Psalmodier les lectures sacrées
S’effectuent en fond d’abîme
Où se soustraire aux empêchements
Afin de tomber sur le sujet
Un sujet sans dedans ni dehors.

La quête de ce qui fait l’intérieur de l’être
N’empêche pas de se montrer errant
En bord de rivière pure et lumineuse
Avec pour seule preuve de vie
L’indolence et l’indécence de l’absence.

Reste cette émotion en fond de gorge
La porte des granges ouvertes
L’accueil par l’averse dispensée
Au goutte à goutte des pensées tombant du toit
Les pieds au sec.

Ce qui m’afflige
Ce sont les raboteux sentiers de la mémoire
Trémolos de paille à tout vent éparpillés
Bien lourds à porter
Pour qui s’essaye à battre monnaie.

Ne mourrons pas après chaque échec
Le monde est grand la terre est grasse
Les fleurs de l’amandier s’envolent
Derrière le claustra
Où toute leçon est à prendre.

Au-dessus le ciel sans conscience ni inconscience
Au-dessous dans des chaussons ronds la frilosité
Et pour rendre encore plus tactile l’existence
Des baguettes d’encens
Entre les doigts gourds.

Avant que l’esprit se livre à l’illusion
Passons par la recognition
L’accueil des éons de l’enfance
En profondeur de ce qui n’a ni face ni dos
Ce dormant quand fenêtres absentes.

Dans un ciel bleuté
Rien d’autre que mon cœur
Avec pour lampion
La lune
Ensemble que jamais ne navre l’ombre proprette.

Certains jours
Je rassemble quelques morceaux de bois
Pour l’hiver tôt venu
Faire bûchettes dans le feu de l’âme
En l’instant inexistant du non-agir.

Danse des lucioles
Au fil de l’âge
Entre la pierre et le feu du foyer
Monte le crépitement de la flamme
Haute parure pour l’homme aux cheveux blancs.

S’ouvrir par les cinq sens
À la pointe de la plume
Comme emballer l’os dans de la peau
Occasionne vive lumière
En instance de l’envol.

Braver le qu’en-dira-t-on
Boire en chantant
Le ventre rempli
Sachons caler cette merveille
Dans l’anfractuosité du poème.

1430

Tension vers l’avant
Des lignes directrices
Dont l’humeur vagabonde
Fait cligner des yeux.

Près de la petite hutte
Par derrière les colonnes
J’ai plaqué les nuages du jour
Sur l’adret des maisons bourgeoises.

Tu avais mis ta chemise à trous
Et ton corps étendu sur la chaussée 
Comme un âne mort
Effritait mes sanglots.

Même les chatons ne revoient pas leur mère
Au gazouillis empoussiéré
Des siestes quotidiennes
Leurs yeux brillent comme cerise fraîche.

Point de plume bleue
Juste le vert et rouge des feux de circulation
Pour vous frôler noble damoiselle
Le cœur en émoi.

Rester coi
À séduire le froid des rails
Quand la dalle résonne
Sous la botte ferrée du grognard.

Tout fuit
Même la couleur des cheveux gris
Ma femme d’encre violette
Recouverte d’un trop de givre.

Тогава , figé
Sous le trait d’un merle en colère
J’ai consulté ma montre
Mon trop de vent aux persiennes claquantes.

Je rentrais
Mes forces avaient fui
Je stoppais pour me retourner
Elle ne me reconnut pas.

Autrefois
Les soucis nous occupaient à la veillée
Et maintenant ils nous guérissent
Du mal d’avoir à vivre en automate.

Immense tristesse
Quand perdrons-nous
Le bruit du tram et sa directivité métallique
Sans discourir de la sorte.

Je ne peux être
À grand peine chétif et exigeant
Que le pas de deux
Sur le parquet craquant du salon.

1429

По пътя към чешмата
Има едно дърво, което никога не отсичаме.

И напрежението му, стискащо предстоящата стъпка
Стъпки назад от утъпкване.

Фитинги за колела
Нанесе му много наранявания.

Глупостите от миналото
Той ги забрави.

