De ses lèvres elle hantait la mastication des intentions, Un souffle vint, De superficielles, ses dents reflétèrent, à l'entrée du temple, le péristyle des âmes blanches. Filèrent les sans noms de la haine, recroquevillés sous les antennes du frère en terre. можем ли, passagers de l'oubli, racler nos derniers os, au rythme des mirlitons de l'enfance.
Le Grand Jeu raffermît notre passé, rassemblant les fresques de nos errances, passage obligé, où planter l'organe éruptif, hors la périphérie de nos illusions.
En creux de nuit la lune ourla la montagne, face sombre sous le réceptacle de nos attentes, et tout fût retourné.
A l'ombre, en canicule s'ouvrir aux pensées remontantes s'ouvrir aux fièvres de la nouveauté s'ouvrir aux clarines du troupeau s'ouvrir au repas dominical s'ouvrir à la photo de famille s'ouvrir au portillon qui grince s'ouvrir aux miaulements du chat.
A l'ombre en canicule, savoir mûrir sans se flétrir savoir recevoir la parole qui vient savoir donner une parole à qui est là savoir remplir de lumière le regard savoir sourire à qui sourit savoir presque sourire à qui ne sourit pas savoir garder contre son cœur le précieux de la rencontre.
A l'ombre, en canicule, remplir de bienveillance le frôlement du vivant remplir d'une sieste la fatigue du moment remplir d'attention la venue de l'enfant remplir de miel l'orage du conflit remplir à dessein la porte qui s'ouvre remplir de douceur l'écarlate d'une prise de risque remplir la gêne d'une brise légère.
A l'ombreen canicule, remercier le verre d'eau de l'amitié remercier d'être entendu remercier la pomme qui craque sous la dent remercier d'avoir à gravir le quotidien remercier le petit matin qui nous sort du noir remercier le chant des insectes des champs remercier le temps qui passe.
A l'ombre en canicule, amener l'enfant à l'écriture de son avenir amener la mère à la vigilance des siens amener le père à la proue du navire amener le vieillard vers l'odeur des foins coupés amener le ciel à s'ouvrir entre mur et feuillage amener un air de fête sur la pierre dure amener la vie en communion fraternelle.
Витуперираща шина на вашия глас звездата на нашите любови плача от радост нагоре лек наклон на нашето бягство.
уплашен с толкова нежност войникът обърна пистолета си под треперещата бреза на есента поемане на топката без луната да изгасне. Разходка върви по ръба на скалата задоволете се с малко затвори си очите пръскането е толкова ниско на хоризонта на върховно чувство.
Обади се на бидъла кажи му, че умирам между камбанки и боровинки под звездния балдахин с превъзходен свод че бурята щеше да освежи от тракащата си карета.
Pieds nussur la Landele bâton bien en mainla musette à l'épaulele bonnet recouvrant les oreillesderrière les vachesaller vers la cabanele chien aux troussesfaisant ce qu'il voulaitde taupinière en taupinièrepuis levant son museau terreuxles yeux demandeursvers l'attente infinie. A front renversése remettre du départ d'Orionaux délices du jourrespirer l'air du matinaller sentir l'herbe de rosée pigmentéeranger deux trois objetsse passer de l'eau sur le visageaccueillir la pensée. Et puis le sensau délire du sensen déliquescencedire quelque chosequi vaille la peinequi fasse connaissancedu sens dans la direction assuméedu sens hors sensationdu sens essentielde l'excuse et du désir. Pour bulle d'airéclatée à l'air libreclaquer l'arc-en-cielcontre l'écran blanc d'une salle sombrehors mystèresérier de près la justesse d'un sonsur l'autel sacrédes murmures sourdsentrer par la porte des cérémonies. De blanc vêtuau rai de lumière apparuêtre le pasвърху базалтовата плоча le pas sans hâteque l'élévation d'un chanttransporte à la croisée des nuages. Joie, ressentie au cœur, contact du Réel. 354
Tu me viens tard le soir ô lune inassouvie femme de la contrée enfant des herbes folles vieillard familier dans le miroir sous la luciole des souvenirs. Lève les yeux proche de la torche au temple des attentes. Sois Sainte Femme arc-en-ciel des désirs.
Sois l'enfant assis sur la margelle du puits. Sois le vieillard oublieux aux futiles pensées.
Sois la mèche qui allume le feu d'être soi.
Sois l'oreiller aux mille grains de riz en l'accueil de ce qui vient en allégresse sage une pincée de sel sur les lèvres bras tendus vers l'étreinte lumière vacillante du jour à venir.
вид фенер розовобузест Sourire étoilé éclaire les entrailles дантелено лице поръсени с мляко нежност срещу рамото котката се увива около врата ти. безлистно дърво le rouge ronge les lèvres малко сухо ядро че погледът улавя разрошена коса със зрял корем червенокос сърбеж да се носи пред олтара гласът на добрите момичета надвиснала непрозрачни стъкла с прегръдка коленичи на пясъка с лице надолу плачи да бъдеш камък звезден кол в небесата d'une gymnopédie.
Моята дъщеря малкият ми моето вечно дете Кармин гръб моето боровинково дете които изтръгнах от утробата на майка му. Тогава дойде брат. И напуснах замъка по желание на друг мъж запазвайки само разпръснатите крайници чието тяло възстанових Падналият Озирис няколко уикенда съжалявам, че не знам поддържа топлината в камината в безполезните ми ръце фин прах que le vent porteкъм дългия коридор на разкаянието. Тогава бронзовите врати се отвориха някои кървави следи по студените стени напреднах възприемане мигащите светлини от другата страна отвъд високите гори de mes passions en déraison. Влакът влезе в свободната зона спирачките изскърцаха струи паразамъгли прозорците на капаците. Настъпи тишина враните грачеха des voix hurlaient. Демаркационната линия премина Знаех, че нищо няма да е като преди. Някои изкривени намерения не можа да отговори на вашите искания обратно вкъщи детски почерк върху розова хартия извън полезрението по планински път споделям безсънните си нощи звезди и луна в доставка кучето, залепено за палто без никога да поглеждам назад отидох. Трикольорната лента се кръстоса надпреварата свърши в лабиринта на скитанията Трябваше да намеря майката земя смесва атоми, готови за рециклиране. ще стана въздухът ще бъде хладен сърцето ще кърви стъпките ще натискат за да намерите новия спътник мемориалният призив за поръчка моя приятел двойник връчи ми короната от цветя дъщеря ми в Мандорла малкият ми моето вечно детеma bleuetteкоито бях събрал от утробата на майка й ден на радост. 351
До звънещите клаксони камъчета, хвърлени срещу медните порти планината смразява думата.
На равно разстояние от амбразури измервайте тягата и размера на ударите без да идва сянката. Има кръв по дрехите ти затегнати връзки ще направи форсиран марш. Повдигнете луната в ноктите морски кехлибар. Вашите стъпки следват ръба на пътеката малки камъчета развийте мислите стърчат от раницата.
Захапете спирачките бъди бримборионът на капаните на отливите бъди висок в дъжда. Откажи се и ела при мен Калунум от суровите прерии Предлагане на заграбване.
