От крем с изтекъл срок на годност на дъното на картонена тенджера той си направи ястието като колеблива муха на перваза на прозореца. Дървената пейка беше мръсна вестник ще свърши работа да попитам в неговата втвърдена в мръсотия мантия под слаб дъждец. След това станете залитайки за покрай тротоара поклати няколко крачки към алеята на прави дървета с назъбени листа. има дни където е гъстият облак се колебае да пробие пред лицето на мизерията където бяхме избутани в алеята на мъртвите. Багаж, точка добър дъждобран, точка затворени обувки, точка вълнени ръкавици, точка нотка на усмивка, точка. Hirsute, разрошена коса той вървеше от улица на улица седнете в подножието на сграда между две кучешки лайна стискайки черната си пазарска чанта. На листчето трябваше да отиде при лекар но той забрави и социалният работник също такаголяма сива котка тихо мина. В залязващото слънце трябваше да намеря мястото да се отпуснат може би да легна в постоянния шум от трафика което би намаляло. Познаваше района от времето, когато се скиташе човекът на нашето време в полезрението че можем да му предложим. Той имаше виатикум плюшено животно с огризани уши от кучето, което го е придружило малко горещо време и полярен студ, последователно. 741
Издигане нагоре и надолувърху дървения панелоградите на душатаavaient fière allure.Там растяха диви цветябез седло като нашия радостен смяхпигментира инстинктите ниdes gouttes de sang sur la pierre blanche.Пръст на спусъкачрез коригиране на целтахералдическият урокprenait corps contre le frêne.Сутринтана тази произволна плочаобразуват острови и полуостровиà petits jets de vapeur humidifiante.До нежни сълзина бузата на покаяниетоотговори пепелната трескаsous les crocs de l'absence.Едипова ласкана напречната флейтаинерцията беше сериознаun deux trois soleil.Смесване на сенки и светлинана победоносния носкъдето се печели животътs'engagèrent des nuits sans sommeil.За подрязаната свещзабрана от нашите затвории златни кюлчетаdes ténacités événementielles.Изправи се срещу менпоявата на прости нещатази мисъл за треска : какво беше казано за мен ? Представени, и двете, при триматапак слънцетопозволявайки ми перфектното бягствоdans les halliers de la forêt.Споделени истории, придобити мненияуспяхме да се присъединим към нашето домакинствов кръг под палаверното дървоéchanger le thym et la lavande.Имаше тамтолкова много нежност и откровеностче всяка дума е пълна с orgeatclochetait aux pinacles de la mémoire.739
Беше слязъл от кацала си постно и бръмбар да предизвика раздвижване върху метални плочи изглеждаше като розов звънец изброяване на часовете бързо направено добре въпрос да те накара да ожаднееш ако е необходимо да се качи на сцената.
Фламенко продължи толкова дълго само чечетки и кастанети разкъсват магнетичното им знание към метонимични предложения à cru et à dia женски очи принудени да се съгласи с яростта на окули извън орбитите им без звярът да изглежда сив.
През това време зърното се трупаше със светлина на факла драскат с тремолата си работническите тавани с депозирани бункери без крещящата кама не удовлетворява гадния поет това гранично задание станал чувствителен към милостта на вятъра.
Кара чантата си изпълнен с проблеми и ярост човекът на каудинските вили се влюбих в деня, който изгрява. Мястото е нестабилно осъдена на смърт внимателна струйна проба медът от последните възстания. За поддържане на долната челюст нокти почард влоши ситуацията извън кривината на времето. Не мърдай чудовище от пристрастяване бъде продължение на детските щурци намали нуждата от сладострастие с една степен. Като извика името на удоволствията десните нокти са болка водонепропускливи стени на изтегляне фуражни ливади без цветя без причина. Под тази замазка няма усмивки ръцете подсказват яката на произхода слънцето разбива тайните си време е да ставам рано. 737
Водата е толкова сладка за пречистване на ръката на убийците така че Светото миро плетене на една кука някои аванси. Така ме уведомете да получи помилването на осъдените и брои дните от моя уединен живот. Под прозореца минаха животни нощта на звездния шепот че химерите се разделят с големи тласъци. Не може, но Обадих се на баща и майка от корема на земята до косите на голите дървета. разбрах да придружава екипажа без да се хванат във въжетата на това назначение към работата. Имаше тами мускуса и ранатасамо на разклонаденят едва се разширяваше.
