• 

  Присъединяване съвършено към собственото му страдание, без да му се съпротивлява, това е да направиш възможно че не ни е непоносимо. Дълбоко в разкъсване свободно приемаме, че можем да намерим мира и спокойствието, които надминават всичко разбиране .

Отказът от какво винаги представлява опит за лъжа, това да си вярваш повече по-силен от истината .

Един от най-голямото страдание е да се сблъскаш с умиращия близо до нас. Единият знае, че другият ще умре. Знаем, че този преход е нормален и естествен .

имам като отношение спокойното приемане на смъртта на другия, да не намирам скандално напускането му, за да му помогне да премине този пасаж, ни прави лесни, грижовен и човешки в отношенията .

Момента на изключително страдание, преживяно в съзнанието, също е възможността предлага да преодолеем егоцентризма си, за това, което ни заслепява, в този сбор от фалшиви защити, който всъщност е само купчина проекции, постоянни интроекции и избягвания .

Работата в съзнанието на дешифрирането, разбиране и ясно експериментиране на тези смущения, които повече или по-малко облекчават страданието, може да доведе до изтриване на идентификацията с егото, и следователно представляват изцеление на повече или по-малко халюцинирано състояние .

Това отвъд страдание, без да отрича относителните истини, които са източници на страх, ни приканва да разгледаме абсолютната истина, това да не бъдеш това его ограничено, но да бъде “безкраен” .

Възможно е, че страхуваме се от това, което ни привлича и очарова по някакъв начин на друг, и на какво се съпротивляваме. Ние сме пленени от тази безкрайност, която е в нас, от тази безкрайност, която сме, това величие, тази необятност, тази независимост, тази свобода .

 The страданието, изправено пред лицето и издигнато до статут на задължение на съвестта е към което сме призвани да се присъединим, чрез приближаване до безкрайност в връзка, изключително човешката работа на срещата със своето безкраен.

086

Le voyage initiatique vers самоизрастване ne peut s’effectuer que
par l’expérimentation vigilante et tenace de soi en contact avec les épreuves
de la vie de tous les jours, в нашето пътуване на съзнанието, vers davantage
d’ouverture à notre ” да бъдеш в света. “

Ce chemin est fait d’allers et retours, d’évolutions et d’involutions où l’entropie le dispute à la néguentropie sur la scène du grand théâtre de la vie, de celui de l’homme debout en marche vers son accomplissement.

Dans cette aventure, la claire vision et la conscience des nécessaires morts et
renaissances au contact des épreuves que nous rencontrons tissent notre posture de sagesse ; поза, същевременно изградена от плода на натрупания ни опит, que du vide et de l’impermanente par le lâcher prise que nous devons avoir devant avoir par ces expériences.

животът е пред нас, пада в съзнание, sans peur et sans reproche dans la pureté du jour à venir, toujours surprenante et joyeuse.

Ce travail d’éveil à ce qui est, извършва на етапи, съставен от напредъци и падания, entraîne notre état de non conscience vers une existentialité agie de notre ” être au monde.”

И в тази екзистенциалност, dans l’esclavage intérieur de l’homme soumis, чрез интроекции и моделиране, au mode consumériste ambiant, nous abandonnons trop rapidement notre libre-arbitre pour succomber aux chants des sirènes de notre environnement.

Dans ce combat que nous menons contre nos ombres, tentons de réduire nos prétentions et faux espoirs de chosification de l’homme, pour nous inscrire dans la quête de la dimension ontologique de да бъдеш мъж, afin de ne pas rester au stade de “индивидът”, но да стане ” човек. “

085

• 

  За ние, западняци, депресията, безпокойство, стресът са симптоми физически. Говорим за умора, загуба или наддаване на тегло, от липса на сън, нередовен сърдечен ритъм, сякаш е физически прояви на психически проблем. Закотвени, както сме в Картезианската традиция правим ясно разграничение между “телосложение” и на “психически”. През последните години се появи срокът на “психосоматични”  които приемаме с подозрение без наистина да знае какво обхваща.

