марготон мармот да върти рогозът общо управление срещу релсата склонно цвете пасементерия да се отървете от излишното от потока на Небия правилно декориран на този храстов ботуш в сух док небрежно прибрани благодарение на вятъра боядисване на живо сребро върху камъчето на Гил. 621
Пуизомиер беше неговото име да кълца камъни на неговия чук преди полагане на хоризонталното легло от стената до крезоаза нека времето е топло вятър или дъжд пръстите му се втвърдиха от претърпената болка да е далеч от своето. С вени от гранит преодоляване на физическа болка очите й бяха забулени прах и сълзи ти железничарят кой от сайт на сайт повлече мизерията си бутилка червено в раницата капачката, замръзнала от пот вече бялата брада в светлината на една вечер да се смея пред огъня които младите хора бяха подготвили. 620
Завъртане на лицето на тимпана на верандата демонтираха скелето донесе каруцата със краста волове поздравявайте овчарите подпирайки се на възглавите си пръчки вдигна мъртвото дърво за огъня вътрешен бизнес излюпени към песента на потока отколкото планината с гористи страни евакуирани при силен вятър подкрепа отпред прозорците странна защита с кръв, смесена с мед че бурята не може да заобиколи без ангелите да бият камбаната без глъчката ледникова топена вода съкратен подпис в долната част на редакцията грабна с две ръце без мръсни думи капка на непроменен разговор. 619
Дрезгавият дъх на звяра свободно падане скалата се търкулна надолу в шум от смачкани дървета в дъното на долината до поток от корекции. Елхите показаха месото се откъсва от костите челюстите пукнат очите изпъкват в края на зимата в прегръдките на лудата семейна двойка груби черупки нагръдник, показващ лопатката ефимерна мандрагора извън пътя заличаване на следите от миналото. Ревещ звярът влезе на стадиона пламък достигащ до небето тъпчейки горещите въглени на неразумността в края на лятото където обикновено сноп мъртво дърво осигури работата с подновена жизненост. 618
Poussée rouge des calames à l'abordage un crêpe au veston porté à la sortie de l'église. La crème chantilly de la nebbia écarte ses paupières devant le réveil de la rosée aux yeux de laitance douces amandes des œufs de grenouille en bord de mare. L'éveil en coordonnées orthogonales se prend les pieds dans le cordage да вървя par précaution в дъното на долината qu'il se complet le temps d'une pause à se pâmer d'eau pure l'espace du matin que le corps ablutionne. Immobile et serein malgré ses moustaches l'encadrement se mire en son reflet. Se répandent les silences sur le marchepied du train. 617
Surgi d'entre les fourrés
la pelisse rousse sur le dos
une peau de blaireau à la main
l'homme d'avant-garde.
Accroupi
tout en avançant par petits bonds
ses grands yeux tournés vers le ciel
il était la nature vivante.
Une charrette passa
granulant quelques graviers
un fouet claqua
le cheval se cabra.
Au profond des chablis
l'émoi fût grand
без плач
l'aigle s'envola.
Passa alors le maître des chaumes
l'embaumeur des solutions feintes
le traîne-misère des rassemblements
l'esbroufe de nos campagnes.
Fallait s'émouvoir, se congratuler
se tenir sur la pointe des pieds
en se poussant du coude
afin d'être là, sur la photo.
L'homme à la peau de blaireau se redressa
brassant l'air
de gestes mystérieux
tel un sémaphore en sortie de brumes.
Il revenait chez lui
après une longue absence
en bord de chemin
un large sourire trouant sa barbe.
Frère des hautes herbes
sois le papillon furtif
le joli hérisson qui m'attire
le cerf et le sanglier
au profond de l'âme
la venue d'une tendresse
parmi les fruits rouges de la haie
à rassembler nos habits du dimanche
pour chemin faisant
étirer les fils vierges
telle crépinette sur l'ouvrage de fin d'année.
616
Par fidélité à la source aimer et mourir. Point de sceau в долната част на страницата. Passer le gué pieds nus purifie le cœur. Revenir en arrière ne paie pas de mine. Effleurer le temps étanche les souvenirs. A croupetons en bord de falaise la terre tourne. Remonter la roue de fer aurait suffi. En sandales descendre à la fontaine réveiller la vouivre. D'exil en exil tisser la couverture de survie. Et rire rire par dessus les nuages. Sans accroc à la toile la route est longue. Se sentir accompagné dès la sortie du tunnel. Ma conscience devant l'univers devance les saisons. De l'hiver retenons les réserves de l'écureuil. Au printemps soyons l'ours au sortir de son hibernation. A l'été respirons le vol de l'aigle. En automne rentrons nos blancs moutons. 615
Se masquent à demeure les roulements du tambour sans que nuit survienne Franchit les vallons le son ensoleillé des clarines Volte face des garants de l'oubli sueurs froides du fond du pré monte le chuintement brossТова е du mufle des vaches Encorné dépenaillé le prude agent des douanes rugit de plaisir Face de lune aux débours des ruines la forme blanche Effronté sans que le deuil paraisse un regard de molle passion La mailloche frappe la peau de bélier pour que les voix se lient Écume et fontaine se rencontrent narines bruyantes les araignées d'eau se carapatent Bisque risque d'une musique folklorique au bric-à-brac de l'authentique Ouvre tes yeux femme l'homme ferme les siens Aux cieux que des heureux la palme raie l'azur Glisser prestement la paresse de l'esprit contre ton sein Un manquement et pfuit la fumée blanche disparaît. 614
Essence магическо скитане кога е кръстовището пламтящ огън обуваш си обувките и завийте ризата без да го казвам остра болка в стомаха търсиш сянка ти слънцето в прът и сложи ръката си на дългата светлина sans que les cieux pâtissent зачервени скули минете през прозореца остарели ограничения фестон от светлина в Великия пост да бъде поемаш вълната de plein fouet не отстъпвай от нищо la gorge nue представи си, че те обичам и изглежда добре седнал на високата седалка липата шумоли с пчели кучето тича под беседката и вдигнете праха добре дошли и млъкни изгаря с кибрит увулата на ума за усмивка с влажни устни за пробуждането на свободните души мисълта е спокойна омесете спомените си par une déglutition active остава вкусът на кръв с треперещи ръце призори ще видите отвора от твърдата мозъчна обвивка пълен в своите вълни в извивката на рамото си пуснид към тайното влакно дискретната превръзка бутон само малко жълто копче да свали твоето мъдро тяло хиляда дупки être de garde et d'estoc ти хилядолетието планински ливади бъди синята напръстник на мистериозния знак въплътен глагол que le doute anticipe живота ми моя огромен живот с vermeil angelus с дълбок разрез отдушник о, страхотен вятър дишане без умора les girouettes crient 613
Aux barrières de l'esprit il y a l'oiseau doux marche et respire en sa présence. La chaîne est rude telle une lame de fond se soulevant de l'océan. Sans angoisse ouvert sur l'infini hors des murailles du refus. La parure des prés est lustrée de fleurs jaunes pigments d'amour. Et quand on se retourne sur soi et que l'on touche l'oiseau doux, toujours. Des jours comme ça à la volée au plus profond de nos histoires. 612