен език
Съпруга, без да се замисля
Антологията на думите на свободата.

И когато булката си тръгва
Когато лятото се завърне
Много е хубаво да откриеш Перлата
Това ценно вродено нещо
Дълбоко в поглезеното тяло.

1424