До звънещите клаксони камъчета, хвърлени срещу медните порти планината смразява думата.
На равно разстояние от амбразури измервайте тягата и размера на ударите без да идва сянката. Има кръв по дрехите ти затегнати връзки ще направи форсиран марш. Повдигнете луната в ноктите морски кехлибар. Вашите стъпки следват ръба на пътеката малки камъчета развийте мислите стърчат от раницата.
Захапете спирачките бъди бримборионът на капаните на отливите бъди висок в дъжда. Откажи се и ела при мен Калунум от суровите прерии Предлагане на заграбване.
Тиха нощ пълен с книги навсякъде ~ въпреки това кашлям. Котката на мястото си малки деца спят ~ тик-так на будилника. Прозявам се и се почесвам кожата кара луната да пее ~ седнал съзерцавам.
Ескалатор тежести на прозорци извън времето се отразява треперене. Ефемерен слой обединени мисли ортогонален ред разгърнати аромати избройте стъпките достъп до антифона извикано от ангелите вързано убежище пукнатини на забравата веригите стържат земята ad hominem ексцесии.Песен и след това нищо само потта волове на работа. 347
Приятел на бездните потоци скокове на живота в сърцето искаш ли да станеш глас сред гласове ти, който си много повече от теб вие, които сте метаморфоза в ретикуларната пулпа че ръката мачка да стане утре.
Да преминем през брод пълен и хлабав нека станем кръв и разум кръвен кон от вълната до океана в хватката на желанията че вятърът прави действия корени на народна живопис среща в докосването на деня че търсещият се отрича и укорява от баща на син момиче на времето бъдете вярно пламенни върху форманта на паметта.
Margelle des motsaux portes souterraineseffluves lassesque le vent portesage renaissancedes sons de l'enfanceprésence chériedes cerises en printempsque la dent croquemitaines dans les pochesde notre avenirsous l'ombre des platanessur le parvis des cathédralesla morsure du froidatteignant le tréfonds de l'âmeграциозно parmi les graminéesun souffle sur ta mainen descente du soleilкато мимоходом. 345
Les mots qui nous viennentnous font être. Ils sont là, en bouche, d'encre vêtus, et labourés de près. Pourtant, telle l'abeillecette envie d'être, dans le sens du vent, au plus près du nectar, nous obligeà pousser la charrue, неумолимо, jusqu'au bout du champ, juste les mots advenus. 344
Voix d'entre les galets prise tôt une pincée de miel sur l'haleine du vent de mai.
Grande femme aux jambes fines posées en asymptote contre le cœur à l'unisson. Unique pressentiment des courtes pailles rassemblées à la dérobée в хралупата на уморените вълни.
Les arpèges de la guitare accompagnent d'un soupçon de couleurs armoriées le pavois des rencontres.
A foison les purpurines lèvres de mon amie du fond des bois lèvent la voix d'entre les voix. Toutes voiles dehors vers le frémissement d'un printemps en portance sous la brise.
Ако другаде и интимни на върха на пръстите ела и умри Държавата, която прилича на теб под консумирания спазъм Жан мой приятел на Духа моя кръст моят вик. На земята в праха звездата отразява мистериозната песен на бягане през световете. Франсоа моят приятел на хулиганите Моят начин моето избавление.
Мълчанието на растенията~ на белите сини ръбове на влак че духа вятър.
*
Заклещен на хълм доминото на къщите ~ дяволски буболечки.
*
Подай черната птица в аромата на облаците ~ портик на върха.
*
Гнездото на сврака en réserve rectangulaire~ източник на злоба.
*
Bras serpentiforme ~ щракам пролетни сълзи без думи.
*
Мащабени ръце на участъка на балкона ~ денят се разгръща.
*
Душата ми управлява копай живота и ми кажи ~ спокойно и нежно писане.
*
преминете наляво надясно сутрешни коли ~ качване за Китера.
*
На зеления бряг жълт камион се катери ~ clameur soudaine.
*
Декобелване на керемидения покрив ~ файл този от другаде la courte paille.
*
Цинк в основата мръсна тухлена камина ~ планиране.
*
От тетрадка в книга la gomme sèche et dérive~ студен монтаж.
*
Отказът на другия е самоомраза ~ заедно може да бъде. 341
