С маркирана линия    
 от Абисиния    
 на челото ти, набръчкано от пот     
 ходене    
 на този, който те чака    
 преливащо усещане    
 върху жаравата    
 изгасени светлини    
 на факла    
 в красотата    
 кажи ми    
 цялата ви музика    
 красив ангел на любовта    
 превърната страст    
 дух в дъха му    
 коронален пробег    
 морски кехлибар    
 без да се изгубите    
 перли    
 опалът свети    
 в отражението на деня    
 без край    
 нощта    
 в преплитането на нашите ръце.              
  
  
 581 

 
 
 Търкаля се камъче     
 под потока от думи    
 между устни и усмивка    
 такъв клаксон за мъгла    
 капанът е избегнат    
 с риск да събуди позволената ласка    
 плодът пада на тревата    
 целувка на тайна среща    
 в унисон с преминаването на облаците    
 от сложен ред    
 не съжалявам хубаво цвете    
 поставен със сълза    
 поставен депозиран    
 на дървото за бесилка    
 грубо въведение    
 с нежна милувка    
 направени от мед    
 просто време за разговор    
 че е договорено да продължи    
 в тази чакаща станция    
 изправен    
 в центъра реколта    
 на лабиринт без аналог    
 начин за замисляне на бягството    
 през гората    
 скъсани платна    
 от пръстите на леля Жана.        
  
  
 580
   

 
 
 С висока благодат    
 тялото се напълни    
 плъзгането на ясни ноти    
 от тишината    
 на входа на тишината    
 да знаеш как да хванеш вятъра    
 крилото се изплъзва    
 по бреговете    
 тръпка от звуци    
 в импулса на нашите зъби    
 хрускане на украсата    
 на серафични крила    
 между палеца и средния пръст    
 в котлетата на източника.        
  
  
 579
   

 
 
 От желязната клетка   
 опаковани семена    
 синият синигер    
 вълни въздуха    
 на неговото ветрило крило.        
  
 Хоризонтът вибрира    
 между бяло и черно    
 ден и нощ    
 предложението между небето и земята    
 съчетава разделение и единство.        
  
 Стенните резени    
 и предлага от дясно на ляво    
 елиптичното приключение    
 на еврейско писмо    
 умилостивителен, както и внезапен.        
  
  
 ( снимка от Caroline Nivelon )
 578
    
 
 
 
 

 
 
 През нощта    
 на площада    
 сиви нотки на зазоряване    
 розата цъфти    
 пръсти на душата    
 служебен дух    
 до чуруликането на врабче    
 без чакълът да хруска    
 in cris et rodomontades    
 лов на ръце    
 от върха des campaniles       
 издигнат до векове на мизерия    
 на нашите предци покрити    
 d'une terre affleurant    
 les paniers d'osier    
 en remontée de la fontaine    
 corbeilles pleines du linge de maison    
 séché sur le grand fil du Pradou    
 dont le bâton en son milieu    
 soutenait le son des sabots    
 métronome de mes mots    
 sitôt le cerisier passé    
 à l'ordre du jour    
 d'un amour    
 de nounours éploré.        
  

  ( снимка от Caroline Nivelon )
 577  
 
 
 

 
 
 Approche-toi    
 à pas de satin    
 au cou mis à nu    
 sois la veine jugulaire    
 du pouls de la terre    
 de la tête et ses cheveux    
 sois le vestibule    
 au son d'un violon    
 passe le bras    
 de l'archet allongeant sa caresse    
 vers le bas du pré    
 romance filaire    
 de bulles de rosée ointes    
 tels grains de beauté    
 sur la peau de l'aimée    
 message élancé    
 vers la houppe des frênes    
 faisant claquer le suaire des chansons douces    
 qu'épile de cris    
 le clapotis    
 des mains frappant en mesure    
 le cœur l'époumoné    
 de cette algarade    
 montée au Fangeas  
 vers l'accueil d'un ciel   
 doux très doux    
 в извивката на рамото си    
 à te dire les petits mots d'amour.        
  
  
 576 

 

  Petit père des anges    
 marchait bien droit    
 vers la forêt    
 quand survint le lynx malin     
 qui lui barra le chemin.        
  
 " Ô petit père qui es-tu     
 pour t'aventurer sur la sente sacrée    
 es-tu le Séraphin que j'attends    
 et que ma mère la sphinge    
 jadis tenta de séduire ? "        
  
 " Je ne suis pas Séraphin    
 je suis juste une ombre humaine    
 en marche vers sa maison    
 à éloigner les illusions    
 pour parvenir à l'Unité. "        
  
 " Un deux trois passe-montagne et petit gris    
 je t'enjoins mon ami    
 de te faire souris quand viendra le grand chambardement    
 de la pelle mécanique défonçant les cours d'eau    
 pour plus d'or encore à mettre en besace. "        
  
 " Que nenni ma foi animal de ces contrées    
 je contais bien vous rencontrer    
 pour bretelles remontées    
 engager le combat de l'or et du désordre    
 à mesure de mon ego disparu. "        
  
 " Je crains bel homme    
 de suivre votre requête    
 en vous obligeant de me joindre à vous    
 en lumière et paix partagées    
 vers cette journée où tout change. "        
  
 Se prirent à bras le corps    
 le petit père d'ombre affublé    
 et le lynx pointu des oreilles    
 pour échange de bons principes    
 entrer en forêt. "        
  
  
 575