Подпрян до стената в задънената улица на улица Gignoux той драсна камъка de ses ongles en sang.
Той падна преди чучулигата да свърши трелата си с дългите стъбла на твърда пшеница от миналото къси дръжки, последвани от тежки класове.
Карамфилът между зъбите той просто си спомни момент китка боровинки от Nogent caressé par la houle .
Изпепеляващи мисли подгъваха шапката му и очите й побеляват предлага се на всички проблясък на невинна усмивка.
В задънената улица rue Gignoux коленичи срещу Федералната стена дращейки камъка с нацепените си пръсти имаше потоп от мрак, от който се издигаше светлина.
