Тези бръчки от това, което знаем    
 води ни повече от разум    
 тези ботоксирани бръчки    
 не вещае добро    
 ако не трансформация    
 толкова много съмнение има    
 да се откажат от обяснения    
 от ръка на ръка    
 преди необходимата стъпка напред    
 към свят, който все още не съществува    
 ние, поклонници на нещата, заключихме    
 с много привилегии в джобовете    
 за да избегнем изненадата.        
  
 Признавам, че съм се уверил    
 за да не ми се случи нищо неприятно.        
 Признавам си, че съм живял малко    
 като любител на малкото нищо.        
  
 Признавам, че съм си играл с течението на времето    
 за да продължи по-дълго    
 без да знам какво да правя.        
  
 Признавам, че съм живял над земята    
 без да се тревожи за земята    
 освен изображенията на Épinal    
 с множество вписвания    
 в търсене на вълка от баснята 
 който яде кози     
 и си мисли, че е по-свободен от кучето.        
  
 Признавам, че отворих кутията на въображаемото 
 от толкова натрупан прах    
 взети за място за размножаване    
 с разпуснато веселие    
 да кажа благодаря на вихъра на инстинктите.        
  
 Признавам, че преоткрих света    
 просто като промените визията си    
 на място без нищо да мърда.        
  
 Признавам, че минах критичната зона    
 упорита похвала    
 да ми напълни кухината    
 на живия пясък на несигурността    
 без да виждам сърцето на унищожението.        
  
 Вятърът вълнува плажа    
 и душите треперят.               
  
 Ограничаването намалява плагиатството на нашите навици.       
  
 Истинската земя набръчква малката земя    
 където мисля, че живея.        
  
 Гредоредите на покрива скърцат    
 циклопът заспива    
 сънливата хапва военна награда    
 в последното намерение    
 настъпва тишина.        
  
 Какво трябва да пазим от това сътресение ?        
  
 Ще трябва да мутирам    
 и остави на копривата на забравата    
 протези и сърбеж.        
  
  
 717
   

 
 
 Хиляди гласове разпръснаха мислите ни по хоризонта    
 преминаване от живот в смърт      
 заровихме се под земята    
 да се изкачи от тъмните галерии    
 сивото вещество на нашите омрази.        
  
 Смеещи се отпред    
 където камъкът среща земята    
 саламандърът е зает да усъвършенства дупката си    
 се присъедини към вира на карбункули    
 от миналото ти като кралица.        
  
 Точка на износване    
 с оглед на ситуацията    
 докато очите ни се срещат    
 анкрадж вертикален    
 на хоризонталата на нашите задачи.        
  
 Не се дръж близо до себе си повече    
 усмивки без придружител    
 на тези преминаващи войници    
 съхраняване в разписка    
 нашия свещен импулс.        
  
 Това е от първа ръка    
 които освобождаваме    
 това слушане от ъгъла на улиците    
 така че странният непознат    
 обзема ни загуба и катастрофа.        
  
 имаше магия    
 в замяна на тази ескапада    
 където петата се е захванала в решетките    
 изтри помощната сянка    
 от нашите тайни теми.        
  
 Представете си, че са го напълнили    
 този цинков чан на входа на поляната    
 и че кълвачът с чука    
 се сблъска с нашите вечерни надежди   
 какво ще кажат хората мила моя.        
  
 И после да си кажат всичко    
 сред короните и лентите на ръцете на причастниците    
 имаше размяна на брачни халки    
 това преминаване на химна    
 с нетърпение очакваме да бъдем заедно.        
  
 Качете се в караваната    
 под сбруята на майсторите на ковачницата    
 принуждава властния    
 да се възхищаваш във водата на обсега    
 докато стоманата се втвърди.        
  
 Комбиниране на брега и реката    
 с големи шепи цветя    
 горкото малко момче    
 в неделното си яке    
 застана неподвижно срещу купчината дърва.        
  
 Сглобяване на части от пъзела    
 обиколете нашите градове    
 да бъде желязо и масло    
 на това кардинално скитане    
 по пътищата на Царството.        
  
  
 716 

 
 
 бунтовнически канап    
 без да се тревожи за нея    
 в зелени молитви    
 на непокрит кресон    
 следвайки потока    
 от разчленените ни кости    
 преди призива на верните    
 на нашите мисли    
 свободен достъп    
 без да пее слана    
 бунтовници    
 на течаща сутрин    
 метален звук    
 дръжки за саксии.        
  
  
 715
   

 
 
 Подай ръка    
 една сутрин    
 на хладния хоризонт    
 надигащ се сок    
 това трябваше да се търси    
 на север    
 на ръба на слана    
 докато пушиш    
 пликовете на нашите желания    
 опакована подаръчна хартия    
 без да знам къде да отида    
 освен проводящата ръка     
 следващият ден.        
  
  
 714
   

 
 
 Тази работа на фрагменти    
 през спящия прозорец    
 в отблясъците на яркото слънце    
 Обиколих вътрешните дворове    
 малки епизоди от живота ми    
 глътки мед    
 от техните морски раковини са изключени    
 имаше там    
 житото и плявата    
 в престорена прозорливост    
 събирач на боклук    
 заличени с печата на движението    
 очевидна клопка за ритъма на приливите и отливите    
 че погледът замръзва в пяната му.        
  
  
 713
   

 
 
 Следвайте се един друг дразнещо    
 монтираните рози на надежда    
 на върха на показалеца    
 където желанието узаконява.        
  
 Няма романтика    
 отколкото бавния поток на лава    
 по бугенвилиите на ума    
 о, почада на детството !        
  
 Успокоява при контакт с раната    
 принудителният брак    
 се оплакваше, че трябва да бъде    
 когато вече е бил.        
  
 Истинска клетва на нощта    
 в нарастващата си луна    
 скитането приканва страх    
 без случайна намеса.        
  
 На отвара от сънища    
 до декамерона на кривите    
 на върха на платноходката    
 кирпичът удължава капките си от кръв.        
  
 Страдан да бъде съперник    
 със смела храброст    
 задачата на проклятията    
 беше да поиска недовършеното.        
  
 Излезте от душата си    
 преминаването на гъски    
 поличба на уморения поглед    
 от нарастването на тълпите през пролетта.        
  
 Не се заблуждавайте    
 ще има много овес    
 така че спасителното рало на поклонниците    
 се поддава на пакости.        
  
 изгуби се    
 но не ме разбирайте погрешно    
 в красивото дърво на мирлитоните    
 тялото в припадък.        
  
 Харусписите, посветени на доставчика    
 капандурите скърцаха    
 с бързане    
 разпръснати орехови черупки.        
  
 Странен минувач    
 според пролетното пиене    
 успяхме да стигнем до лагера    
 сериозно засегнати от отказа.        
  
 Имаше вкус на горски ягоди    
 розовата градина на моите любови    
 и вятърът, който повдигна плитките й    
 позволи на вълната на огледалото да се филтрира.        
  
  
 712