За тибетците а китайците са точно обратното. : тъга, загуба на уважение себе си, чувството за вина, липсата на удоволствие са проявленията на физически проблем.

И ако не беше нито едното, нито другото наистина едното или наистина другото и че няма разлика между Западна визия и тази азиатска визия, но напрежение от парадоксално допълване, създаващо нова визия, позволяваща да се разбере здравето на нестандартно ниво, по-подходящо за разрешаване на патологията базирани на свободни парадигми.

Симптоми емоционалното и физическото са просто два аспекта на дисбаланс в поток от енергия, ле “Qi”.

Le “Qi” или “Чи” е основна регулаторна енергия, която засяга както физически, така и психически. И има три начина да повлияете на “Qi” : медитацията, която го регенерира, хранене и билки лекарствени и, най-директния, акупунктура .

084

• 

Основното чувство с чувствителност в центъра му.

Чувствителността ; какво ни кара да вибрираме дълбоко в нас във връзка с това, което се движи извън нас и също и в нас. От мен към друг и от мен към мен. Това е, което ни предупреждава, ние сума на битието, което възбужда любопитството ни и ни дава енергия да влезем в контакт с нашата среда, с другия. Тя е спътница на ловеца че сме и това ни кара да различаваме по-добре плячката, обектът на нашия интерес, между челюстите на несигурността и растежа.

любов.състрадателна любов, този воал, хвърлен над бездната на нашата непълнота. незавършеност, това отношение на невиждане или не не искаме да виждаме хаос и световъртеж в лицето на неизвестното къде се опитваме да се движат, за да не са сами, за да се чувстват въпреки всичко съжителстват в свят без забележителности. Понякога това може да е религиозна любов съзерцавайте, без да действате. Това може да бъде предана любов по един начин по-голям от себе си. Това може да бъде и алтруистично отношение, което съжалява които да могат да се издържат като дават на ближния.

Любовта няма противоположност.любовта не е страст влюбен СЗО, Ел, има своята обратна страна в омраза и горчивина. любов страстта може да се превърне в привързаност и да поквари свободната връзка на битието да се изправят. Може да се свърже и с нашите импулси и желанието ни за притежание. консуматор. Той е надеждата, на която да се надяваме ! Той е разрушителят на нашия възможности да бъдем големи и красиви за съществото на пътя, което сме. от на, абдикираме пред по-ниски от нас. И ето как, също бързо, ставаме хумус за бъдещите поколения без да имаме използваме достатъчно нашите таланти. От нас зависи да бъдем силни и отговорен за предаването на щафетата в добри условия на нашите потомци.

Истинската любов няма противоположност. Това е усещане за радикално и стабилно единство. Той ни призовава да самота, тази на тези безкрайни пространства, където времето вече не съществува. Той нас призив към всеобщо разчитане, към това, което свързва всички неща чрез вселената по динамичен начин в една постоянна игра, съставена от развитие и обвивки от собствената си енергия, голямо либидо, на неговото разширяване от неописуемото.

Любовта е постоянна конструкция. Любовта е трайно унищожение. Има лична уникалност в това, което се движи и не се губи в конюнктури от форми и фигури, които съставляват субстрат на нашата екзистенциалност, необходима стъпка за настройка на нашия самоличност, позволяваща четливостта на всеки ангажимент.

Любовта не познава страх, желание, егоизъм, ревност и омраза. Той не се привързва, но разбира и усети всичко. Любовта върви напред. Той ходи по трупа на илюзиите. Той е аморален и нарушава коректността… който обича може и да ловува търговците на храма !

