О, нажежен сън от дълбините на тъмните гори пламък се издигна да пея отново. роза и люляк по тревните брегове Хванах ръката ти и тополите замлъкнаха. Мъдро отхвърлено с тъжна усмивка без да звъни на гласа. Дори облаците между сянка и светлина събудиха невинна свежест. 791
Tant et tant de motssortis de l'ombrepar la peau du couforment guirlandeque le ciel en ses instancesfait cliqueter d'un sourire soustrait. Brise de mersur le lagon des offrandesпривечер alors que les flonflons de la fêtemènent grand trainjuste un trait de lumière sur ton front. La croix des croyancespostée à la croisée des cheminsengage à manger des fruits de saisonsans raisonet d'allumer le feu de l'étédes sept épis de blé accompagné. Au séchage des linges sur le préen sainte survenue ascensionnéeest arrivé le temps de la fissure initialeна стената на плача ce frisson des petits papiers pliésà l'encre sympathique endossée. Hommes et femmes du dernier passagesous l'œil d'une étoile naineje vous ferai mirobolantes oreillesavec ce regard bleu roiet les joues avenantesd'une conscience nouvelle. 790
La maison des vivantsrassemble les sages autour des mortset quand les morts sont honorésle dernier mot raille la vie. Honorer la personnelouanges enrubannées de peupour les super humainsa goût de dérision. Endormir un enfantquand la nuit tombepropose l'histoirede la fin d'un amour. Да напусна que dire sans la jolie fictiondont les adultes se repaissentà leurs côtés l'ombre d'un doute. 789
Тази сутрин la chemise est sèchemême que les parties uséesluisent au soleil. Sans injurier le temps qu'il faitбез въпроси de magistrale manièrenous étions tous au fond du gouffre. Primordial soucisla vie mènera à terrecette fraction qui touche à sa finsous le coup des certitudes. Finissons-enprenons le fusille grand feuanéantira le feu des syncopes. A trop ensemencer les parures de l'oublila porte se refermera sur notre passépour sans soupçon et avec bonheuraménager en H.L.M. Le combat est digneau regard de quelques-unssans surprise devant l'ennemisans mettre trop de temps à mourir. Encapuchonné de détestationà la merci des coups de sangils ont gravi la montagnepour clamer l'utilité de la lutte. Au bric-à-brac des pensées vieillesséjourne en catimini du sel de la mineplongée en ses eaux troublesla gueuse aux crocs blancs et lèvres marines. La langue ne déchire pluspoint de clameursl'éternité balaie devant sa porteun reste d'envies et d'ambitions. Entre la pauvreté et la richesseune vie douce et sobrevécue avec affabilitél'air sain des lendemains silencieux. 788
В небето на дивите гъски на върха на мъдрия зебус Прелетях над пълния блато sans savoir où je me suis rendu. лед, отворената жилетка трябваше да се качи до ескатора направете ръце и крака страхотен офшорен въздушен случай. говори американски знаейки, че яздейки камила пътуването става все по-кратко толкова дълбок е пустинният пясък. Удебелен силенус, извлечен от коловоза само вчера извади сенките тъмни мисли. За безопасно споделяне изблици на гласове сам на бордаПриветствам жената от гермоара. Да избяга бели клавиши върху лудостта на удоволствието млечница между зъбите. Обърнете погледа му да наречем причина това, което наричаме ефект да поемем отговорност за това, което ни се случва ни кани да изпразним чантата си. Хванете се за кръглите бонбони на акордеона поглъщащите искриот чужбина военни кораби. живее там, quelle miséricordeкогато зората наближава вкаменявайки поклонника за рестартиране. от вода и огън в обсега на деца се издигат до облицовката на портала див чесън от фок-мачтата. Обадете се тук или там срещата с неочакваното от материал с колан в медальона за въпроси. За промяна на начина за влошаване на жизнената среда мечтан път с океански аромати. Навременно когато корабите излязоха от мъглата Видях клепсидрата празна с пъргава струя на съвестта. Намерен рай lèvres soulagéesстафим смях на гърдите ти деликатно навлизане в търпението. И слънцето взе всичко без да мислиш да лъжа че дори старомодните пушки на стената на пушките станаха пролетни цветя. 787
