На границите на търсене и съмнение има това очакване, яснота в появата си.
Облаците могат да се разпадат, ветровете вече не са достатъчни, има и прилив на сърцето qui fait vaciller l'être.
Дъждът пада върху маслената кожа при контакт с гола кожа наелектризират съвестта да бъде отвъд животинската топлина и под света.
Нищо не се случва както преди кравите продължават да пасат le chien est assis entre mes jambes, je suis adossé au talus de pierres, tous deux sommes de garde капка по капка от времето, което ругае.
върни се от морето воалите на детството.
трябва да тръгваме да не се върна, мокрото и светлото се женят, утре ще има дъга.
Моята стара майка откъдето е дошла Не знам може би от този влак над виадукта после обратно в ада със сестрите без Мери изоставени в изцапани чаршафи предложен на терор.
Моят мълчалив и любящ баща се вкопчи в жена си като сала на Медуза тича щастливо зад каруцата при излизане от гарата в праха на Монтамизе след това се обляга на сламка свиреше на тромпет.
Имаха дете покани ги да се оженят красивото дете на пролетта за да компенсира влизането във войната в края на пътеката между житата бране на дренки и мак в нежност и заповед за да се случи съдбата.
Той ще се казва Джон като онзи чичо, който почина млад освободени от окопите и испанския грип че трябваше да се превъплътя дойде пет години по-късно в сянка, хвърлена на прага при баба Дунав.
Какво знам ? Никога не съм го виждал но аз го вярвам.
Тогава дойде едно момиче на когото Лулу даде първото си име чучулига чува се в planeze в летния рай на познатия Оверн.
Когато най-младият извира това беше голямото сътресение забравата на колибата Гренел нашата дива майка вече не беше изтощена да управлява неочакваните печалби от детството си далеч от бомбардировките тя се изправи на крака пренареди някои части от пъзела и върна Фифи под възглавницата й.
Не продължиха повече служителите на нашия източник построен върху руините на семейства в изгнание те почиват извън сцената под звездите на широкото небе че не е напразно да се съзерцава вечер, когато RER тресе гробниците.
Понякога на върха три светли петна ни гледат зад облачната надпревара нашите мъртви пеят живите се разпръскват по техния начин на живот раздухва слуховете за торнадо че вятърът вдига по пътя за Frugères като оттеглянето на Бош от Мон Муше техният пакет е изпълнен.
Време е да разстелете покривката на тревата на Праду да донесат съдовете в голямата плетена кошница без да забравяме черното вино, изтеглено от бъчвата смейте се и говорете на висок глас докато децата се подвикват дано кума приготви фотоапарата и че дядо се подписва с кръст дъното на пая.
са се приближили близо до големия бук да изтриете сезоните връщане към миналите години. Седнал около пъна да съзерцавам високата зеленина са си припомнили пътеката на дивата свиня. След това се молеше за да се върне дъждът под пращенето на калта залив на най-добрата защита. попита от това, което правеха динозаври нашите приятели да събарят високите дървета докато огромната равнина bruissait des cavalcades завършени сенки извън обичайните пасища. точков часовник само сянка и светлина извивайки се с горчив дъх ред и възражение на нашите братя наследници пиян от бъдещия живот и тичане под гората към поляната, заобиколена от кочан стърчат последният камък. 536
Затваря оперкулума на колелото на пясъка със сапунени мехурчета милувка на минаващото време в хралупата на уморените вълни фалшива пролет разширени ноздри какво става с морски пехотинци ahanantes ръката докосва повдигането на воалите под опънатия двор метална нотка на пиано пикантна тишина проницателно скитане преди да дойде ангелът с лукаво лице под дъжда от листенца че вятърът разпръсква хиляди целувки на търг за гълъбите на есента мангал събиране в края на безвъзмездната помощ чистият полет на това, което беше. умри бял живей черно. 535
На синьото чело на твоето детство през тъмните проходи на нощта едно око кацна малка локва солена вода на вълнистите ти устни нека духа вятърът крехка ласка да среша кафявата си коса в основата на шията и пресечете с жест дъното на Вселената .
О, жена ми с хлътнали слабини мнима вещица кръгъл танц при коронясването на есента подушвам те и да се изгубя в лабиринта на твоите ръце и крака.
Навивам молитвеното килимче извън тъмната нощ без преструвки просто музиката на старото бяло слънце този любовник с оплоден гръбнак. Успокоявам жарта си без да счупите белтъка по следите на догмата далеч от церебралното кодиране иначе малко кандидати. Различавам фините същности всред мръсни мисли и превръща глъчката във вътрешна музика. Извън ежедневието трансформаторна точка.
Me dis que la parole poétiquec'est comme la mergiboyeuse de rêveset racleuse de motslorsqu'elle griffe la côte. Et si c'est de nuitque la foi chancelleet qu'un vent froid brasse l'écumeles hurlements des marins en détressese font entendre dans les criqueschapelles ardentes des trépassés. Rare et obstinée présencede cette nécessité du poèmerévélation quotidienneà ne pas manquer le rendez-vouspercée magique des mots de braisedans l'âtre aux éructations aiguisées. Je vous aime ma vied'humbles existences affubléedentelles du jourque des mirlitons dévorenttelles les perles de verredans la lumière clignée du matin. Ne vous affligez pointil est une poupée malmenée de l'enfanceabandonnée sur le trottoirque le passant ramasselambeaux de tendresse écruetransfigurant celui qui la regarde. Les tambours de l'automneont rassemblé les murmureset claque aux marches de l'universla vision stellairedes officiants du cerclesacréque l'amitié révèle en échos. Viens contre l'arbreet le sais par avanceque la gerbe des flûtiaux courroucéspar la plainte insenséeconstruit le décorde nos retrouvailles naines. 532
Tu entrerais en faisant tinter l'éolyre et le ciel s'ouvrirait. L'écureuil dans l'amandier de branche en branche évoluerait avec agilité. Tu me donnerais des nouvelles de là où tu es pour que nos mains se joignent. Je t'entendrais légère gravir l'escalier très haut jusqu'à l'aube. Tu m'indiquerais le chemin радости и скърби toi mon aimée. Ton ombre aurait la tendresse des matins de printemps près du canal de notre rencontre. Et si le soleil perce les nuages il y aurait grand gazouillis parmi les peupliers.
Cette joie d'exister d'affirmer de faire naître d'adapter d'exprimer.
Cet acte par lequel да съществува entre le terme et l'inertie en intégrant les limites le revers de l'existence. L'existence donnée une fois pour toute sans nous prévaloir de la présence est piètre chemin et transformation de la joie en souvenir.
Notre situation ne cesse de changer la présence est en rapport avec les choses existantes et qu'elle demeure à conquérir irréductiblement.
Je muir je muiret ne puis retenirles pleurs de la nuitles nuages en leur coursele craquement des coquilles d'œufsl'essence des chosesla couleur de l'enfancele miel des estampesle milieu entre deux excèsl'inaccompli de la perfectionla poigne du destin. Me fait vivreet retiensla générosité de la joietoute mesure à l'unissonvisant l'utilepar un effort constantpar dedans et dehorsêtre ad libitumle plein et le déliél'ambre des mers du nordet le corail des mers du sudchair de nos cœurs. 530
