Това ноу-хау между нас   
 тази дума 
 тази сянка от нашите различия   
 вкопчени в бодлите на шипките   
 тази връзка, която ни обединява   
 дъхът, който ни поема   
 въртяща се спирала   
 към тази скромна преходна зала.   
   
 Ансамбъл,   
 в праха на забравата   
 есенни мъгли   
 чакай го да дойде   
 в потвърждение на нашата глупост   
 уреждам последния си бизнес   
 след това се оттегли сам   
 на ръба на всичко.    
   
 Има такива нощи   
 отколкото моята кръв   
 син Санг   
 зове ме от дълбините на криптата   
 за провал да са били   
 le long des mains courantes sociétales   
 непокътнати под бурята
 капачката, завинтена на главата.    

    
  472