Не е само любов …, любовта на …, любов с … Има любов без ” а ” частен. То остава след това да откаже ” смърт ” с риск какво ще се случи, завоя път. Л’ ” любов ” е невидима гласна в голяма реч върху битието. Това е мистериозната синтактична артикулация, която кара кръвта да кърви. сърцето на поетите. Това е импровизираното парти на кампанията и все пак невъзмутимо преиздаден !

Любовта не замръзва, той е интуитивен и ориентация към всяко колективно постижение. Усложнява се все повече без това да ни тежи. Той е майката на всички постижения. Той е чист въздух. Пие се и се яде на извора, без да чакам, и дъхът му е лек като светулка под пламъка на вечен ритуал за рожден ден където всички ни очакват. Любовта е социална връзка. любовта е млада …

Нарастващата любов.

083

 По пътя към града на ветровете
 по този тесен път
 кръста и знамето
 на полусянка
 тази малка жена courbée 
 ne payant pas de mine
 отстрани на пътя
 които посрещнах в колата си
 миризма като никоя друга
 подобие на сажди
 под камината
 за сортиране на обектива
 да си кажем какво мислим един за друг
 на светлината на керосиновата лампа
 този шанс да наблюдавам
 какво не исках
 да не се качва направо в стаята
 да се озова окован в чувала с месо
 че тя е предназначена за мен
 за да не го ритна
 това, което тя казваше.

 Карах по леда
 да се озова в канавката
 невероятно бяло
 с това петно ​​от кръв в центъра на чаршафа
 беше студено
 фонтанът беше замръзнал
 с кирката разбихме леда
 мина фазан
 да кацне на градинската ограда
 крал в тази пустиня
 духаше вятър
 решихме да се върнем
 ръцете ми там
 пред лицето ми, за да си представя добрата изненада
 да видя отново този старец
 Шишарка, ремонтникът на часовници
 под рамката на изложените медали
 мъжът с мустаците
 предшественик пазител
 горди, че са оцелели в ада на великата война
 за разменени гени
 роди ме
 през пролетта
 с между пръстите
 издънка на пепел .

 082 

• 

   В Теоремите на Гьодел имат за цел да основат логиката на аксиоматична основа което е извън обсега.

С каквато и система от аксиоми да се използва изградете теория, има твърдения, за които знаем, че са верни, но чиито истината не може да бъде демонстрирана в рамките на системата.

Аксиомата на теория е а основна формула, която се счита за вярна без доказателство.

Несъответствието е да можеш да демонстрираш едно нещо и обратното.

незавършеност характеризира истините математика, която не може да бъде доказана.

Каквото и да е богатството на една система от аксиоми това не може да съответства на капацитета на потенциалното съдържание на мисълта.

изрично мислене –  резултат от нашите отражения, базирани на краен брой аксиоми – е по-просто отсложно мислене което на теория не може осъзнай.

За да се измъкнем от дилемата на истински и погрешно в същото време, трябва да излезеш от самата система, Влез в мета позиция, външна визия, чрез приемане на по-широка система.

Логиката има своите граници ; във всяка система има недоказуеми истини.

Всеки краен набор от достатъчно богати аксиоми непременно води до резултати, които са или нерешими, или противоречиви.

Всяка човешка логическа система е непълна, ако е иска последователно. Съгласуваността изисква непълнота.

Състоянието на непълнота, с което се сблъсква ученият не е поражение на разума, а шанс за напредък въвеждайки го в конфронтацията с мистерията, към мистерията на познанието.

Формулата на Айнщайн, ” повечето неразбираемо, е че светът е разбираем “, и настройка доказателство за ” плодовитост ” на непълнотата са като две ” знаци ” на мистерията на познанието в съвременния научен подход.

Истината не може да се изрази по отношение на доказуемостта.Едно доказуемо нещо не е непременно вярно и а истината не е непременно доказуема.

Да се ​​намерят истини в дадена система то трябва да може да се измъкне от него и за това да има причина, способна да създаде a система, в която старата недоказуема истина ще стане съвсем доказуеми.