За разкрасяване на насипа
Той се сля с ниската растителност.

Напук на вулгарното
Той разви любов към светостта.

Лек бриз може да го охлади
Докато той събира птичите изпражнения.

Устните му се разтварят
Да разкрие дълбините на вътрешностите си.

Понякога на лунна светлина
Глиганът ръмжи с рошавата си физиономия.

Той не е нито луд, нито мъдър
Просто не знам много.

Няколко капки вода, падащи от кофата
Накарайте лишеите му да блестят.

За да се усмихне
Просто седнете в кошницата си

Понякога двойка спира пред отворените й обятия
Преизпълнени от желание за обединение.

Съхранява живота
Той е устойчивият от горните.
 
Той е в търсене на истината
Като мехур вода, падащ върху мека трева.

Не вдига никакъв шум
Принуден да запази това, което е.

Когато изглежда да се отървете от нощта
Защото росата го овлажнява с целувки.

Неговата, неотменимият спортист
Той е шампионът на необратимостта и некомуникативността.

Той е очакван
И не претегляйте за продължението на идеите.

Неговата, с изострени сетива
От преминаването към времето, изтичащо от момента.

Кажете му на ухото в малките листенца на върха
Че произходът е обект на непредвидени трансформации.

Той, в пълна наличност
Вие, мандалата, където се утвърждават корените на доброто. 

1428

Той беше бадемова клонка
Висящи от бутониерата
Едва вчера
отколкото стъпката на виночерпеца
Беше направил песен
По чиста причина.

При произнасянето на преачи-преча
Извадихме резена бекон
Разбира се, народен език
Което предлага възможността
И оставете красивото изкуство на парчето да спори
За по-късно, след утрешния ден и цялата рутина.

Не оставай там
Трябва да претеглим малкия плъх
С дума палача
Раница за разходка
Строго
И в добро настроение.

Да заключиш природата във форма
Променя дълбочината на мистерията
Да се ​​отвори към естетическата работа
Оставете мандарината да се възстанови
Като голям плъх, изложен на народна отмъстителност
Как да вдигнете ръката си с пръст надолу.

Повече от един моряк преследва дреболии
Улови вятъра, когато напусна гмуркането
Докато гълъбът мина през прозореца
Предзнаменование на небесния начин
Първият език на човека
Кръстът и знамето по средата на пътя.

Преминаване на поклонника на Компостела
Сини и червени пера, прикрепени към земната пчела
Райската птица ми казва
Това да си жив дава метаморфоза
Докато караш облак
Мъгла гайда, истина и лъжа.

1427

Новината излезе
В светлината на крещящите деца по алеята
Елате да свържем двата края на живота и смъртта
Проста възможност
Да се ​​твърди
Отколкото сила и главозамайване
Направете по-лошо от бесенето
В нашето време на пародия.

Шри Чандра Свами вече го няма
И душата му приписана на Курмет
Срещу скалата
Със съединени дълги крачки
Натиснете мълчанието
Във вътрешното си лутане
С усмивка и отворено сърце
По пътя без връщане.

В купчината от възможности
Има яснота
Провидението възложено
До нищо не идва
Като засаждане на семето
Не се страхува нито от времето, нито от разсейването
Когато енергията отгоре
Предлага свобода в долната част.

Подчертани нокти
Опакована материя
Цветни форми на природата
Между нищото и вечността
Той е украшение
Където пространството е подсилено със светлина
Комбинирайте неизразимата тръпка на простотата
Да яхна благодатта на битието.

1426

Как в спомените
Научете се да се движите
Ако те отнесе течението
Разпръснатото домакинство
Бащата далеч от синовете.

Опитайте се да хванете мрежата
Някои мечтаят
С голи ръце
Поставени на колене
Предвещава възход на произхода.   

Огюст Женесту и Леа Бизард се женят
С деца и родители като апартамент
Тъмните мъгли на Великата война
Внушителни семейни рекомпозиции
Да построи дом.

Монтажът на пирамидата
Запечатано за случая
Склонността към съществуване
От срещата на двата клана
В стопанския двор на по-добре обезпечените.

