Menus éclats de voix    
pour dire que l'on est vivant    
et qu'importe sa propre vie    
si l'entrechat est présent    
danse au dessus d'un lit de narcisses    
au printemps d'une collation avec le beau    
décollation du mental    
en osmose avec la rencontre    
avec ce qui est là    
vers l'élévation de Soi.         
 
Au souci d'être vrai    
sans le souci d'avoir à le montrer    
en ascension douce    
cette curieuse vie    
sans cul ni tête    
si ce n'est le devoir de refléter    
le manque et la quête    
sans que paraisse    
la rive opposée
dans le silence du sans-regret.
 
660

Je n'étais pas disposé à laisser ces traces dans le sable    
les aiguilles de genévrier piquaient la paume       
l'enfance dardait ses yeux vers le Plomb du Cantal    
tant que la main tendre se posait sur son épaule.        
 
On avait arraché la tête des chardons    
le petit berger courait derrière le troupeau qui avait pris la mouche    
les gerbes portaient lourdes sur le grand pailler    
l'arc - в - ciel levait un sourire discret derrière le talus.        
 
Je tenais le bâton fermement    
pour remonter les vaches de l'abreuvoir    
écrire des signes sur la terre nue    
et le faire siffler dans l'air.    
 
Grand'mère fuyait son cancer    
en sortant dans la froidure    
gourmander son homme    
de faire trop travailler le petit.        
 
Le coq avant d'être saigné comme il fallait    
avait battu des ailes avec vigueur   
et quelques gouttes de sang hors le bol    
embrasaient les galets de l'écurie.        
 
Crier n'était pas mon for    
les gamineries n'avaient pas lieu    
d'être fouetté par la consigne était mon dû    
au gré de l'averse froide de cette fin d'été.        
 
Les petits bateaux d'écorce de pin    
voguaient sur la flaque d'eau de la route    
le vent tapait les volets contre la pierre noire      
il y avait foule d'esprits en ce lieu.               
 
Le plat de lentilles    
se déchargeait de ses cailloux    
auprès du feu de cheminée    
où séchaient les linges de cuisine.        
 
Mettre ses sabots    
et quatre à quatre monter l'escalier sonore    
vers la chambre aux rats    
pleine de l'odeur du porc salé.        
 
Le vent agonisait 
в s'engouffrant par les trapilloux du grenier       
Pierrot allait partir pour l'Indochine    
vers cette jungle mille fois évoquée    
sur le lino de notre chambre parisienne 
ma sœur et moi.        
 
 
659
 

Хармоничен пясъчен часовник
в етажната собственост на утрешните действия
подмолно предаване на властта
няма изкушение на духа
отколкото да поемеш риска от идването на смисъл.
 
На терасата
към вятъра, който върви
към мислите, които отекват
светулки танцуват
минувачи без отражение.
 
Отпред катинар със светлинка
на гърба уплашен от селската маса
няма сладко примирие
обръщане на страниците на книжка с картинки
отколкото подигравката на смеещите се думи.
 
Пиян от упреци
на милостта на това, което казват
орлово перо, засадено в лицето
месоядната червенина на нашите алабастрови бузи
играе си с конгломерата от следи от живот.
 
Влезте в голямата солна стая
неща, които пазим
погрижете се за ехото
лети до леглото на шансовете и краищата на надеждата
всичко е блажено себе си.
 
Стенещият зов на хорегиите
умиращия възход на реквиемите
прекъснатото почукване на камбанарията на нашето детство
при водната лилия бент на тишина
музата е там и си подсвирква лимонадата.
 
Скорците ще преминат в уплашени войски
плячката и сянката ще се издигнат до върховете
мистериозните очи на вечния сфинкс
самострелка
отломките от менюто ни тревожат.
 
нека не се женим
нека бъдем наляво и надясно
на меча на хваление
за задънени краища и дрънкулки
нека запазим омагьосването просто.
 
 
658

Téké на скалната селска къща        
върху сухите шубраци    
осцилиращата ласка на лавандула    
придружават падащия ден.        
 
В скута на шефа    
Кучето Обиван    
направи го красив    
отворена уста и провиснал език.        
 
Минавайки оттам    
непокорна коса      
и дивото око    
предвещава красива есен.        
 
падане на кестените    
върху базалтовата плоча    
разбити грешки и хвърлен прах
децата се увличат.        
 
В кухината на дивана    
глухи за възмутени викове    
разглеждате и акредитирате    
съучастието на откровен обмен.         
 
Нахалният акордеон    
предизвиква радост и романтика    
близо до том-тома на входа    
какво пази Джо.        
 
И стоманата на плоската част на стъпалото    
стърготините гризат джобовете    
напукана пот    
широкопола шапка.        
 
От ръцете ни    
размахана носна кърпа    
в световен мащаб    
приветствайте залязващото слънце.        
 
пари няма    
отколкото брадата на баба    
звезден златен прах    
поръсете върху ниската стена.        
 
Захапете наденицата    
в кафявата си горчица    
чатете в ритъм    
риза отворена и елегантна в ъгъла на устните.               

нека се върне    
бъдете светилник на трудове и дни    
на ръба на щастието    
в уречения час.        
 
Баланс баланс    
столът на четирите сезона    
върху боядисаната дървена палуба    
под звука на големи пъстри кълвачи.        
 
Смейте се господари на равнината    
от къдриците на техния смях    
издиша се мирис на счукани орехи 
на мелодия от баструна.        
 
Téké е щастлив   
истински майстор   
в това светло приключение   
към коренищата на прости неща.
 