Обхватът на теоремите на Гьодел има значение значително за всяка съвременна теория на познанието. Преди всичко той не се отнася само до областта на аритметиката, но и всички математика, която включва аритметика. Но математиката, която е инструментът на основата на теоретичната физика съдържа, очевидно, Аритметика. Че означава, че всяко цялостно търсене на физическа теория е илюзорен. Ако това твърдение е вярно за повечето домейни стриктно изследване на природните системи, как да не мечтаем на пълна теория в безкрайно по-сложна област – това на социология ?

Гьоделовата структура на множеството от нива на реалността, свързани с логиката навключени трети страни, предполага възможността за изграждане на цялостна теория за описват прехода от едно ниво към друго и, a fortiori, да се опише всички нива на реалността .

081

L'homme religieux est un chercheur qui nécessairement rencontre à
un détour de son chemin une autre dimension de conscience que celle habituellement dépêchée dans la vie courante .

Първо скъсване с конформисткия социален свят,
да бъде в завръщането към себе си.

Puis s’extraire ensuite de cette réalité égocentrique pour aborder le”друго”, “обхващайки го” .

Passer dans cette autre dimension nécessite le lâcher prise, отвореност към това, което е, и приемане на неразбираемото.

Имаме две разузнавания, une raisonnable et raisonnante, друг интуитивен.

Il n’est pas possible de parler du religieux avec la seule maîtrise technique .

Или, l’être humain a envie d’aller voir de l’autre côté du décor, и това желание, тази предложена промяна, est nécessaire pour sa propre édification.

Става дума за това, за което е на земята.

Il y va de sa naissance et de sa mort.

Призивът е завладяващ, суверенен ; il happe inexorablement celui qui va .

Преди всичко, не смесвай всичко.

Дискриминирайте, активирайте критичната преценка, научете правилното определение, fondamentaliser le travail conceptuel.

Имайте вкус към точната дума.

L’expérience de la pensée doit se situer sous l’égide de l’éloignement du jugement dans un premier temps, и интерес към мъдростта, au savoir et à la paix dans un second temps.

Само един човек наистина “настояще” peut circonscrire le jugement .

Човекът е в света.

Il doit vivre sa part existentielle, а за това е важно едно убеждение, qu’un quelconque Dieu ne soit pas là.

Il faut tuer les parents pour que les enfants puissent vivre .

La prudence de l’esprit scientifique est requise comme d’ailleurs la philosophie qui structure la pensée en mettant en place une ” статичен ” qui n’a de sens qu’au service de l’homme de raison et ce pour un problème spécifique .

В този контекст е, dans le contact avec l’environnement, че човек може да развие своята ” динамичен “, son aspiration à se dépasser, à percevoir plus finement ce qui émerge à sa rencontre, да изпитва нещо различно от себе си навсякъде около себе си, нещо трансцендентно.

C’est là qu’il ressent bien plus que sa part humaine ; той достига своята част отвъд себе си .

La meilleure manière pour l’homme de se situer à ce niveau d’au-delà de lui-même est de ne pas y être. L’homme est présent car il est invisiblement présent.

Има Мистерия .

Тогава човекът е докоснат от благодат, par une conviction sensible, par un fait apparemment anodin qui creuse son impact en soi – et que rien n’efface – , от нуминозното, от нещо ново, une vision, нощен сън, или “вятърът, който ти казва”, ле “Суфле”.

Той става пневматичният човек, alors intimement relié à
l’univers.

Изтича, и вдъхновяват.

Il est capable d’entrer dans le réel et d’en sortir, той е в състояние да бъде в реалността и да я надскочи.

Il est capable d’être le lien d’amour entre la terre et le ciel .

Той е в състояние да бъде тази сграда, ce temple de Salomon, тази църква, в съгласуваност и състрадание с връстниците си, en ascension et contemplation vers plus grand que lui .

Alors l’homme devient véritablement une continuité de croissance .

080