Да пътувам свободно ми беше позволено да влезе през дупката на произхода виж животното със забележителна сила без ездач и неукротим под мъглите разкриващо се с изгряване на деня матриархалният дъх на високите буки. Два пъти се обърнах и намери пътя обратно при преминаването на ондина да забие кедровата дъска в земята. Интонирах песента на душите черупките се отварят за говорни мехурчета и танцува краката се чувстват на земята птиците с крила, които тъкат корона върху водата с пулсиращи мехурчета че мостът на реалностите е обременен преди да размаха кърпичката за сбогом. 422
Избухване на доброжелателност Какво струват подводните камъни Преди красотата Под ветровете пас Чужди ноти Le palanquin des jours sans fin. предлагат себе си Спомени Потъпкването на тълпата На входа на светите места Оставете снопа да се събере В танца на духовете Que notre main désigne. Бог Че Вселената е голяма Че се къпем в първичен свят Извън догмата В тази дейност, която ни насочва Намиране на съюз с Всички Et sa caresse d'Etre. да играя С нашия код За насърчаване на връщането към източника В енергията на съзнанието На разстояние от темпоралностите. си позволяват В дъжда от частици Пред портите на възприятието. Вояджър Без страх и без табу По стъпалата на дворците. Позволете си да сложите пръста си На Невидимото Без да отричам истината Това присъствие тази прозрачност Където се появява Абсолютът. Заявка Да дефрагментираме нашите мисли и начини на съществуване За да участвате в диалога Eaux Vives C'est ça le plus important. Без рязкост Колкото сладко и сърдечно Слушам Фин и превъзходен Да върша работа При пълна заетост на себе си Puis repartir.
J'ai tondu l'herbe aux pâquerettes invasives en évitant les campanules près de l'amandier puis il y eût le merisier les pommiers les lilas et la glycine, à éviter. éclosion printanière du principe d'amour fulgurant en son apparition cachottier en ses dispositions avec la pousse des feuilles parure encorbellant les mois à venir. J'ai marché dans l'herbe couverte de rosée esquissé quelques mouvements de qi qong inspecté les pots, vasques et bacs des fleurs et arbustes nos respirs. Тогава , assis sur la chaise de bois j'ai plongé en errance dans l'immobilité vivante les mains applaudissant les souvenirs surgis de nos jardins croisés en cette vie mienne да съзерцавам le drapé des jours venants, décoction du cosmos, notre père.
Nul n'est hostile quand monte le cri de la nuit mouvance ajustée au crêpe des fascinations. Se parent de mille feux le cœur des Anges et son échanson, l'Inaugural au temps de la moisson. Épuisés et vindicatifs le Sacré par la cheminée le Secret par la parole humaine Tous montèrent dire adieu à notre mère. S'épuisèrent devant pillage à ravaler en commissions occultes les ambiguïtés du massacre des animaux en leurs entrailles. Serions-nous de trop devant l'éclaircie de l'Être à céder notre place à la clarté de l’éther ?
Избяга през хълма божествена и клеветническа Мелюзин тази брачна среща предизвика в една сутрин на медитираща мисъл. Спиране на разгръщането на произхода в смисъла на смисъла, който пагинира овчарят козелът от Парнас полугол показа вечната забрава на битието. Тих пламък на борда на аналога ефимерна дума обещание, верен на призива си отвътре пътеката се изкачваше. В лазура на съдбата от изгряващата яснота душа на поклонение бродеше из провинцията. Родината на шепнещите душове убежище на нашите скитащи сърца сепиите на детството депозирал находката. Изстрел подреден във ветрило толкова много от вас поискаха тялото че мълвата набъбна на предполагаемо скромна реконструкция. 418
Des mots de cliques et de claques signent le ciel d'ordures clinquantes. Les errances sont légitimées par les propagandes baveuses. Les attaques aériennes abreuvent la nuit du sifflement des bombes. Des tombes retournées fleurissent les fêlures de l'esprit. Il n'y a d'espoir que la petite main poétique clouée sur la porte des granges. Les insectes même se suicident sur les plages abandonnées. Сутринта le sol sera recouvert de fiel. Gesticulations entretenues d'êtres dénués d'amour. La mort est là, tenancière cuivrée des cymbales apocalyptiques. L'arbre dresse son squelette sur les plaines suffoquées.
Манон е млада лунна жена Чиято душа отива със скоростта на светлината Тя е щастливо без задръжки Без психически Без осъждане Връзката му със света е природен факт Sa maturité artistique relève de la pure nécessitéКак чувства това, което живее В момента Неговите ценности са чужди на това, което се прави Истината му е тази на момента Чувствителност в пряк контакт с жеста Тя е ирационална в непрекъснат поток Тя е Фундаментално справедливият принцип Това на човека, което трябва да се отдели от животното Не Манон е тази, която води картината Чрез него се прави рисуването.
( дело на Manon VICHY )
416
Тя рисуваше през нощта върху бяло платно изгражда своето кралство невидими докосванияaux vertèbres de son arbre. Бавно и течно капки на ума предлагаха своите захари в световъртежа на мечтите между въздуха и света.Вятърът се усили дойде звярът тайно под фенера дай паролата саксийна почва за чиста почва. Копринената муцуна на син шарет накара момента да трепти белязан с пламък отколкото окото с тире танцувай под звездите. 415
На висотата на нетрайните неща пианото става тромпет върху къдриците на косата й кръстосани погледи към лицето с крилатите лъчи. Език за поддръжка като молец тече нотите в стаята на романсите така че да помни. Разкритите ръце върху тази черна рокля минавам през живота върху платното от флейти agasses песента изниква изведнъж на трапезата на мъченията.
Да не презираме в сянката на тамариска толкова заслепен от светлината те нараних избяга от вика на връзка, която ще се прероди. 414
висок часовник надигащ се сок, на плочите разходката разби дъха на звяра. Братята се събират под техните домашно изтъкани качулки близо до баптистерия, убежище на мирозите. Снабдяване, душите пърхат между стълбовете на наоса жужащи пчели в здрач скорошната нощ на тишината се представя. Предците ще бъдат почетени начупен хляб върху умилостивителните плочи въздишащи светове. На пода жива светлина предоставени на тези на другите тя остава там, когато нищо не е останало. 413
