лице лице   
 до докосване на сърцата ни   
 в обсега на ясеновото дърво    
 без жест или дума     
 висок поглед      
 резервни суми   
 На снимките   
 сериозно и тъжно   
 да скочи от върха на дървото     
 огнено колибри   
 пасаклия на мъглите     
 показване на вени с една ръка      
 да дешифрирате вечерта на свещ   
 пожълтели документи за самоличност   
 че вятърът разпръсква   
 пред безсънните ни очи.   

 О лице   
 уникално лице на минаващото време   
 ослепена инфанта     
 бъдете вместилище на нашите сълзи   
 ле солта на нашата среща   
 от пръчка до трън   
 от работа до сиво     
 да мрънкам   
 пред тора   
 смесване с базалтови камъчета   
 светеща смес   
 Вирджиния пълзящо растение   
 и червената стена   
 о, лице   
 че липсата на дух изтрива   
 плосък камък, положен сутринта  
 на градинската стена
 смесени дишания   
 лице в лице за цяла вечност.   


340

 
 Es-tu là     
 glissando sans dérobade   
 à me porter sur l'onde douce   
 lune entrevue au parloir   
 écorce arrachée du chêne-liège   
 se faufilant dans la foule lente   
 passager ébloui   
 des sentes odorantes.  
 
 Душата ми   
 seule   
 au hasard d'une sortie   
 se vit prise   
 dans le flot des migrants   
 ô mon âme   
 l'altérité est une autre identité   
 de l'autre à soi   
 la source même des solidarités.   

 339

   Sous la gouttière du temple  
 y'a la romance  
 la saga du temps qui passe  
 le cortège des semelles de bois
 le frisson des roseaux
 le gond d'une porte
 que l'on ouvre  
 et qui grince  
 demain ou après-demain  
 de rien en rien  
 les bras ballants  
 yeux levés  
 à l'horizontale  
 festons des nuages  
 hors limite du ciel  
 en syncope légère  
 sur le pavé d'argile  
 à griffer d'ongles écaillés  
 le passage des fourmis  
 en rivière d'être  
 vers le sans arbre  
 du sable ridulé.  


336

   Mon âge         
 assis contre l'arbre    
 regarde     
 boule de suif éteinte    
 à la tombée du jour   
 un cataplasme en brise-glace     
 de retour de mission   
 de père et mère le descendant   
 au risque de connaître   
 flamme terminale   
 mes annales dispersées   
 un soir de grand vent   
 la carrière ouverte   
 et    
 dernier charroi   
 de mèche   
 avec le raisonneur apocalyptique     
 notre bâtisseur   
 notre fossoyeur   
 notre inventeur.  

  
337

   Marée remise   
 marée rétrocédée   
 marée du compte à rebours   
 marée déposée   
 marée reprise   
 verrai-je le dernier hoquet   
 descendre toboggan   
 la pente aux ajoncs   
 la mise en veille     
 des sphaignes de l'étang   
 ma correspondance   
 en bel équipage   
 filant grand train   
 sans attendre que je m'éteigne   
 pleurs refluantes   
 sous le dais mercantile   
 des arrimages familiaux. 

  
338

   Noir de noir     
 en l'écritoire souterraine   
 de corolle en corolle   
 tendre la corde    
 между куче и вълк.   

 Capter la prosodie   
 du glatissement des vautours   
 vertigineux voiliers   
 éboueurs de vestiges   
 sans soupçon   
 sans contre-façon   
 accablant de tristesse.
   
 Surgissement des mains tendues   
 jaillies   
 blanches   
 de la paroi anthracite   
 aux reflets de lune   
 en retrait des lumières de la ville   
 au son du buccin   
 sentinelle drapée du manteau de cuir   
 que revêt le vacher   
 le fouet dressé,   
 viatique devant l'autel   
 où surprendre la faille avouée.  
 
 Le Grand Bédé se dresse   
 le chapeau de clown vissé   
 sur son front Frankenstein,   
 gorille à la quenouille   
 taguant sur tablette d'argile   
 les blessures de sa pensée,   
 traces cunéiformes   
 gravées sur le pas de porte   
 капка   
 d'un ciel pleurant de se savoir aimé.  

  
335

 В зеленото слънце 
 на нашето детство.  

 течаща вода 
 от кладенеца до езерото.  

 два тритона  
 едно мъжко една женска.   

 сладък аромат  
 пролетни аромати.  

 От горе до долу 
 чучелото се показва.  

 Пляскане на края 
 хапе праха.  

 Прикрепени към бариери 
 дъговият епилог.  

 Лой в гърлото 
 плъзгането на въже. 
 
 Границата на желанието  
 мрежата за кацане в ръка.   
  
 Всичко става  
 всичко отразява присъствието. 
 
 Пред огледалото  
 весело лице.  

 Преминете от това, което е трудно  
 към това, което е нежно.  

 влюбен 
 със себе си.  

 Без теория 
 просто интензивност отвътре.  

 Грейс 
 получаваме го. 

 Маман   
 спри да ми казваш да не го правя. 
 
 Предаването 
 щафетно състезание.  

 Всяка душа е богата 
 внимание към другите.  

 пълен с пеперуди 
 тези безтегловни пратеници.  

 Между метла и дреболия 
 стените се отварят.  

 Завъртете вятъра 
 избягване на задънени улици. 
 
 Преди истинската тишина 
 сладка лудост. 
 
 Слушам 
 въздухът за дишане.  


334