Dans l'instant   
je rougis de ta venue   
et ne puis toucher ta main   
de mon souffle   
en épanouissement   
de la riante promesse   
de pouvoir te faire renaître.      
 
Il y eut cet accroc   
des hommages répétés   
à la porte des temples   
alors que je quémandais   
les caresses naissantes   
d'un soleil virginal   
arrosé de rosé.      
 
À même l'argile prégnante   
je rompis le cercle des sphaignes   
pour d'un arc murmuré   
écarter les lèvres aimées   
de cette mort entretenue   
baignant la mélancolique nuit   
 d'étranges chevelures.      

Не може но
надува ноздрите си
и вземете крилете на гълъбите
накара сърцето да пулсира
горд да поддържам
споменът за цъфти
с нежна целувка.      
 
 
1105

едно, адски равнини
че младостта се отвращава
отворете отпред
Коремът
да ме погледнеш по-добре.      
 
Septembre au sceptre doré   
annonce fermeture de la maison   
quand passe soleil au firmament   
de la journée   
ma belle boulangère.       
 
бяха тайни
сенчести привидения
нищо не ти пречи да си снизходителен
от песните от розите
О плод на светлината.      
 
Веднага след като обичан
когато зората изгрее
Забелязах това в ума му
легна напречно
засятото му тяло.      
 
Roulez à cœur perdu   
par les sentes ombrées   
nos âmes empenaillées   
qui devant l'âtre   
soufflent la romance.      
 
С две ръце
горят бузи
те победиха несъвършената дума
да се напия, à se défier   
avant d'éclore le lendemain.      
 
Точка от смачкана хартия
на рога на изобилието
през тайните стаи
издуха кръг от въздух
ембрион на капките на ума.      
 
Ployons la baguette du sourcier   
par dessus la rime gonflée   
stance odorante des rires infernaux   
saisie sans linceul   
la joie fuyant la peine.      
 
Du pic épeiche de la forêt   
perché sans arrogance   
le menhir arguait l'accomplissement   
de tant d'années à soulever encore   
au passage des korrigans.      
 
 
1104
 

Écrire n'est pas d'éradiquer   
d'une plume grasse   
la virginité de la page.
   
Пътеката е на тази цена.      
 
Гледайте хитро
изтичането на времето
предизвиква натрупване на разум
и открит труп.      
 
Също така изглежда
повече тук
да стои там
закачен на копчето на парапета.      
 
всичко е чисто.
  
между устните му
надига се дрънкането на изтощения звяр.
    
" Кажете си, че ви убиваме ".      
 
Se tenir à l'écart   
en contrebas de l'octroi   
rend la chose facile   
telle tâche de sang du temps des cerises.      
 
Нека останем в тишина
на разклона.
   
Нека открием тайния екран
обезсилвания.      
 
За повдигане на васистите
от страната на залеза
излагам, за да направя видим
пътя на мястото на отвора.      
 
Опечалената душа
забавя издигането на фалшборда
пред безсмисленото писане.      
 
Върши си работата
дете на обърнатото слънце
чийто неясен силует
погребете каузата.      
 
 
1103

Да напишеш означава да отидеш
където видимото спира.    
 
Да пишеш
опаковано е
без да знаем къде отиваме.       
 
Трябва да бъде
пред големия сух зид
леговище на усойници
и смесени съкровища.     
 
Трябва да пристигне на пристанището
след скитане
от бряг до бряг
далеч от бурите
и други достатъчности.      
 
Не трябва да е там
когато те очакваме
пръст по шева
бавен изправен
от следите от рефлукс.      
 
е да живееш
леко
опирайки се на сърцето му.      
 
толкова си слаб
вие ще предоставите
на нуждата ви от издигане,   
това пространство
къде да диша страхотни преходи
в слънцето на ума.      
 
Да пишеш
вече няма да е там.      
 
Да пишеш
това е да бъде тапа
в морето от безчинства
да пипа с всичките си пръсти
пукнатините на боклука
предупредителни знаци
гладкост на душата.      
 
Да пишеш
то е също,
само,   
да прекрачи прага на дома му
за нищо.      
 
Да пишеш
е да търсим това, което вече сме намерили,    
прост селски идиот
в търсене на фотони от светлина.      
 
1102

не се учудват на нищо
фибрилите на стихотворението
когато дойде време за жътва.      
 
На светлината на сивите лампи
той е модерен
да ги отрежеш.      
 
нежни листа
в изпълнение на обход на душата
перспективни работи.      
 
съжалявам за закъснението
вълните напредват
на малки глътки удоволствие.      
 
Минимална куха
без сърцето да трепне
скалите плачат.      
 
Да чувам само морето
ръцете закачат дрехата
като подгъва.      
 
червенокоса на разума
— позволи тя на остроумната жена
да действа постоянно.      
 
тънки пръсти
раздели везните
с жест на луда любов.      
 
Фльорс и вода
ние сме на върха на носа
ято врабчета.     
 
 
1101

Денят пиша
участвам
изпреварвам.      
 
Le soir je lis   
Manière de voir en lettres bleues   
L'histoire des origines.   
 
И си тръгвам, преправям
Отварям Геена
Минали факти.      
 
В дебрите на времето
Впечатленията се блъскат
Франкски зверове със свещен отпечатък.      
 
В chiaroscuro sfumato
Стои менхирът
От това, което би било вярно.          
 
