Основното чувство с чувствителност в центъра му.
Чувствителността ; какво ни кара да вибрираме дълбоко в нас във връзка с това, което се движи извън нас и също и в нас. От мен към друг и от мен към мен. Това е, което ни предупреждава, ние сума на битието, което възбужда любопитството ни и ни дава енергия да влезем в контакт с нашата среда, с другия. Тя е спътница на ловеца че сме и това ни кара да различаваме по-добре плячката, обектът на нашия интерес, между челюстите на несигурността и растежа.
любов.състрадателна любов, този воал, хвърлен над бездната на нашата непълнота. незавършеност, това отношение на невиждане или не не искаме да виждаме хаос и световъртеж в лицето на неизвестното къде се опитваме да се движат, за да не са сами, за да се чувстват въпреки всичко съжителстват в свят без забележителности. Понякога това може да е религиозна любов съзерцавайте, без да действате. Това може да бъде предана любов по един начин по-голям от себе си. Това може да бъде и алтруистично отношение, което съжалява които да могат да се издържат като дават на ближния.
Любовта няма противоположност.любовта не е страст влюбен СЗО, Ел, има своята обратна страна в омраза и горчивина. любов страстта може да се превърне в привързаност и да поквари свободната връзка на битието да се изправят. Може да се свърже и с нашите импулси и желанието ни за притежание. консуматор. Той е надеждата, на която да се надяваме ! Той е разрушителят на нашия възможности да бъдем големи и красиви за съществото на пътя, което сме. от на, абдикираме пред по-ниски от нас. И ето как, също бързо, ставаме хумус за бъдещите поколения без да имаме използваме достатъчно нашите таланти. От нас зависи да бъдем силни и отговорен за предаването на щафетата в добри условия на нашите потомци.
Истинската любов няма противоположност. Това е усещане за радикално и стабилно единство. Той ни призовава да самота, тази на тези безкрайни пространства, където времето вече не съществува. Той нас призив към всеобщо разчитане, към това, което свързва всички неща чрез вселената по динамичен начин в една постоянна игра, съставена от развитие и обвивки от собствената си енергия, голямо либидо, на неговото разширяване от неописуемото.
Любовта е постоянна конструкция. Любовта е трайно унищожение. Има лична уникалност в това, което се движи и не се губи в конюнктури от форми и фигури, които съставляват субстрат на нашата екзистенциалност, необходима стъпка за настройка на нашия самоличност, позволяваща четливостта на всеки ангажимент.
Любовта не познава страх, желание, егоизъм, ревност и омраза. Той не се привързва, но разбира и усети всичко. Любовта върви напред. Той ходи по трупа на илюзиите. Той е аморален и нарушава коректността… който обича може и да ловува търговците на храма !
Не е само любов …, любовта на …, любов с … Има любов без ” а ” частен. То остава след това да откаже ” смърт ” с риск какво ще се случи, завоя път. Л’ ” любов ” е невидима гласна в голяма реч върху битието. Това е мистериозната синтактична артикулация, която кара кръвта да кърви. сърцето на поетите. Това е импровизираното парти на кампанията и все пак невъзмутимо преиздаден !
Любовта не замръзва, той е интуитивен и ориентация към всяко колективно постижение. Усложнява се все повече без това да ни тежи. Той е майката на всички постижения. Той е чист въздух. Пие се и се яде на извора, без да чакам, и дъхът му е лек като светулка под пламъка на вечен ритуал за рожден ден където всички ни очакват. Любовта е социална връзка. любовта е млада …
Нарастващата любов.
083