Свирнете във въздуха    
 залпа от стрели    
 на сводестия хоризонт    
 на триъгълника на нашите любови.        
  
 Зиданият кладенец е там    
 черпене на вода от дълбините    
 в черното на тритоните    
 с погребани спомени.        
  
 Целта все пак    
 от неговите цветове на дъгата    
 подписва рамката със свиване на рамене    
 поглед върху целта.        
  
 Седалка от тъкан от ратан    
 очаква мъдреца от тези места    
 пред лицето на безмилостното разгръщане    
 за покойно тяло.        
  
 Вода върху копчетата    
 триене ерозия на знанието    
 впуснете мислителя    
 отвъд разменните денарии.        
  
 В сърцето на целта    
 le trait de radiance ira se ficher    
 живо оперение    
 au plein emploi de la sérénité.        
  
 Ще се изплъзне до ръба на езерото    
 вчерашните животни    
 куче, дива котка и зайци    
 независимо от обстоятелствата.        
  
 Нека приветстваме на тревната повърхност    
 на извор с усмивката на Мона Лиза    
 семето на триъгълната светлина    
 на Уелс, цел и място.        
  
  
 747