736
Ходя, значи съм и не ми трябва много нека камбаната бие изтеглянето на нашите войски. Те бяха смели наши войници когато самата сянка на техните стене пърха пред нощта на душата подходяща сестра на огнен облак. Трева след бедствие беше мазна и текстурирана точно като дамаска зачервени от женска кръв. Една стъпка после друга тялото започна да се тресе пред целувката на слънцето измъчван от смачканите облаци. В житото на нивите с пияна пеперуда Сглобявам огнения лъч за завръщането на живите. 735
Не повдигайте твърде много думата дървен кръст железен кръст върви по дяволите децата на умиращите. Бавно изключете остатъци от предната вечер смесена пепел онези приношения на боговете, които разумът почита. Няма по-лош страх отколкото на лов зад елените след това да издигне кръста от пламъци. Обадете се замаяност и гадене когато мълчанието става съучастник угризение на съвестта при другия коит без триене. Доставете възхитителния сок Мирабел сливи моите сестри къде да се отдадете огледало в красивите летни нощи. От майсторската ръка да се роди от въглищата на разкопките богатата сила на милите думи да правя гузи-гузи на синовете на духа. 734
La poésie c'est direc'est rire du rienc'est partir sans se retournerpour que la vérité advienne. La poésie accrochée au Levantrefait les gestes d'antanen guettant par le trou de serrurel'arrivée du printemps. La poésie c'est attendrec'est atteindrec'est attenter aux bonnes mœursen soupçonnant le mal d'être de la partie. La poésie c'est le claquement secd'une fin de partieoù restent après la représentationles diamants purs du néant. La poésie c'est la terreet le ciel et la merquant au rythme d'une escarpolettele revenez-y t'appelle. La poésie c'est mourir un peuau fond de la caverneà convertir en motsles aléas du dehors. La poésie c'est vivre à bon escientla chair fraîche des tempêteslorsque le livre replie ses pagesla mèche allumée. La poésie c'est être hors toutà vif à blancau feu de l'occasionet mourir sur le flanc après la mitraille. La poésie c'est grand et carréà contresens des fleurs bleueslorsque les yeux de flanellejaillissent d'un crâne éclaté. La poésie c'est mignonnette et compagniesur le bord de la soucoupeà compter les boudoirs de l'afflictionà cinq heures de l'après-midi. La poésie est tueuseet colérique et monstrueusepour mâter le rebelle endormiaux marches de la déraison. La poésie c'est être autreau plus bas comme au plus hautau coin de la rue telle l'abeilleà guetter le bourdon. la poésie tripatouillepour s'infiltrer dans le manchon de fourrurequand sonne le bétonsous la santiag de l'optimiste. La poésie pleure le divin perdupour enquêter sur ce qui demeuredans la cité aux quatre ventsouverte à la parole. La poésie c'est lettre molleaux lèvres de l'humanité nouvelleà lécher fraternellementle retour vers l'Absolu. La poésie c'est Dieu et pas Dieusans violence sans virulencetoutes lances dehorsen gardant ses distances. La poésie est paresseusequand passe le marchand de sableallégorie des cieux intérieursau service de sa progéniture. La poésie c'est pensersans y pensermais jamais s'agenouillerdevant la prise de pouvoir. La poésie cette rebelletourne autour de soiet détoure la figurine de l'amourdes avances de Narcisse. La poésie manque à l'appelen contournant l'auto-dérisionlorsque le plaisir vous hèlesur un air d'accordéon. La poésie est làsource d'angoisseles vaisseaux brûlésau port de l'astreinte. La poésie c'est le bon père de famillequi furtivementde sa sacoche au verbe hautfait jaillir le génie de la lampe. La poésie c'est moi c'est toic'est ce qui heurte du chefles poutres du grenieren verticalité assumée. La poésie c'est une caressesur la joue du ventlors les larmes de la louveappeler ses petits. 733
Éloigné des romanceséquarri au sceptre divinle carénage des vieilles autosfait la nique aux icônesà travers champstelle flèche d'argentpiquée au cœurque les sapeursretrouvent sous la herse du temps. Sonnailles de tous les joursorgue tenant la note sous la rosacele pas des moinesglisse sous les arcadesà l'unisson du pont-leviscaressant de ses chaînesles pierres usées du porcheà l'approche souffreteused'une claudicante valetaille. Mesurez vos approchesne gardez en mémoireque la main leste de l'entre-lignesderrière l'étroit vitrailde ces feuilles glacéesque le givre a scelléesau vent des pleursde l'enfant épelant l'alpha et l'oméga. 732