 
 
657
 

Пълно лице    
и Снежна бълха    
се срещнаха в манастира  
беше на земята    
тогава абсолютната монада    
се върна назад във времето.        
 
В полунощен хлад    
смяната стана    
дълбоко изрязване    
на годишния фриз    
къде да монтирате торбата с пшеница    
крокени, стържещи по износената дъска.        
 
Не се подигравай    
на този беден кукловод    
да дърпаш нишките на паметта    
под небето на човешките взаимоотношения    
нейната песен е мед    
под Люберон през пролетта.        
 
Такова детско стихче    
щракайки крайниците си    
пътят на дъбовете се отваря    
от мисъл и еспарзета    
към дъхавия сенокос    
хрупкава зеленина.           
 
 
656

Убягва ми и убягва 
тази последна сянка    
срив на доказателства    
по всяка избрана тема.        
 
Приляга ми да съм уморен     
при залеза на ума    
със съскащи потоци    
от стар океан.        
 
И нямам нищо    
нищо освен вика на моята скъпа    
под беседката    
да диша през нощта.        
 
Сливане на времето    
с извити дървета    
обвит в мъгла    
в хралупата на сивите вълни.        
 
Да обичаш с вечен хики    
фитилът на живота    
че цикадите пеят    
с невероятна рязкост.        
 
Ако трябва да задържа    
ако е само плащеница    
при портата на храма    
вземи ме Господи.        
 
без усмивки    
на ветровете предлагани    
тишината на алеята от букови дървета    
отразява последното стихотворение.        
 
От безкрайността на провлаченото небе        
се превърне в изтичане на народни думи    
въртя се задъхан    
по склона на метафорите.        
 
Гласове в далечината    
в тази буря    
където мършавият кон умира    
връщайки се от мисия.        
 
Върнете се без похвала    
към Първия източник    
бият камбаните    
ръчно изработени галоши.        
 
Предаване на служители    
към техните мистериозни скривалища    
във водната планина    
без спомени.        
 
 
655

баща и майка заедно    
marchaient en abondance de mémoires    
quand    
surpris en leurs ébats de tendresse épelée    
ils m'enjoignirent de relever le gant    
auprès des amis de la Rencontre.        
 
Retenez cet élan    
soyez la mèche sans barguigner    
pour plus de gratitude encore    
en cette vie mineure    
des carreaux de vichy    
se découpant au ciseau de l'œuvre contenue.        
 
Qu'un frisson libre    
époumone ce travail sur soi    
que l'ancienne forme accompagne    
au soir d'été la retenue    
à la source sujette    
de notre contrat d'amour.        
 
N'émargez pas    
au contentieux des choses vaines    
soyez le solidaire des vies majeures    
apte à enjamber la faille de l'évolution    
apte à densifier le règne du beau    
au sémaphore des sagesses principielles.        
 
 
655
 
 

L'hirondelle s'est posée    
et le fil a déroulé    
sa munificence au fond des chablis.       
 
L'hirondelle elle-même ronde et belle    
toutes ailes déployées    
a franchi la limite.        
 
L'hirondelle s'est blottie sous l'auvent    
havresac posé là    
tempête aboutie.        
 
Vivement encline à scintiller   
l'hirondelle s'est permis le vol asymptomatique    
au passage de l'Unique.        
 
Épuisant sa ration de viande épaisse    
le dogue s'est tourné vers l'incendie    
du temps et de l'esprit contigus.        

Sous la sécheresse du propos    
nous aurions dû corréler     
le message de l'hirondelle    
qui signe son vol d'outrances verbales    
avec le haut cèdre célébrissime 
interprétant avec désinvolture
le cri de la marmotte
sur un air de valse musette.        
 
 
 
654

Vie filasse    
des moments accoquinés    
в изминало време.        
 
Carder la laine    
recentre en la fibre    
l'eau et la lumière.     
 
Fluescence des souvenirs    
au gré des algues mouvantes    
parvient le souffle froissé de la plage.        
 
Pelage gras    
des poneys de la mer    
leurs sabots cliquettent.        
 
Se répandent    
les serpentifères coulures        
d'arborescents grimoires.        
 
Au tissage tout recommence    
les fils se chevauchent    
le point de croix clignote.        
 
Dégager la plante    
de sa gangue terreuse    
exalte l'offrande à la vie.        
 
D'entre les dendrites    
le fonds de l'univers se creuse    
vers de troublants trous noirs.        
 
Auprès du pommier    
les abeilles bousillent    
le tendre amour des choses simples.        
 
 
653

Заедно    
sous le visage du jour qui point   
les petits riens    
le sourire parapluie de la joie.        
 
Paraphrase des mots de mise en scène    
enceinte de pierres sèches à demeure    
collerettes de saxifrages    
et chants du printemps.        
 
Cueillir le romarin    
pour tes genoux de reine    
à rire sans détours bonde ouverte    
sous le déversoir de nos amours.        
 
Issue de pleine lune    
l'agitation dans la prairie    
laissa place au frisson    
prurit des sensations.        
 
Focus immédiat    
au carré d'as du triage    
la défausse fût grave    
quand le petit s'en mêla.        
 
Заедно    
sans se dire à demain    
nous partîmes à mi-pente    
chacun de son côté.        
 
Finissons-en de ce cadavre chimérique    
sanglons le cheval du néant    
pour de plus amples emplettes    
à quémander sur le chemin du silence.        
 
Puisons l'eau de la combe    
à déraison sous le cresson    
Mam' le disait déjà    
qu'il fera beau demain.        
 
 
652