Рок озарява буковата гора
такива големи прорези
които изплъзват езиците и вкусовите рецептори
с остър колчан.      
 
Вятърът бушува
от плавността на подгъвите му
сагитален говор
танцьори на зората.      
 
Елегантна трилогия
пристигането на друидите
край прохода на фонтаните
в рокли с украсени цветове.      
 
Няма фиксиран поглед
на хардуера шумолене
тополова зеленина
отколкото на мълчанието.      
 
сини ръце
срещу белите ти гърди
към суетните тенденции към уравниловката
не предвещава нищо добро
отколкото гъвкавото движение на душите и сезоните
Марш в ритъм другарю
от тази добродушна инерция
които ще сдвоим.      
 
 
841

Laisser sa marque sur le monde  
modeler les nuages le soir venu  
à pleines mains de parousie éteinte  
alunir en l'orage menaçant.      
 
S'engageant sur le chemin   
nous avons assagi les rêveries   
pour manduquant le feu de la déraison   
cambrer les reins devant l'espoir.      
 
A qui le chuchotis des basses embrassades ?   
A qui la vie pour un quignon de pain ?   
A qui le givre scintillant de l'embarquement ?   
il est tant de se tenir coit sur la montagne.      
 
Exister n'est plus de mise   
par ces temps de lune sèche   
à deux pas des convenances   
que le babil des ombres épouvante.      
 
De souffrir de la tête   
des genoux et des reins   
rend le jour plus seyant   
au retour des vagues d'antan   
en la poussée mélodieuse   
des murmures de l'azur   
à contempler le milieu du ciel   
comme s'il allait apparaître.      
 
 
840

Au coin du feu   
le barde aux cheveux roux   
s'est mis à chanter   
l'histoire des enfants obstinés.            
 
Ils étaient jeunes   
et finirent ligotés et morts   
par noyade sous le pont de Nantes   
à leur arrivée dans la vie.      
 
От, зората е изгрявала многократно
и бяхме изхвърлени в широкия свят
да види влюбените от деня, преди да се убият един друг
на ножа ти казвам и без да свеждам очи.      
 
Сгушен в процепа на стената
едно куче се протегна и се прозяваше силно
и кървавата му уста
разкри две недружелюбни жлези.       
 
остъклена мъдрост
тръбен нос
санитарната маска
качете се на кръста и знамето.      
 
Des bougies sur le rebord de la fenêtre   
marquent le retour de l'esprit   
passe-murailles des mots pour se dire.
   
Nous ramassâmes les âmes   
à pleines brassées   
sans rebrousser chemin        
en picorant les grains dorés     
des poules d'alentour 
caquetant de plaisir.      
 
 
839

 

 Жестокият торент
 с шумолеща и непрекъсната следа
 маскира неподвижността на върховете
 заобиколен от мълчаливи ели.
  
 От ръба на ръката
 хребети и долини
 вдишване издишване зараждащо се зелено
 смърчовото сърце на прозрачността.
  
 Между тинтява и мартагонова лилия 
 мармотът пуши 
 с кулисите си от малки викове 
 сноп пресни билки.
  
 Приема се пакети за крака и храна
 поливаме с лоарски вина и добри думи
 търкалящата се топка от дракските камъчета
 под удара на топки за петанк.
  
 роса
 перли от светлина, предлагани на откровените листа
 разгръща преливащия си дъх
 на зародишен лъч на благодат.
   
 В неговата посветена щедрост
 в яслата на прегръдките
 на дъното на черни чугунени тенджери
 падна в огнището на чудесата
 от гениите на огледалото
 венецът от силни гласове
 работете тайно
 в заведението Sans-souci.
   
  
  
 838
  
   

 

      Тук-там   
 l'auriez-vous vu   
 le furet du bois joli   
 l'homme à la parure gris-souris.      
  
 Par-ci par -là   
 comme de bien entendu   
 un jour de bourgeons verts   
 ils ont trouvé le paradis.      
  
 Тук-там   
 Все едно нищо не се е случило   
 se sont embarqués en justice   
 sur le canapé des principes.      
  
 Тук-там   
 en retour de baguenaude   
 les rires de sunnamite   
 ont occis le qu'en dira-t-on.      
  
 Écume des jours fastes   
 au carnaval des apostrophes   
 ils ont clopiné sur la sente aux herbes odorantes   
 à pousser devant eux le caddie des offrandes   
 les rois et les reines   
 ces fifrelins à la cornemuse gaillarde   
 alors que dehors il faisait froid   
 à fendre pierre au pré de Lacombe.      
  
  
 836
   

Между кучето и вълка
с дискретна свещ
дай ръка
към този тънък воал.
 
Между кучето и вълка
в светлината на ангелите
движи се там
в църквата на природата.
 
Между кучето и вълка
без да се налага да говоря с
оближи палеца му
като морков през май.
 
Между кучето и вълка
бягството не е без нараняване
само малко балсамче
върху сърцето в неговите белези.
 
В този полумрак
на кората на времето идва
отидете нагоре гафовете и еремиадите
от вчера, моите сладки минали нощи
за последователност на добрите части
на воден живот
да пръхтя и да се рея
върху гъстата грива на облаците.
 
 
836

 

 Se délie l'infamie   
 pour qu'aille à vaut l'eau   
 la plainte et le bon mot   
 que le regard aiguise.      
  
 Partir est souvenir étrange   
 en ce lieu où l'orage éclate   
 le ventre des mésanges s'ouvre   
 sous le cimeterre de l'ordre plumassier.      
  
 Ne plus se retenir   
 sur la pente des pleurs   
 à dessein d'être contaminé   
 je chéris la vigueur des abers.      
  
 Mille paroles n'y pourront rien   
 à cette tête ballante sous le coutil   
 la frayeur exorbite nos yeux   
 sans que le jugement soit honnête.      
  
 Marcher le long des rives   
 amène brise à disposer de soi   
 et quand passe un vol d'oies de mer   
 la voix des abysses souffle 
 sourde voix pour menterie extrême   
 s'accaparer l'étoile   
 au front des causeries    
 de l'amante éternelle.      
  
  
 835  

 
 
 

 
 
 Outre Rhin   
 il y a le mien du tien   
 l'accord mélodieux   
 de l'errance et du lieu.      
  
 Par dessus la margelle   
 j'ai croqué le cœur des salamandres   
 comme craquantes airelles   
 découvertes sous la cendre.      
  
 En souvenir d'avoir été   
 le doute est en chemin   
 de ses frasques passées   
 plane l'ombre du destin.      
  
 Puce à l'oreille   
 poil au menton   
 de gouleyantes merveilles   
 n'avaient point encore prit nom.      
  
 Ne morigénons plus   
 ces hommes aux couvades lasses
 soyons à la fenêtre   
 à recueillir l'haleine des poulbots    
 d'un lichen aigre-doux   
 s'exhalant à s'y méprendre   
 tel le son des souliers ferrés   
 crève l'œil du maraudeur.      
  
  
 834