В рамките на ухото
Самоконтрол
Покрийте болката.      
 
Вятърът сега
Не мога да накарам черешовото дърво да трепери
Без да идват спомени.      
 
деца и родители
счупи камшика
сметки за уреждане.      
 
Дежавю
Вече чух
И вече е утре.      
 
Другаде няма повече
На закачалките на красотата
Закачете меки мисли.   
 
Листата може да паднат
Всяка година вече не ги чувам
От къщата ми с много входове.      
 
Покритите пътеки
покрийте мъртвите
За повече благодарност.     
 
остани тук и там
Отхвърлянето на разбирането
Напук на конвенциите.      
 
лишавам се от собственост
Оформете бъдещето
Към това, което ще бъде.         
 
Далеч от списъци и други разгънати
Проследих бялото перо
Разклонения на разума.      
 
De chemin   
Point   
Juste les formes de l'illusion.      
 
Подредете
Без редене
Визии оферта.     
 
През пробива
Видях да се пуши
Първият пожар.      
 
Малки ръце на съдбата
Към меката кожа на сутринта
Предлагам духът да дойде. 
 
Ако накуцвам малко
Това е от страх и удивление
Да разбиеш обикновените изречения.     
 
Толкова лишен от всичко
Може да сме добронамерени
Там където отиваме.  
 
1100

На ръба
На ръба на водата
Облаците се разплитат
До късно през нощта.      
 
Морето се покачва
Внасяне на водорасли и пластмаси
На плажа с шумни деца
Нека родителите правят забележки.      
 
Fruits de mer et crêpes sarrasines   
En fond des luette    
Signent d'un cidre brut   
Le bulletin de bonne conduite.      
 
Комбинация от хвойна и ябълка
Адам и Ева
Съберете партийните бучки
Под гирлянда на гингетата.      
 
Заедно
При рязане на планинска пепел
Слънцето залязва
С нейните червени и жълти пръсти, украсени.       
 
Изкачване на устието
Скалерът със сини стриди
На неделното му гребло
Размахвайте молитвените си знамена.      
 
Минава влак
На Северния мост   
Там се дава топка
В памет на упоритите деца.      
 
1099

Plaisamment tendres  
À l'heure de la feuillée   
Les branches du frêne tombèrent   
Autour de l'arbre franc   
Tronc d'amour    
Pour des alouettes dérivantes   
Sur la planèze des souvenirs   
En raclant au passage   
Le fond des narses   
Que les géraniums en reconduction   
Fleurissent à foison.        
 
Que naissent et meurent   
Traces dorées sur les stèles   
Ces Êtres par le sang donné   
Au clair de lune   
Écartant d'un trait de lumière   
Les ombres de la douleur   
Aux doigts graciles   
De la femme aimée   
Descendue des hautes terres   
Parée de silence   
Par ces temps de déraison.      
 
Cinq demoiselles m'avaient tendu la main   
Pour le prix d'un ex-voto   
De seconde jeunesse   
Loin des listes préparées   
À la porosité précieuse   
Ouvrant par le devant   
Le ventre des enchantements   
Alouette belle comète   
À remercier mille fois   
Loin des siens   
Aurore en fête.      
 
1098

 Filent grand train   
Les commensaux de la génuflexion   
À l'ombre des hêtres bruissants.      
 
Accaparent l'innocence   
Serres ourdies par la canicule   
Les aigles moqueurs.      
 
À ne plus savoir compter jusqu'à trois   
Il entreprit de guerre lasse   
La marche vers la falaise.      
 
Dans sa chambre   
Il n'avait plus à qui parler   
Depuis l'hémorragie du silence.      
 
Le regard surjoué   
La fin du week-end   
Annonce tempête pour le lendemain.      
 
Ah oui   
Recommencerai-tu   
Ma Douce à me tenir la main.
 
Filet d'argent
Des peupliers au vent vibrant
Craignent la nuit.
 
Sur le dé à coudre de mère-grand
Passe en menu équipage
Les pages d'esprit de la Vulgate.
 
Qu'avez-vous fait
Monsieur le Père
De cette engeance au vent venant.
 
À trop étreindre le dispositif
La parole poétique
Évite le secret des Lumières.
 
Telles ailes du désir
Autant se mettre à genoux
Devant toute prédiction.
 
Tout ce qui est rare est cher
Disait la lampe d'Aladdin
Dans sa dimension utopique du libéralisme.
 
Sorti des chaînes de l'oubli
Il promulgua la chose 
Par usage participatif de la parole.
 
Déchiré, éparpillé, balafré
Il présenta sa bougie
En abandon total de son dénuement.
 
Quelques feuilles mortes
Disposées éparses 
À perte de vue.
 
Le paradis. 
 
 
1097

Plume blanche   
Enrôlée de force   
Elle voletait   
Évoquant blés et bleuets   
De la mère patrie.      
 
Vibrant au vent léger   
D'un verbe assuré   
Elle montait les marches   
De la nuptialité   
Pour plus de nuits d'amour.      
 
Des vaguelettes formant chèche   
À la porte des Tournelles   
Encorbellées  par le chant des pastourelles   
Courbaient les tiges sèches de l'ombelle   
Avant l'entrée dans le sanctuaire.       
 
Tenant le petit frère par l'épaule   
Elle s'épancha   
Dernière fleur violette   
Musardant sur la murette   
Un souffle d'air pour la collecte.      
 
1096