Je l'avais laissée en bout de tableelle chantonnaitet la lumière irradiait. Un simple coup de fourchettecomme broche de grand-mère sur son corsageet tout était dit. Je vins chez elleelle était avec un compagnonj'étais avec une compagne. Les jours et les années passèrentpour la chose ouvertefaire patte douce sur l'ouvrage. L'animal-maître qui attendtrop de tropne peut transmettre son enseignement. Si ce n'estau milieu des puissances apaiséesracler le fond du chaudron. Pour chuchoter à l'oreilleattendre et écouterun haut degré de transformation intérieure. L'auréolecette forme que revêt la rencontreet traverse la création. La connaissancela destinéeсила. 786
Завинаги вали un rideau dru fait danser les feuilles du cerisieret l'herbe je l'entends causer si parfaite et si jeuneпред аплодисментите на къщата със стари плочки. Игнорирането един на друг прави голям фурор когато поетът коригира песента си става продавач на пица да яде още горещо. И ако другото означава леко внимание не коагулира като желатин където индивидуалността избледнява и личността потъпква. Нека бъдем истински кладенец на любовта в единство с жени и мъже с добър характер нека бъдем в самота една завършена съвест. 785
Конят с върхове под гаренските люляци продължи по пътя си капка по капка от изгряващ спомен без вятър със звездното съобщение където всичко ще изчезне без вятър ласката и картечницата сглобяване на родословието на земята на галактиките. лудориите ще изчезнат и дори текстовете ще бъдат есенни лози пресичане на Боа дьо Венсен до метрото без да духа вятър при надигащия се прилив мъхест със светеща пяна прах, който древните сеят пред вратата на плевнята в обсега на деца че въртележката мики скача от радост. 784
Да примижаваме, но леко в графството на нашите любови напълно зает че Слънцето изгрява в енергията на Погледа. Нека бъдем пратеници на боговете ние, спрайтовете на транса носителите на гнева на нашето време сетивата пробудени предполагат. Да вървим по горящата жарава на незавършеността ние мъже и жени с тежки товари че дори неочакваното стимулира когато идват дисбалансите да наваксат. В недрата на сенчестата земя където големият огън на инстинктите срещам някои жарава на съвестта угасете огнището на празните обещания. Напускане на зоната за движение поетът, белязан от яростта на изпитанията, през които е преминал магически трансформира безпорядъка грижа за колективното благо. Не се подигравайте на ценностите и спомените от света преди. Не презирайте работата на малките ръце работещи в тигела на образователните предавания. Нека бъдем тъкачите на деня когато първият вятър погали прясно житото. Да избягваме фабрикантите и гайдарите влачене на празни кореми към мизерия и удавяне. Нека бъдем в периферията на общността притежателите на факела на бдителността. Нека бъдем скромни и присъстващи слугите на израстването на битието. 783
Размахващите се ръце по кривите на съня изпразни езерото от глинената му риба. Три малки завоя и след това си тръгнете живота на нашите братя на милостта на съдова пукнатина. Добрата сделка не може да бъде разменена тя е там на върха на себе си. трева, билки, растение на вратата му просто се наведе така че еолирата звъни. На замръзналото езерце детето напредва внимателно течността в твърдо трае само миг. чук, чук, чук това съм аз обичам те толкова много че забравих да ти кажа. Моментът идва където кожата се набръчква беззъба челюст отпред. Бързай седнал на седалката за скачане зелени и неузрели. Частите от себе си, които не познавате и кой те е наранил когато духа бриз. Сложете ги в капилотада окачени на колчетата утрешните дни, които пеят. Няма повече баща, няма повече майка нищо освен шума на земята когато отминат щъркелите. възникват връщане пристигат гнездо под покрива една лястовица между теб и мен. Теглене и сяра запалихме бушона за да обърнете страницата. Летящи във вятъра на чучелата какво по-елегантно отколкото усмивката след любовта. Присъединете се и последвайте примера на пътеката за теглене на всяка възраст навсякъде. Тези камъни там тези думи негови образи да намеря къщата. Часовникът тиктака своите секунди в тишината на нощта която описва влюбеният поет. Пукнатини в стените където отиват гущерите усъвършенства възприятието си за изкуството. Да мрънкаш не е лесно това отнема niaque с ритници до небето. Побързайте вкъщи Мама ще бъде там до огъня на дървата да си пие чая от върбинка задължава. Следи от думите в пресния сняг запали маяка на съдържащите се перли в шапката на мародера. Намъкнете страницата позволява възобновяване на играта когато вълкът е там. следвайте един след друг, сглобете се радости и скърби в страхопочитание. 782
