улавя   
 на твоето заслепено тяло   
 и изваяни към изпитанията на живота   
 настъпващия бриз.      
  
 зяпнала уста   
 изправени пред смеха на хиените   
 поливайте леглото с изцапаните одеяла   
 с безкрайно търпение.      
  
 Прекарайте деня   
 където остават часовете   
 загубен твърде рано   
 да поръсим със стърготини забравата на произхода.      
  
 На открито   
 маса на хаоса   
 лежи земята   
 героична принцеса на ажурните битки.      
  
 Избягал от цирка на трансформациите   
 на запомнената арена   
 готов да скочи и при най-малката шега   
 Ще разчленя виолончелата   
 от корените им   
 в безкрайността на небесата   
 под жеста на сферите   
 нека музиката светне.      
  
  
 804