При горящия храст на празника
Ще бъде естествено да добавите
Дивите плевели на свободата
Да моделирам живота отново бръмчащ
Печатът на пролетното възкресение.

Цвете добро
Ароматът на нивите
Тези предци са подчинени на висок екипаж
Певци на вечността
С преминаването на поколенията.

1425

Не се смейте за това
И ако не спрем да се смеем
Смехът ни ще се върти само в кръг
До белотата на оправданията
Докато не преодолеем грижите на този свят.

Напрежението е налице
Като стара дама
Кой би си загубил ризата
И че никога не бихме могли да настигнем
Защото твърде диво и твърде самотно.

Що се отнася до маракуята
Нека ги поставим като провизии
За тази мечка през зимата
Хибернация повече от необходимото
На площадката на къщата.

Обещание до смърт
Като всички живи същества
Спокоен и облечен в пера
При пълнолуние
Неясният живот е само магия.

Егоистичният обрат
На нашия език
Прост и често народен език
Съпруга, без да се замисля
Антологията на думите на свободата.

И когато булката си тръгва
Когато лятото се завърне
Много е хубаво да откриеш Перлата
Това ценно вродено нещо
Дълбоко в поглезеното тяло.

1424

Изтичане между ребрата
Появи се детето на света
Красивото дете на яйцето
Предмет на обширните равнини
Че е решил да посети.

Цветята паднаха
Самият прах беше голям океан
Отваряне на зейнала средна врата
Реши да живее
Във финалната четворка на любимата жена.

Споделянето беше неравностойно
Кралствата избягват бясната глутница
Агресивни същества, настанени в мизерия
Направете грабването чуто
Плът по костите на решението.

Гривите получени сутринта
Хранене на гарвани и сови
И Безкрайният, наситен, затвори пустините
Докато малкият орех
Свил гнездо в майчината утроба.

И Бог
Да се ​​разделим с
Стрелки и камъни
Който не можа да го достигне
На високото място на споделените илюзии.

Старците скитаха
Капаризиран със злато
С красива бяла коса
За да бродирате всичко, което трябва да знаете
За пролетните момичета.

1423

И жените
Срещу митниците
Възрастни дами
Млади нимфетки
Те изпяха в хор песента на Снежанка.

И мъжете
Фрак сатрапи
Много зрели мъже
Млади петлета
Да дефилира нощем пред тъмни гмуркания.

Слънцето изгряваше
За стихотворението
Ще се насладите на портокалова вана
С малък, пестелив прозорец
Да си представим прашен свят.

Стадото беше водено
При тилни вълни
Мимолетен учен 
Като изнесе реч
Като камък от летни цветя.

На горящите въглища
Мозъци, разтегнати върху жаравата
Покорихме дрифтинг деня
Докато стигнете дъното
От първия куплет на изящната елегия.

Оризът е натрупал
Черничевите дървета се залепиха по стените
Децата събраха топчетата си
В далечината се виждаха хиляда години живот
Преди усмивката на геената.

1422

Странно неуспешно писмо
От легендата за Артур
Той хълцаше с клюн
Някаква тъжна песен
Откъсване от висшите сфери на знанието.

Изкопайте кладенец
Изчакайте морето да се огледа
На бюрото на дългите нощи
Чрез триене на скалата
Извиква постепенна и внезапна мисъл.

Познайте цвета на душата
От черупките на каури, които хвърляме
Прави родените слепи способни за първична грижа
На желание-привързаност
Подходящ за сутрешно къпане.

Кой човек би придобил такава мъдрост
Там, в хакната мисъл
В най-спокойните забравени подробности
Тези птичи отпечатъци по пясъка
Да запиша последния момент, когато завесата пада.

Смейте се с поезия
В среднощното слънце
Далеч от тонални ограничения
Прави драскача с оса
Способен да хване една луна.

Нека не бъркаме вълнообразността на древната писменост
С чистата мелодия на инстинкта
Да издухаме бръчките на водата до брега
Нека подходим с отворени очи към светлата страна
Розов кварц от скала за работа.


1421