Идеалът Тогава платоникът на реда и разбираемостта доминира в цялата гръцка наука класическата наука до Айнщайн, кантор, запален по религиозност космически.
С оглед на традиционен, разстройството е това, което нарушава установения ред. Концепцията следователно наред е на първо място. Тя е от религиозен произход. ред в света е отражение на божествения разум ; Бог е великият организатор.
Ученето науката за неуредените състояния ни принуждава да преразгледаме диалектиката ред-разстройство и повдига проблема за сложността, която излиза извън рамките правилно научно.
Откритие на вездесъщо разстройство ни принуждава да поставим под въпрос научните основи на тази наистина митична идеология. Разстройството първо се възприема като а нарушение на естествения ред.
Тази конотация негативното възпроизвежда това, което заобикаля идеята за морално разстройство или разстройство социални.
Разстройството не е ли заплаха за самата наука, че, тъй като тя съществуват, работи усилено, за да разкрие скрития ред на нещата ?
Откровението на има нещо страшно в разстройството, защото бъркотията е извън контрол. Той следователно трябва да бъдат потиснати и успокоени. За него, се твърди, че на разстройството е само привидност и това се крие зад това привидно разстройство заповед, идеално подреден заден свят.
Това съчетание на ред и безпорядък създава сложност.
Историята на Вселената на живота представя нарастване на сложността, като Тейяр от Шарден имаше интуиция. Сега говорим за пирамидата на сложност, прагове на сложност. Така че ред и безпорядък, редовното и нередовните, предвидимото и непредвидимото, комбинирайте, за да създадете сложността.
В структура комплекс, редът се дължи на съществуването на взаимодействия между елементите тогава че разстройството прави възможно по-добро уточняване на съставните части на системата за, на като назова, след това можете да ги поставите във взаимодействие. Следователно, в системи, възниква диалектика между цялото – цялата система – и частите ; така клетката е нещо повече от съвкупност от молекули. В всичко възниква от новите свойства, от които съставните части са лишени, частите.
Всичко е оборудвано организационен динамизъм. Животът може да се определи като сноп от възникващи качества – самовъзпроизвеждане например -. Съдържа едновременно елемент на ред и елемент на дегенеративно разстройство. В това смисълсмъртта е неделима от живота, etорганизацията на живота е направи трайна реорганизация.
108