Името му не можеше да се произнесе    
мой приятел или нещо подобно    
които разменихме на изхода на бистрото    
без сричка да избяга твърде много.        
 
Все пак изглеждаше красива жена    
със сините си очи под къдравата й коса    
с алегоричен сандък     
на лозово тяло.    
 
Камъчетата изръмжаха    
под вълната на щастливите дни    
в обсега на една верста    
лудувахме край морето.        
 
Мавриций отпред    
след това Реймонд на ръката му    
под изгряващата луна    
отвори пейката.        
 
С щракване    
токчетата звъннаха по паважа    
доказан гранит    
под полета на смеещите се чайки.        
 
фенер проблесна    
дървесни туфи огънати    
павилионът се развяваше    
бавихме се.        
 
 
637
 

хиляди целувки    
крадешком    
са отлетели    
от Юдовото дърво.        
 
причина за това    
полет на душите    
на ръба на вълната    
чрез нисък приливен коефициент.        
 
Имаше там    
в кожените си палта    
les agents de l'estran    
ръчно изработен фенер.        
 
В прозореца за измерване    
свещта трепна    
пред падащата нощ    
при заплашителен западен вятър.        
 
Хапеща мълния    
граничеше с открито море    
от висок облачен стълб    
гърчеща се от болка.        
 
Взе плетената кошница    
оправи солените ни поли    
стегна връзката на нашите шапки    
и лица.        
 
 
636
 

Отидох от другата страна на петнадесети август    
за всички    
моите мисли и моите любови    
в процесия    
под уханния навес на орлови нокти.        
 
Ние сме женени    
още веднъж    
сякаш времето беше дадено на церемония    
по спомени    
според прилива    
развяване на знамето    
под заплашителния смях на бурята 
докато втасва    
острата миризма на водорасли    
под крясъците на чайките    
склонни да описват с бялото си въртене    
на брега на водоемите    
Ноевият ковчег    
отколкото подуването    
далеч    
свързан с вечно търкаляне
до групи от образи на един бъдещ свят.        
 
 
635

Не харесвам хулигани.  
  
Изкачих се на кулата    
видях    
Пусках предмети    
който побързах да намеря    
веднъж надолу.        
 
Събрах хората в кръг    
някои седят на тревата    
други удължени.        
 
Тогава     
бяхме разпръснати от охрана    
въоръжен с камера    
който ни нареди да напуснем мястото.        
 
опитвам    
От деня    
където обясних на събранието    
кой бях    
и как видях живота    
събирам    
намерете заинтересовани страни    
да ги насърчаваме    
да бъде част от нашата група    
гостоприемни сърца в търсене на мир, от любов и радост
онези, чиито устни горят.
 
 
634

направи песен    
от вашите страсти.        
 
Дръжте се на световъртежа на инстинкта    
гъмжи от гладен корем.        
 
Бъдете в договорка    
със стъпките си по чакъла.        
 
Докоснете с върха на пръстите си    
фините линии на плажовете на ума.        
 
Остани нащрек    
когато пеперудите летят от чадърите ти.        
 
И тогава една дума просто една дума     
показалец през устните.        
 
разходка разходка    
в предната част на пистата.        
 
С обилна китка цветя    
бъди метлата на бунтовните нощи.        
 
Да бъда мъхът на бръмченето на крайбрежието    
не спирайте търсенето.        
 
Май лунна светлина    
на бавно припомняне    
води врабчето на душите
към пружинната флейта.        
 
 
623

Облаците се движат    
Концертът    
осеян с целувките на срещата    
se défaisant des choses feintes   
pour recomposer les scènes    
от детството    
telles galipettes    
на маковата поляна    
че чадърът на жените цветя    
осеян със сенки и тръпки.        
 
Облаците танцуват    
безпрепятствено    
в бяло вдъхновение    
грабнати и отменени    
от място на място    
под тавана    
que les sabots pétillants    
cadenassent    
tel rêve au petit jour    
enfoui sous  les feuilles sèches du réveil.        
 
