Тиха нощ пълен с книги навсякъде ~ въпреки това кашлям. Котката на мястото си малки деца спят ~ тик-так на будилника. Прозявам се и се почесвам кожата кара луната да пее ~ седнал съзерцавам.
Ескалатор тежести на прозорци извън времето се отразява треперене. Ефемерен слой обединени мисли ортогонален ред разгърнати аромати избройте стъпките достъп до антифона извикано от ангелите вързано убежище пукнатини на забравата веригите стържат земята ad hominem ексцесии.Песен и след това нищо само потта волове на работа. 347
Приятел на бездните потоци скокове на живота в сърцето искаш ли да станеш глас сред гласове ти, който си много повече от теб вие, които сте метаморфоза в ретикуларната пулпа че ръката мачка да стане утре.
Да преминем през брод пълен и хлабав нека станем кръв и разум кръвен кон от вълната до океана в хватката на желанията че вятърът прави действия корени на народна живопис среща в докосването на деня че търсещият се отрича и укорява от баща на син момиче на времето бъдете вярно пламенни върху форманта на паметта.
Margelle des motsaux portes souterraineseffluves lassesque le vent portesage renaissancedes sons de l'enfanceprésence chériedes cerises en printempsque la dent croquemitaines dans les pochesde notre avenirsous l'ombre des platanessur le parvis des cathédralesla morsure du froidatteignant le tréfonds de l'âmeграциозно parmi les graminéesun souffle sur ta mainen descente du soleilкато мимоходом. 345
Les mots qui nous viennentnous font être. Ils sont là, en bouche, d'encre vêtus, et labourés de près. Pourtant, telle l'abeillecette envie d'être, dans le sens du vent, au plus près du nectar, nous obligeà pousser la charrue, неумолимо, jusqu'au bout du champ, juste les mots advenus. 344
Voix d'entre les galets prise tôt une pincée de miel sur l'haleine du vent de mai.
Grande femme aux jambes fines posées en asymptote contre le cœur à l'unisson. Unique pressentiment des courtes pailles rassemblées à la dérobée в хралупата на уморените вълни.
Les arpèges de la guitare accompagnent d'un soupçon de couleurs armoriées le pavois des rencontres.
A foison les purpurines lèvres de mon amie du fond des bois lèvent la voix d'entre les voix. Toutes voiles dehors vers le frémissement d'un printemps en portance sous la brise.
Ако другаде и интимни на върха на пръстите ела и умри Държавата, която прилича на теб под консумирания спазъм Жан мой приятел на Духа моя кръст моят вик. На земята в праха звездата отразява мистериозната песен на бягане през световете. Франсоа моят приятел на хулиганите Моят начин моето избавление.
Мълчанието на растенията~ на белите сини ръбове на влак че духа вятър.
*
Заклещен на хълм доминото на къщите ~ дяволски буболечки.
*
Подай черната птица в аромата на облаците ~ портик на върха.
*
Гнездото на сврака en réserve rectangulaire~ източник на злоба.
*
Bras serpentiforme ~ щракам пролетни сълзи без думи.
*
Мащабени ръце на участъка на балкона ~ денят се разгръща.
*
Душата ми управлява копай живота и ми кажи ~ спокойно и нежно писане.
*
преминете наляво надясно сутрешни коли ~ качване за Китера.
*
На зеления бряг жълт камион се катери ~ clameur soudaine.
*
Декобелване на керемидения покрив ~ файл този от другаде la courte paille.
*
Цинк в основата мръсна тухлена камина ~ планиране.
*
От тетрадка в книга la gomme sèche et dérive~ студен монтаж.
*
Отказът на другия е самоомраза ~ заедно може да бъде. 341
лице лице до докосване на сърцата ни в обсега на ясеновото дърво без жест или дума висок поглед резервни суми На снимките сериозно и тъжно да скочи от върха на дървото огнено колибри пасаклия на мъглите показване на вени с една ръка да дешифрирате вечерта на свещ пожълтели документи за самоличност че вятърът разпръсква пред безсънните ни очи.
О лице уникално лице на минаващото време ослепена инфанта бъдете вместилище на нашите сълзи лесолта на нашата среща от пръчка до трън от работа до сиво да мрънкам пред тора смесване с базалтови камъчета светеща смес Вирджиния пълзящо растение и червената стена о, лице че липсата на дух изтрива плосък камък, положен сутринта на градинската стена смесени дишания лице в лице за цяла вечност.
Es-tu là glissando sans dérobade à me porter sur l'onde douce lune entrevue au parloir écorce arrachée du chêne-liège se faufilant dans la foule lente passager ébloui des sentes odorantes. Душата ми seule au hasard d'une sortie se vit prise dans le flot des migrants ô mon âme l'altérité est une autre identité de l'autre à soi la source même des solidarités.
