Заедно    
sous le visage du jour qui point   
les petits riens    
le sourire parapluie de la joie.        
 
Paraphrase des mots de mise en scène    
enceinte de pierres sèches à demeure    
collerettes de saxifrages    
et chants du printemps.        
 
Cueillir le romarin    
pour tes genoux de reine    
à rire sans détours bonde ouverte    
sous le déversoir de nos amours.        
 
Issue de pleine lune    
l'agitation dans la prairie    
laissa place au frisson    
prurit des sensations.        
 
Focus immédiat    
au carré d'as du triage    
la défausse fût grave    
quand le petit s'en mêla.        
 
Заедно    
sans se dire à demain    
nous partîmes à mi-pente    
chacun de son côté.        
 
Finissons-en de ce cadavre chimérique    
sanglons le cheval du néant    
pour de plus amples emplettes    
à quémander sur le chemin du silence.        
 
Puisons l'eau de la combe    
à déraison sous le cresson    
Mam' le disait déjà    
qu'il fera beau demain.        
 
 
652
 

Машиколиране на думи на благодат  
на главната врата на турникета на емоциите    
направи направи направи малки кукли    
под благоуханния балдахин на празниците    
да люлееш сладкото дете.        
 
Има екзепади    
какво трябва да направим    
и времето ерозира    
флегматично, когато минат щъркелите    
на снежната равнина.        
 
Хиляда златни плода паднаха през нощта    
събират надничарите    
за ден, прекъснат от меланхолия     
моята душа моята мъдрост    
безупречният меч на новите начала.        
 
Признавам, че се приютих    
при моя приятел поета    
à l'univers courbe    
когато се издига от дъното на долината    
бризът на ума.        
 
Премествам се, премествам се от любовта    
в хралупата на дрезгавите вълни    
камъчета срещу камъчета    
que la voix des volets vole    
heurtant la pierre en cadence.        
 
Puissent les pas sur les dalles
разбийте по могъщ начин    
кодексът на навиците    
и се подчини на позорната стълба    
смаяното възражение на нашите учения.        
 
няма кръв    
que la poussière    
фина мрежа по пясъка на арените    
кога минава звярът    
aux flancs de banderilles et de suint mêlés.        
 
Върни се    
градински чай    
на ръба на вълната    
entre la couronne d'une ronde      
et le baiser de joie.
 
651

палачинки в тигана    
слама на земята    
дървена дръжка    
и купа    
са помощниците на баба.        
 
Има по нещо за всички възрасти    
в ход    
стъпките са твърде къси    
и чернови    
какво май не знаят.        
 
Трябва да си кажеш    
нека животът царува над живота    
и че тя проследява своя път    
избягвайки да бъдеш    
това изтласкване от себе си.        
 
Пръстите могат да треперят    
в разгара на зимата    
фракът на празнуващия    
отидете горе в рая    
преди да се претърколи в ямата.        
 
Свалям шапка    
господа на вярата    
в библиотекаря на духа    
танц на един крак     
светулки от детството.        
 
 снимка на Luce Gerard
650
 

На окото кръг в жълто    
je pose le baiser du silence.        
 
За необятността на любовните предложения    
je retiens le rot de l'ego.        
 
На челото си отвъд всяка мисъл    
je fais croître le rameau de paix.        
 
На покрива на сивите градове    
les fumées sont des reflets d'espoir.        
 
На вратата на къщите    
j'éprouve le courant d'air des rires.        
 
От онези, които обичахме    
j'accueille l'œillet du souvenir.        
 
Всяка изминала секунда    
a son chien sage à sa longe attaché.        
 
Зимна вечер    
очите с цветовете на зрели плодове    
ще се появя    
на перваза на прозореца    
уплашен бухал    
нахален в утвърдения си език    
живото перце    
да разкажа историята 
на дървена колиба    
че зимата чакаше    
покрита със снежинките си    
толкова голямо сърце    
au matin du saut de l'ange.        
 
 
649

Дупки в лазурите    
бели форми    
в алеите на замъка    
plane le stammer    
на детския плач    
при преминаване на теглича    
хрускане на чакъла.        
 
Свързани мрамор и алабастър   
палто на раменете 
скутерът Elephantine    
от любов    
че пяната на езерото се променя    
остаряла памет     
където бяхме в присъствието.        
 
Фулканели не сдържа мисълта си      
и мирише неразумно    
припадна    
без разрешение    
носете високо и късо    
малката фрактура в сладострастието    
на това осигурено скеле.        
 
 
648