Няма бъдеще    
отколкото настоящото тримесечие    
внимавай    
гледайки надолу    
dans le moussu des contemplations    
облаци облаци    
наченки на вечно синьо    
под русия плаж    
de nos pas prudents    
évitant le coquillage coupant.        
 
 
632

Лостът на нещата каза    
предлага мъртвите си ръце    
от забравата.        
 
Игра на кеш кеш    
след парада    
душите на високите си коне    
преливат от алтруизъм.        
 
Не беше необходимо повече    
за да пристигне споменът за керваните    
храстови проходи    
присъства в пустинята на навиците.    
 
Изпънатата плът го последва    
върху плетената част на арките    
като отмените платното    
без да духа вятър.        
 
вечен проход    
синя поръчка.        
 
Избягал от нишите    
дървесни форми    
на нашите мисли добре закотвени    
преминали през преградата на призовките.        
 
Пееха силно    
крехкостта на нашите членове    
избраниците на нашите сърца    
раздаване на минувачите    
знаеща усмивка.        
 
И винаги там    
разкриващата грешка    
недостатъкът на запознанствата    
това на хорегиите    
изпята посред нощ    
връщам се от работа    
джобове, пълни със зелени камъчета    
в главозамайването на тръстиките    
шумолене всред мъчението    
без да знам къде да отида    
пазителите на грубата сила    
смелият    
да пресичат района без да гледат    
тракащи с металните си люспи    
към изхода на изворната вода    
край на цикъла    
докато привидно    
луната изгряваше    
череп, отворен за нашите очаквания .        
 
 
 
631

кървя нежно
мили думи
върху разбитостта на душата.
 
Следвайте с пръст
в прозореца на играта
плачът на детето.
 
отваряне и затваряне
затвори и отвори
гънката на спомените.
 
Разширете раната
за още по-червено
отрежете незначителното.
 
Духайте на горещо
за преливане на повърхността
готов за целувката на зората.
 
изключи погледа
при силни ветрове
тежки клепачи.
 
Оценете разстоянието
предлага се като бонус
при скока на ангела.
 
Остави цибориума
Галски куестове
на ръба на кладенеца.
 
Последен вик
един последен поглед
и след това нищо.
 
Pinch-mi и pinch-me са в лодка
мидрата пада във водата
какво е останало ?
 
 
630

Луната     
нощно перо    
в цъфтящи оранжеви нюанси  
вечен    
и все пак крило от ангели    
в нежна височина    
на това, което очакваме    
без да чакам    
омагьосан    
разпръсквайки гласовете си    
ароматни устни    
под извивката на мърморенето.        
 
Изтръпване на върха на пръстите    
покрити с черен креп    
сярата на погледа му    
нащърбени зъби    
без да минава процесията    
обширен сняг    
воал, опънат върху цимбала    
ечемик и ръж смесени    
в ръцете на бедните от църквата    
мъдро люпене    
Божии деца    
ток през стърнищата.        
 
Лун     
нощно перо    
къдри в дъха си    
полага своя подпис    
на клепача    
от майка на баща    
нашите капитани    
на ръба на спомените    
които възложихме    
в ден на благодат    
да мълча
да чуя.
             
 
 
629
 

Мери Лу    
не му пукаше    
само за нейното бельо от необработена коприна.        
 
Тръгваше нагоре    
на мазния стълб    
дезертьорът на щастливите дни.        
 
след това приключи    
в канавката    
пощальонът на велосипед.        
 
Котка и котка    
мърляв, но възбуден    
настройват цигулките си.        
 
се търкаше    
на червената му опашка    
червената опашка на мечтите.       
 
В небесния свод     
отиде нагоре    
розовите бузи на влюбените.        
 
Погледът на събудения човек    
на целия живот, който го пресича    
става безграничен.        
 
Нека тази земя вятър  
дълбоко в стар сън   
скриват тесния ни живот.        
 
Можем ли да разгърнем балетата на звяра 
в малки набези и свято търпение
към красивото и великото.

628