моите къщи

къщи    
заден двор    
град    
село.        
 
къщи    
бетонни блокове    
от тухли    
От дърво.         
     
къщи    
от детството    
ваканция    
юношество    
днес.        
 
Всички по хълмове    
до облаците на ума    
и мълчах    
по пътя    
прибери играчките ми    
за последен път.        
 
Много островни черупки    
облицова кутията с лак    
чекмеджето беше пълно с капсули    
колите играчки се движеха по линолимата.        
 
Имаше нежни моменти    
на самотата    
двама със сестра    
на предната част на къщата    
гукането на гълъбите    
и не прави това не прави онова мамо.        
 
Фарандолът стана    
щастлив китайски печат    
натоварено с мъгла    
дерета и дървета    
към светлината    
светлина на лишаване от собственост    
светлина от пух и мазилка    
извивайки се като вейка    
autour de la barrière des limites.        
 
Дъх прогони написаното    
избеляла колиба в края на гората    
видя да влиза отложеният мъж    
благодарността може да дойде    
в чудо пред вратата на невидимото.            
 
 
 
 
643

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните за вашите коментари.