вид фенер розовобузест Sourire étoilé éclaire les entrailles дантелено лице поръсени с мляко нежност срещу рамото котката се увива около врата ти. безлистно дърво le rouge ronge les lèvres малко сухо ядро че погледът улавя разрошена коса със зрял корем червенокос сърбеж да се носи пред олтара гласът на добрите момичета надвиснала непрозрачни стъкла с прегръдка коленичи на пясъка с лице надолу плачи да бъдеш камък звезден кол в небесата d'une gymnopédie.
Моята дъщеря малкият ми моето вечно дете Кармин гръб моето боровинково дете които изтръгнах от утробата на майка му. Тогава дойде брат. И напуснах замъка по желание на друг мъж запазвайки само разпръснатите крайници чието тяло възстанових Падналият Озирис няколко уикенда съжалявам, че не знам поддържа топлината в камината в безполезните ми ръце фин прах que le vent porteкъм дългия коридор на разкаянието. Тогава бронзовите врати се отвориха някои кървави следи по студените стени напреднах възприемане мигащите светлини от другата страна отвъд високите гори de mes passions en déraison. Влакът влезе в свободната зона спирачките изскърцаха струи паразамъгли прозорците на капаците. Настъпи тишина враните грачеха des voix hurlaient. Демаркационната линия премина Знаех, че нищо няма да е като преди. Някои изкривени намерения не можа да отговори на вашите искания обратно вкъщи детски почерк върху розова хартия извън полезрението по планински път споделям безсънните си нощи звезди и луна в доставка кучето, залепено за палто без никога да поглеждам назад отидох. Трикольорната лента се кръстоса надпреварата свърши в лабиринта на скитанията Трябваше да намеря майката земя смесва атоми, готови за рециклиране. ще стана въздухът ще бъде хладен сърцето ще кърви стъпките ще натискат за да намерите новия спътник мемориалният призив за поръчка моя приятел двойник връчи ми короната от цветя дъщеря ми в Мандорла малкият ми моето вечно детеma bleuetteкоито бях събрал от утробата на майка й ден на радост. 351
До звънещите клаксони камъчета, хвърлени срещу медните порти планината смразява думата.
На равно разстояние от амбразури измервайте тягата и размера на ударите без да идва сянката. Има кръв по дрехите ти затегнати връзки ще направи форсиран марш. Повдигнете луната в ноктите морски кехлибар. Вашите стъпки следват ръба на пътеката малки камъчета развийте мислите стърчат от раницата.
Захапете спирачките бъди бримборионът на капаните на отливите бъди висок в дъжда. Откажи се и ела при мен Калунум от суровите прерии Предлагане на заграбване.
Тиха нощ пълен с книги навсякъде ~ въпреки това кашлям. Котката на мястото си малки деца спят ~ тик-так на будилника. Прозявам се и се почесвам кожата кара луната да пее ~ седнал съзерцавам.
Ескалатор тежести на прозорци извън времето се отразява треперене. Ефемерен слой обединени мисли ортогонален ред разгърнати аромати избройте стъпките достъп до антифона извикано от ангелите вързано убежище пукнатини на забравата веригите стържат земята ad hominem ексцесии.Песен и след това нищо само потта волове на работа. 347
Приятел на бездните потоци скокове на живота в сърцето искаш ли да станеш глас сред гласове ти, който си много повече от теб вие, които сте метаморфоза в ретикуларната пулпа че ръката мачка да стане утре.
Да преминем през брод пълен и хлабав нека станем кръв и разум кръвен кон от вълната до океана в хватката на желанията че вятърът прави действия корени на народна живопис среща в докосването на деня че търсещият се отрича и укорява от баща на син момиче на времето бъдете вярно пламенни върху форманта на паметта.
Margelle des motsaux portes souterraineseffluves lassesque le vent portesage renaissancedes sons de l'enfanceprésence chériedes cerises en printempsque la dent croquemitaines dans les pochesde notre avenirsous l'ombre des platanessur le parvis des cathédralesla morsure du froidatteignant le tréfonds de l'âmeграциозно parmi les graminéesun souffle sur ta mainen descente du soleilкато мимоходом. 345
Les mots qui nous viennentnous font être. Ils sont là, en bouche, d'encre vêtus, et labourés de près. Pourtant, telle l'abeillecette envie d'être, dans le sens du vent, au plus près du nectar, nous obligeà pousser la charrue, неумолимо, jusqu'au bout du champ, juste les mots advenus. 344
Voix d'entre les galets prise tôt une pincée de miel sur l'haleine du vent de mai.
Grande femme aux jambes fines posées en asymptote contre le cœur à l'unisson. Unique pressentiment des courtes pailles rassemblées à la dérobée в хралупата на уморените вълни.
Les arpèges de la guitare accompagnent d'un soupçon de couleurs armoriées le pavois des rencontres.
A foison les purpurines lèvres de mon amie du fond des bois lèvent la voix d'entre les voix. Toutes voiles dehors vers le frémissement d'un printemps en portance sous la brise.
