мъгливи камъни   
останки от обитавани от духове коридори   
издигам се над земята   
скитащият войник   
на нашите разпръснати души.      
 
Тук желязото боли   
той убива и заеква   
законът на неподвижността   
в процесията на дивите животни   
тъканите се намачкват.      
 
В котловината на долините   
овцете са на паша   
подмини черния ездач   
в дрънкащото му устройство   
червени от кръв очи.      
 
Масово клане   
дори вълците бягат   
над скалата   
с гладка кавалкада   
че аутан вятърът се върти.      
 
Прикрепени коремчета   
ръце, вдигнати към стоманената ръкавица   
конопа диша   
уморен   
красавицата издава тихо дрънкане.      
 
Церус шпионира желанията   
стенописът е депозиран   
под рамката   
тайна точка   
само зрънце кожа.     
 
 
396