Близо до сянката на първите неща потърсете яке, което ще ни предпази от зърното, върви по безпрепятствения път работническата плетена кошница.
Дърветата братя мои, да бъде вятърът на тайна цел в неподвижността на шока, бъди отворен.
Не се отказвайте, една крачка встрани и това ще бъде краят.
Честен език и мълчание, повдигнете сърцата ни към олтара на срещите, приемане на нашите произведения, съгласие с душата на света.
Разтрийте неговия камък в камъка на другия без мъката да ни държи далеч, ние, не привързани към комфорта, ние, в пространството, проблясъци, тръстика се люлее, през перископа на нашите любови.
